Жорж Трак: Българите страдаме от панславянската концепция, че сме един далечен сателит на славянската общност

Българите са като абортиращ организъм, това е най-голямата ни грешка - на всеки 25 години започваме отначало

България може да преоткрие историята на Европа и смятам, че това ще се случи тогава когато най-сетне се отворят тракийските библиотеки, казва пред Faktor.bg изследователят

Скулптурът и художник д-р Георги Иванов - Жорж Трак беше инициаторът на конференцията „Трако-българите и светът“, която се проведе с участието на широк спектър от специалисти на 20-21 юни в пловдивския „Тракарт Парк – Център за съвременно изкуство, близо до КЦМ на Асеновградско шосе. 

Разговаряме за мястото на траките и страната ни в сърцето на европейската цивилизация.

Интервю на Снежана Бесарабова

- В заглавието на конференцията е включено понятието трако-българи. Какво е основанието  да свържем траките така директно с българите?

- За мен популацията от жители на Балканите не е изчезвала, нито е измирала, нито по някакъв начин е променяна. Тя е едно естествено развитие, което е съпътствало живота в Югоизточна Европа. Може при съществуването на тази популация да има определени сривове, промяна в начина на управление, вписвания на това население в една или друга империя. Защото по нашите земи са съществували немалко на брой империи – 5. Ние сме били част от тях. Интересното е, че на всичките тези империи ние в съвременната ни история по някакъв начин сме давали приоритет. Вместо да проследим как сме спомогнали тези империи да придобият своята мощ и как нашите познания, нашите култове, специфични обреди и всичко това, на което сме носители като народ и генетика, е способствало за издигането на тези империи да получат мощта, ние фактически сме се комплексирали. Защото истината е, че империите до последната Руската, са се гордеели, че в тях има многочислени народи.

Понятието империя в новото ни културно наследство се отъждествява с нация, която е извършвала завоюване с меч и щик, а старите империи са били нещо като Европейския съюз, поредната империя, на която България става член. Те са били такива, че сме ставали естествено част от тях, т.е. едно ново рестартиране на обществените отношения в по-голям мащаб. А тракийската популация е най-голямата след индийската, поне така казва Херодот, и като такава, траките са дали отражение не само на Балканите, а на цялата съвременна цивилизация. Защото са носители на нещо което е много важно – не толкова като държавност, а като духовност.

Тракийските мистерии и всичко свързано с духа и с ред други духовни учения буквално са преобразували в по-съвременните времена духовността на света. 

- Подценяваме ли присъствието на тракийския ген и психология у българина? Защото се налага мнението и знаем от историите, от които поне доскоро се учихме, че когато българите идват тук през VII век, от траките почти нищо не е останало. 

- Смятам, че това са тенденции, които са сравнително нови за нас, които са повлияни от панславянската концепция, чиято цел е след смяна на династиите в Русия, след като родът Дуло загубва своята императорска роля в тези територии (дядото на Иван Грозни и самият Иван Грозни, осъществяват тази промяна на родовете, управляващи тези територии), понятието българи започва да става много неудобно. И знаем, че в печата на Иван Грозни съществуват три знака, които са били щемпела на трите Българии, които той завоюва в поречието на р. Волга и териториите, свързани с Велика България.

Оттам-нататък тази панславянска концепция се развива и добива най-силното си за мен изразяване по времето на Екатерина Велика, която прави една карта от Албания до Одеса и на нея пише: Гърция. Това е първото оповестяване на Гърция като понятие и регион. И след това всички императори работят много тенденциозно, за да превърнат Гърция в това което стана. И заедно с епохата на Просвещението, всичко това по такъв начин се ситуира, че резултатът е видим – пълно обезличаване на българската култура, на тракийската култура. Никой в Гърция, ако кажете, че сте трак, няма да каже, че траките не са гърци. За тях траките са гърци, и няма Източна римска империя, а има Византия. Това са понятия, наложени от нашия северен „брат“. 

Причината за това за мен е същата, поради която в момента македонците ревностно, не само че не приемат, че са българи, ами те дори всячески се борят срещу тази историческа истина. Не може един диалект да го наречеш „език“. Това са неща, които естествено настройват Югоизточна Европа, да се стигне до това, че ние вместо да се обединяваме заради интереса си, защото сме една и съща популация от тунелите на Малибург до Черно море – една вяра, една азбука, един фолклор. Резултатът е, че оттам дотук има 17 държави на Балканите. 

Къде има регион, където на такава територия с един и същ генетичен материал да се раздроби на 17 държави. Затова е казано, че Балканите са „барутен погреб“ и всеки един момент само се чака знак, за да избухне. Но българите имаме една много хубава поговорка: „Да, да, ама не“. По този начин се преминава, мисля, през много трудности.

- Защо връзката между българите и траките е така пряка?

- Няма сладководно езеро в света, независимо колко е голямо, около което да живеят различни хора. Кога се променя естеството на хората, генетичният материал? Когато условията за живот са различни, когато има разлика в температури, в сезоните, в храната. Ако приемем това което за мен е безусловна истина, че Черно море някога е било сладководно езеро, около това езеро е невъзможно да има различни хора, те са една популация. С какво име ще ги наречем? Обикновено практиката е била, че тези маси са приемали имената на царете – този, който е бил фаворитът, изпълнявал е духовните ритуали, отговарял е за защитата на населението - и се казва народът на еди кой си цар. 

Такава е била практиката и заради това тази популация от едни и същи хора, с едни навици, религия, извършващи погребенията и почитащи боговете по един и същ начин, тази популация след като с времето се разпръсква, вследствие късането на Босфора и започва ексцентрично да се отдалечава от Черно море. Когато се движи във всички посоки, се създават постепенно и различни култури. 

Сами сме свидетели как един и същ народ след 50 години никой не може да каже, че е българин (Северна Македония). Това е факт. По същия начин са и Северна Гърция - може на всички северногърци атиняните да казват „булгаро“, обаче тези „булгаро“ казват: „ние сме гърци“. А отидете на един футболен мач, когато играят Солун срещу Атина, да видите какво се случва – всичките им викат „булгаро“. Много бързо и много лесно сякаш става подмяната на тази идентичност, според интереси на управляващи, тенденции, финансиране и т.н. А това е нещо което винаги се е повтаряло в историята, новото е добре забравено старо.

И най-голямата грешка на бъларите е, че те в живота си на всеки 25 години започват отначало. На всеки 25 години българите като абортиращ организъм започват отначало. На всяко поколение – отначало. Винаги има някой виновен, някакви обстоятелства външни, вътрешни, но правилото е безпогрешно. Дори в условията на социализма с Априлския пленум имаше такъв преврат за мен, и това, което Бойко Борисов направи, беше пак преврат. Само че всичките тези епохи ще ги отчетем по-късно във времето или като грешки, или като някаква форма, която е била подвеждаща в развитието на нацията. Едва ли има някъде толкова очеваден пример и ситуацията, която би могло да се породи само след преминаване на война. 

- Автохтонното население на Югоизточна Европа е било от траки, кимерийци и пелазги. Но дали траките са играли централна роля в културата на това население чрез своите строителни технологии и астрономия?

- Нещата непрекъснато се повтарят. Поводът за това завъртане на тази популация около Черно море, на която ние сме наследници, движението което е било най-често обратно на часовниковата стрелка, е било вследствие на периоди, когато е имало застудяване или затопляне. 

Ние сме свидетели само в един малък исторически период от 40-50 години и виждаме, че затоплянията са такива, че ако продължи с това темпо още 10-15 години, безспорно ще има разселване или някакъв вид смесване на хората. Така че в по-голям исторически период безспорно това е било вследствие на слънчевия протуберанс. Затова смятам, че хората съвсем естествено са се въртели около Черно море, и понеже са сродни и генетично, и като начин на хранене, вярвания, това е било естествено. В различни периоди са ги наричали кимерийци, в други периоди скити, гети, готи.. Но в края на краищата културата, на която са били носители, си е била тази черноморска култура, която е в основата на Европейската цивилизация.

При всички случаи културата се е разпространявала след Ледниковия перид по поречията на Дунав, Струма, Марица. Там се намират най-старите уседнали култури по нашите земи. Самата река Марица е дала името на континента Европа – от Хебрус, гърците не могат да кажат „х“: казват „Еврус“ – „Европа“. Устието на Марица и районът на Ямбол – всичко това е стара Европа по римските карти. Така че тази теза ние трябва да я защитаваме като европейци, и когато търсим мястото си в ЕС, трябва да го търсим подобаващо на нашия  с принос към европейската култура.

Съвременните средства на изследване на ДНК-то разкриха, че тракийският генетичен материал има припокриване на повече от 50% с този в днешните българи. Да не говорим за езика. Над 500 корени на думите в „Библия Бесика“ са разбираеми в съвременния български език. Всичко това ни дава основание да имаме самочувствието, че сме дали нещо на света.

- Казвате, че тук е изворът на европейската цивилизация. Европейците знаят ли това?

- Има изследователи в Европа, които знаят повече неща за траките от българите, защото не са били притиснати от панславянската и панелинистична концепция. Ние сме притиснати от тези 2 тези. Смятам, че официалната ни наука и учебниците, с които сме израснали, са повлияни от съвременната тенденция в Европа след периода на Просвещението, в която ние отсъстваме или сме някакъв далечен сателит на т.нар. славянска общност и приобщени към едно славянско море, сме загубили своята идентичност. Не казвам, че сме много различни от северните народи, които са носители на тази славянска тенденция, но въпросът е, че в това славянско море ние сме загубили своя образ или своето единоначалие. 

Това което се нарича „славяни“ е термин, който е възникнал някъде в средновековието. Българите не са от времето на Екатерина Велика. По-скоро нашият образ може да бъде основа на образа на тези славяни и като език, и като писменост, традиции и генетика, отколкото ние да бъдем приобщени към тях.

Има и друго нещо – че до 1995-та година на територията на България няма открито нито едно славянско погребение и чак 1995 г. е открто едно такова. А погребалният ритуал е най-определящ кой какъв е. Оттам-нататъка всичко друго се превръща в политика, а тя защитава интересите на силния. А в Енциклопедия Британика единствената нация, която по време на съществуването си има три империи, това е българската. 

В тази връзка трябва да спомена, че България от III  до XIII век няма монетосечене. Нито един български цар не е сложил лицето си на монета. От това възниква въпросът кой е бил този мотивиращ фактор, който кара всичките да бъдат едно цяло и да правят тази огромна империя, когато това не са били парите. И смятам, че когато като българи намерим отговор на този въпрос какво е това, което ще ни направи единни, ние ще имаме бъдеще. Ако не намерим отговора, продължаването на обезбългаряването ще бъде трайно. И ние просто ще станем един регион на Европа без сериозна тежест в него. 

Смятам, че има такива тенденции и в едната и в другата посока. Ще намерим ли в края на краищата отговора, че в България е имало и други фактори, защо винаги тракийското злато е било заравяно за боговете, а не разпродавано и ползвано като разменна монета. Когато говорим че нещо е за боговете, това означава, че нашите предци са имали по-директни пътища към Бога, отколкото ние си представяме.

Ако се направят изследвания, които не са политически и финансово обвързани, България може да обърне историята на Европа. Смятам, че това ще се случи тогава когато най-сетне се отворят тракийските библиотеки. Това е нещо, което е изключително важно и се надявам и мечтая за това, защото такива библиотеки в нашите земи има. Досега това не се е случило, въпреки че някои от тези библиотеки се знаят къде са. И остава в мен надеждата, че може и трябва да бъде отворена информацията такава, каквато е била. А не с всички възможни средства да се търси прикриване на историческата истина за наша сметка.