„Износ на революцията“ и „Защита на угнетените“: Иранската национална стратегия

Мохамед Халаф

Мохамед Джавад Лариджани се счита за един от най-изявените теоретици на режима в Иран, а идеите му се ползват с голямо внимание и интерес в кръговете на вземащите решения. Поради това излаганите от него идеи се разглеждат като фактор, оказващ влияние върху очертаването на политическите насоки на държавата.

Тук представям една от най-сериозните и важни теории, свързани с държавната философия след победата на ислямската революция, която произтича от концепциите за „износ на революцията“ и „защита на угнетените“. Тази теория носи впечатляващото име

„Теорията на Ум ал-Кура“,

което произтича от символичното значение на Мека в съзнанието на мюсюлманите, но в контекста на тази теория то означава, че Иран се счита за център на лидерството в ислямския свят.

Лариджани изложи тази теория в книгата си „Тезиси за иранската национална стратегия“ и изрази мнението, че Иран е водеща държава и когато избере лидер, той трябва да има власт и лидерство над цялата ислямска общност.

За да се реализира тази визия, той раздели теорията на етапи, които започват с разпространението на шиитската доктрина, следват установяването на правителства, лоялни към Иран, и накрая обединяването на тези правителства под централната власт на Иран, така че Иран – според тази концепция – да се превърне в

„Домът на исляма“ и негов център.

Опасността на тази теория се състои в това, че според нея, ако интересите на „Ум ал-Кура“ влязат в противоречие с интересите на която и да е друга държава в ислямския свят, трябва да се даде предимство на интересите на Иран; тъй като, според теорията, той е основният стълб на ислямския свят. Ето защо намираме обяснение за това, че Иран се оттегли от Газа и защити Ливан само с половинчатост по време на последната война.

Важно е да се отбележи, че теорията „Ум ал-Кура“ е политическа теория, формулирана от Мохамед Джавад Лариджани, и не представлява конституционен текст или обявена официална политика на иранската държава. Въпреки това редица изследователи считат, че тя е оставила ясен отпечатък върху разбирането на част от насоките на иранската външна политика, особено в периода след революцията.

Едно от последствията от тази теория е изявлението на Али Юнси, съветник на иранския президент Хасан Рухани, от 2015 г., когато той заяви:
 
„Иран отново се превърна в империя, каквато е бил и преди, а столицата ѝ е Багдад – центърът на нашата цивилизация, култура и идентичност днес, както е бил и през историята. Между Техеран и Багдад няма разлика - или ще живеем заедно, или ще умрем заедно, защото нашата история и култура са еднакви.“

Тази идея, която дава представа за мислене, далечно от концепцията

за мирното съжителство между държавите,

породи политически дискурс, който се проявяваше явно в моменти на сила и отслабваше в моменти на слабост. Един от най-ярките примери за това е изказването на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, когато през 2005 г. се изкачи на трибуната на ООН, за да предупреди света за предстоящото появяване на Махди и неговата роля в ръководството на света.

Има един факт, който всеки наблюдател на събитията в Персийския залив осъзнава, а именно, че стабилността в региона може да бъде постигната само чрез отношения, основани на зачитане на суверенитета на държавите и ненамеса в техните вътрешни работи, но Иран е далеч от тази нагласа.