Кадрови колапс в Русия: армията и заводите се „бият“ за последните работници

Руска федерация е изправена пред мащабна криза на работната сила, която се изостри заради войната, демографския спад и изтичането на население.

Както пише Foreign Policy, на този фон промишленият комплекс „Алабуга“ в Татарстан в началото на годината открито започнал да вербува тийнейджъри за сглобяване на ударни дронове „Геран“ – руски копия на иранските Shahed, които редовно се използват срещу Украйна.

В обявите били обещавани пълна заетост и заплати над средните за страната, което фактически потвърдило, че предприятието работи като военно производство, а не като учебен център, както се твърдеше по-рано.

Това не е първият скандал около „Алабуга“. По-рано разследващи и украинските специални служби съобщаваха за вербуване на чужденци – по-специално жени от Африка, Азия и Латинска Америка – под предлог за обучение или гражданска работа, след което били привличани към сглобяване на дронове при тежки условия. В същото време случаят с „Алабуга“ само илюстрира по-широк проблем: кадровият дефицит в Русия е придобил системен характер.

Въпреки рекордно ниската безработица от 2,1%, руската икономика изпитва остър недостиг на работници. По данни на профилни ведомства на РФ, през 2025 г. на промишлеността не достигали почти 2 милиона души, а общият недостиг на работна сила може да надхвърли 10 милиона до края на десетилетието.

Най-много кадри „изтегля“ военно-промишленият комплекс, който предлага заплати няколко пъти над средните, държавни субсидии и отсрочка от мобилизация. В регионите с концентрация на отбранителни предприятия възнагражденията са нараснали с 30–60% от 2022 г. насам. В резултат отбранителната индустрия работи на три смени, но въпреки това изпитва недостиг на работници, докато гражданските отрасли – от аграрния сектор до инфраструктурата – се свиват.

Допълнителен фактор е демографската криза. Последиците от спада на раждаемостта през 90-те години, значителните загуби по време на пандемията от COVID-19, както и стотиците хиляди убити и ранени във войната, съществено са намалили броя на трудоспособното население. В същото време между 500 хиляди и 1 милион руснаци са напуснали страната след началото на нахлуването.

При тези условия дори традиционните източници на работна сила – трудовите мигранти – намаляват. След вълната от антимигрантски акции и депортации през 2024 г. потокът от работници от Централна Азия рязко спаднал, а самите мигранти все по-често избират алтернативни направления, включително страните от Персийския залив.

За да компенсира дефицита, Русия активизира привличането на чужденци както за гражданска работа, така и за армията. По данни на украинската страна към март над 27 хиляди чужденци са воювали на страната на РФ – срещу 18 хиляди в края на миналата година. Паралелно рязко е нараснала трудовата миграция от отделни държави: например броят на разрешителните за работа за граждани на Индия се е увеличил повече от десет пъти от 2021 до 2025 г.

Москва сключва съответни споразумения, открива центрове за подготовка в чужбина и разширява географията на набора – от Шри Ланка до Мианмар.

Гражданският наем и военният набор често се преплитат, което създава рискове за чужденците и предизвиква дипломатически конфликти. Част от пристигналите могат без необходимата подготовка да бъдат изпращани на фронта, което вече е накарало някои държави, включително Непал, да ограничат заминаването на свои граждани за Русия.

Анализатори смятат, че сегашният дефицит има структурен характер и не може бързо да бъде преодолян. Проблемът не е само в загубата на работна сила заради войната, а и в демографския срив: поколението, което сега би трябвало да работи в промишлеността, е по-малобройно заради рязкото намаляване на раждаемостта през 90-те години. В резултат Русия едновременно се сблъсква с последиците от войната и с дългосрочни демографски ограничения, което все повече подкопава както икономиката ѝ, така и способността ѝ да води война.

Икономиката на Русия – последни новини

Централната банка на Русия още повече понижи основния лихвен процент, опитвайки се да намери начин да съживи икономиката на страната, след като кремълският диктатор Владимир Путин разкритикува чиновниците за незадоволителните ѝ показатели.
В Кремъл признаха, че руската икономика преживява спад, намира се на ръба на рецесия, а брутният вътрешен продукт на Русия ще нарасне през 2026 г. едва с 1%, което свидетелства, че международните санкции са повлияли на Руската федерация.