Тренд:1/5 от младите искат да живеят в демокрация, 70% от възрастните - милеят за комунизма

Българите са раздвоени по въпроса дали годините от Освобождението до 9 септември 1944 г. са били добри или лоши години за България. Еднакъв е процентът на хората, които искат да живеят след 10 ноември 1989 г. и преди 10 ноември 1989 г. 31% от анкетираните са на мнение, че това са били добри години, докато 30% са на обратната позиция. В същото време 41 на сто смятат, че в периода от Освобождението до 1944 г. България е вървяла във вярната посока. Впечатление прави обаче високият дял на хора, които не знаят или не могат да преценят (43%).

Това са само част от основните изводи на първата част от национално представително проучване на изследователски център „Тренд“, възложено от Андрей Ковачев – член на Европейския парламент от групата на ЕНП. Изследването е проведено в периода между 18 и 26 октомври 2017 г. сред 1005 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“.

Позитивните и негативните асоциации за периода от Освобождението до 9 септември 1944 г. са сравнително поравно разделени. От една страна се отчитат натрупвания около подема и развитието (15%), исторически събития като Независимостта (5%), Освобождението (4%), Съединението (3%), но от друга страна споменът за националните катастрофи (8%), двете световни войни (6%) също са част от националния ни спомен за периода. Прави впечатление, че 44% от всички анкетирани не могат да направят никаква асоциация с този период. Това се дължи в някаква степен на по-слаби познания на респондентите за периода, както и на историческата му дистанция. 

Поради историческата близост с комунистическия период, по-висок процент от запитаните успяват да асоциират с конкретни неща годините от 1944 г. до 1989 г. Тук преобладават положителните оценки най-вече свързани със социалните постижения на комунизма – работа за всеки (16%), спокойствие (11%), безплатно здравеопазване и образование (8% / 7%). След това идват негативните асоциации като цензура и ограничаване на личните свободи (5%), репресии (4%), изолация и забрана за пътуване (2%). Тук можем да изразим хипотезата, че мнозинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим, поради факта, че не са живели в този период. Дяловете на отказ да отговорят на въпроса сред най-възрастните са минимални, което до голяма степен формира обществената картина по този въпрос.
 
Мнозинството от запитаните (52%) са на мнение, че комунистическият режим е извършвал престъпления спрямо хората, докато само 17% не споделят това мнение.
 
Поставихме респондентите в ситуация да избират в кой период биха предпочели да живеят – в сегашния, след 10 ноември 1989 г. или в този преди промените. Обществото е напълно раздвоено в отговорите на този въпрос, като всяка една от опциите събира по 41% от отговорите. В разбивката по възраст отчитаме сериозна динамика. Само под една пета от хората между 18 и 39 г. искат да живеят в периода преди 10 ноември, докато над две трети от хората над 60 години биха предпочели социализмът.
 
Тествахме и отношението към различни исторически личности. Тук отчитаме няколко зависимости: положително отношение към фигурите от комунистическия период имат преимуществено по-възрастните хора, докато най-младите имат по-скоро отрицателно отношение към тях. Не се забелязва съществена динамика при различните демографски групи, когато се определя отношението към личности от периода след Освобождението до 1944 г. Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-много високи стойности на отрицателни оценки. Положителното отношение към Желю Желев пък се споделя практически във всички възрастови групи.