Специалисти изследват дали генетични мутации на вируса на маймунската шарка са предизвикали бързото разпространение на болестта, съобщи АФП, позовавайки се на Световната здравна организация (СЗО), пише "Дарик".
Двата клада, или отделни варианта на вируса, бяха известни като кладове на Басейна на Конго и на Западна Африка, по името на районите, които са ендемични. В петък СЗО ги прекръсти на клад I и клад II, за да избегне географската стигматизация. Организацията съобщи също, че клад II има два подварианта - клад IIa и IIb, като последният е в основата на сегашната световна епидемия.
СЗО уточни вчера, че клад IIa и IIb са сродни и имат общ скорошен предшественик, т.е. IIb не е разклонение на IIa.
"Още е рано, както за епидемията, така и за лабораторните изследвания, да кажем дали увеличаването на заразените може да се дължи на наблюдавани промени в генома на вируса или на фактори, свързани с гостоприемника (човека)", заявиха от СЗО.
От началото на май се съобщава за възобновяване на инфекциите с вируса на маймунската едра шарка извън ендемичните африкански страни. На 23 юли СЗО обяви международна извънредна ситуация за общественото здраве. Организацията е получила информация за над 35 000 случая в 92 държави и 12 смъртни случая. Почти всички нови случаи са регистрирани в Европа и Северна и Южна Америка.
Маймунската шарка: Симптоми, диагностициране, лечение и ваксинация
СЗО предупреди, че кампанията ѝ за преименуване на маймунската едра шарка може да отнеме "няколко месеца". От седмици организацията е обезпокоена от това име, като според експертите то е подвеждащо.
Маймунската едра шарка е наречена така, тъй като вирусът първоначално е идентифициран при маймуни, отглеждани за научни изследвания в Дания през 1958 г. Заболяването обаче най-често се среща при гризачи, а настоящата епидемия се разпространява чрез контакт между хора.
СЗО поиска помощта на обществеността за намиране на ново име и създаде уебсайт за събиране на предложения.
Фактор
Двата клада, или отделни варианта на вируса, бяха известни като кладове на Басейна на Конго и на Западна Африка, по името на районите, които са ендемични. В петък СЗО ги прекръсти на клад I и клад II, за да избегне географската стигматизация. Организацията съобщи също, че клад II има два подварианта - клад IIa и IIb, като последният е в основата на сегашната световна епидемия.
СЗО уточни вчера, че клад IIa и IIb са сродни и имат общ скорошен предшественик, т.е. IIb не е разклонение на IIa.
"Още е рано, както за епидемията, така и за лабораторните изследвания, да кажем дали увеличаването на заразените може да се дължи на наблюдавани промени в генома на вируса или на фактори, свързани с гостоприемника (човека)", заявиха от СЗО.
От началото на май се съобщава за възобновяване на инфекциите с вируса на маймунската едра шарка извън ендемичните африкански страни. На 23 юли СЗО обяви международна извънредна ситуация за общественото здраве. Организацията е получила информация за над 35 000 случая в 92 държави и 12 смъртни случая. Почти всички нови случаи са регистрирани в Европа и Северна и Южна Америка.
Маймунската шарка: Симптоми, диагностициране, лечение и ваксинация
СЗО предупреди, че кампанията ѝ за преименуване на маймунската едра шарка може да отнеме "няколко месеца". От седмици организацията е обезпокоена от това име, като според експертите то е подвеждащо.
Маймунската едра шарка е наречена така, тъй като вирусът първоначално е идентифициран при маймуни, отглеждани за научни изследвания в Дания през 1958 г. Заболяването обаче най-често се среща при гризачи, а настоящата епидемия се разпространява чрез контакт между хора.
СЗО поиска помощта на обществеността за намиране на ново име и създаде уебсайт за събиране на предложения.
Още от Чичо доктор
Фолиевата киселина и B12 – скритото оръжие срещу хроничната умора
Японски учени откриха как дефицитът на важни хранителни вещества и нивата на хомоцистеин в кръвта изсмукват енергията и мотивацията ни
Динята – не само лятно удоволствие: учени откриват изненадващи ползи за сърцето и храненето
Нови научни изследвания показват, че динята може да подпомага сърдечното здраве, кръвообращението и качеството на хранене. Учени откриват връзка между редовната консумация на диня, по-висок прием на витамини и по-ниски нива на наситени мазнини и добавена захар.
Къде свършва гладът и започва лакомия: колко храна в чинията ни е достатъчна?
Можем ли да останем здрави и да не преяждаме, когато хранителната индустрия непрестанно ни изкушава с все по-големи и по-калорични предложения?