На 94 години почина актьорът Мишел Пиколи - една от емблемите на френското кино, съобщават негови близки.
"Мишел Пиколи изгасна на 12 май в прегръдките на съпругата си Людивин и на децата си Инор и Мисиа след мозъчен инцидент", пише в съобщението на семейството му, предадено от Жил Жакоб - приятел на актьора и бивш президент на кинофестивала в Кан, информира Нова ТВ.
Филмографията на Пиколи съдържа повече от 220 игрални и телевизионни филми, включително десетки класически заглавия като "Belle de jour" (Дневна красавица, 1967 г.) на Луис Бунюел, "Le Mepris" (Презрението, 1963) на Жан-Люк Годар, "Les Choses de la vie" (Нещата от живота, 1970) на Клод Соте, и др.
В 70-годишната си кариера Пиколи е играл във филми на Аниес Варда, Алфред Хичкок, Марко Ферери и др. Сред екранните му партньорки са легендарни актриси като Роми Шнайдер, Бриджит Бардо, Катрин Деньов и др.
Пиколи е носител на награди от Кан, Берлинале, Локарно и др. за актьорското си майсторство. През 2012 г. получи наградата "Давид на Донатело" за една от последните си роли във филма Habemus Papam.
Пиколи е сред любимите актьори на Луис Бунюел, който му поверява интересни роли в общо шест от своите филми, сред които се открояват „Дискретният чар на буржоазията” (1972) и „Дневна красавица” (1967). Няколко от най-добрите си изпълнения прави под режисурата на големия френски майстор Клод Соте: „Нещата от живота” (1970), „Макс и железарите” (1971), „Венсан, Франсоа, Пол и другите” (1974), „Мадо” (1976), в които играят също Ив Монтан, Жерар Депардийо и Роми Шнайдер.
Мишел Пиколи
Пиколи е сред любимите актьори на Луис Бунюел, който му поверява интересни роли в общо шест от своите филми
Фактор Фактор
Още от Арт Фактор
Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия
Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов
HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)
Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота
Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия
Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.