к.м.н. д-р Дора Константинова, алерголог

Още с „пукването”  на пролетта, дори още  преди да сме го усетили със сетивата си, се появяват първите алергии. Те са свързани с цъфтежът на някои дървесни видове, като от най-голямо значение за България са видовете от сем.брезови. Към тях спадат бреза, леска /лешник /,елша, габър, бряст и някои други дървесни видове. Най-силно алергезиращи, според моите наблюдения, са т.н.БРЕЗОВИ. Това , че „цъфтят” усещат хората, които са свръхчувствителни към тях. Само за няколко дни, при плюсови температури, хората с т.н.сенна хрема, причинена от дървесни полени, усещат първите симптоми. Цъфтежът може да се забележи по това, че брезичките и лешниците пускат т.н.висулки или „мустаци”, натоварени с огромно количество полен, който се разпространява и предизвиква така неприятните оплаквания – обилно отделяне на бистър секрет от носа, често и упорито кихане, в някои случаи – зачервяване и сърбеж на очите, рядко кашлица. Понякога при сенсибилизацията /алергизацията / към тях се наблюдава и т.н.”орален синдром”, който е свързан с неприятно усещане в устата при консумация на някои сурови зеленчуци /морков , целина зеле /, плодове /ябълка , череша , киви / и ядки /особено суров лешник /. 

Други алергизиращи, макар и не в такава степен дървесни видове са орех, клен, бук, черница, някои иглолистни видове и накрая – конският кестен, които красят много софийски улици . Доброто в този случай е, че те не са толкова мощни и чести алергизиращи фактори от групата на т.н. ГРУПОВИ ДЪРВЕСНИ ПОЛЕНИ. Противно на разпространеното, кой знае защо, мнение на неспециалистите в алергологията, че само видимо „цъфтящите” дървета са алергени не отговаря на истината . Те не алегизират, просто защото поленът им не лети във въздуха. Те са от т.н. опрашващи се на място от пчели дървесни видове, за разлика от въздушно – опрашващите се, към които именно спадат алергизиращите дървета. 

Когато се раззеленят на полянки  и градини и започнат да цъфтят храсти и дървета, можем вече да говорим за алергизация към т.н.ГРУПОВ ПРОЛЕТЕН ПОЛЕН . Тази алергия, макар и по-рядка, не е за пренебрегване . Симптомите, когато е в „чист” вид, са много по-леки от тези при дървесната . Тук спадат някои полски цветя, като лютиче, глухарче – но не „перушинките” му , които летят – това са семенца , а самият тичинков прашец. Към тях може да добавим и някои по-скоро градински цветя – лале, крем, нарцис За поленови алергени № 1 при сезонните алергии се смята т.н.ГРУПОВ ТРЕВЕН ПОЛЕН в който влизат т.н.”житни триви „ , т.е. тези ,които образуват класове , обикновено през месеците май , юни , а понякога и част от юли. Проявите и при този вид алергия са от тип сенна хрема, конюнктивит, кашлица, понякога може да се достигне и до т.н. „поленова” бронхиална астма. Възможни са и обриви, тип „контактна алергия,  които са сравнително по-редки. 

През пролетно-летния сезон също трябва да се мисли и за алергии към инсекти – основно пчели, оси, стършели и други жилещи насекоми. Те понякога могат да причинят много тежки алергични реакции (дори с фатален изход) – тип анафилактичен шок, при чувствителни към тяхната отрова, индивиди. Трябва да се знае, че алергични реакции се наблюдават само при ужилване от женски насекоми, което е просто един любопитен факт,  без особено значение за ужиления. 

Известен факт е, че алергиите са генетично обусловени. Това обаче, за съжаление, не е единствената причина. За проява на алергична реакция допринасят в много случаи както честите банални инфекции, които променят лигавиците, така и непрекъснатия контакт с необичайни материи, храни, детергенти и химикали, с които ежедневно се сблъскваме. Напоследък, говоря за последните двадесетина  години, с развитието на техниката, свързана със замърсяване на околната среда с фини прахови и химически частици, застоялия начин на живот, нерационалното понякога хранене, тютюнопушенето - активно и пасивно - липсата на движение, повишения радиационен фон, който макар и рамките на допустимото, наред с изброените по-горе неблагоприятни фактори на средата,  може да причини невидими увреждания на лигавицата, която става по-уязвима. Наблюдава се, както е добре известно, увеличение в пъти на алергичните състояния. 

Много се пише, че някои ваксини също допринасят за евентулна алергизация. Възможно е понякога да се развие реакция към ваксини, което е извънредно рядко и зависи преди всичко от хранителната среда, върху която се култивират бактериите от които се произвежда самата ваксина. Такива случаи са извънредно редки и бързопреходни, на-често локални, и в никой случай не може да се говори за фатални алергични реакции, които да са противопоказание за имунизации. Това важи особено за алергизация към алергените.

Трудно е да се прецени и да се даде категоричен отговор кои са най-рисковите групи, изложени на алергични реакции. На първо място това е наследствеността, когато един или и двамата родители са с прояви на алергия. Децата, особено на алергични родители, са изложени също по-често на алергизация още повече, ако живеят в нездравословна среда и са хранени изкуствено. Едно наблюдение, сигурно не е само мое, е че деца, гледани „под похлупак” в прекалено „стерилна” среда, също са много по- склонни да развият алергии, разбира се при наличие и на други условия за това. 

Лечението на елергиите винаги е комплексно. Най- доброто „лечение” е да се открие алергенът - дом.животни , някои храни , медикаменти , козметика и др.- и да се избягват. В повечето случаи това е невъзможно, ето защо, според случая, се прибягва до сезонно или целогодишно медикаментозно лечение. То от своя страна може да е два вида: 1) спедифично, т.н.специфична хипосенсибилизация, която се практикува след прецизна диагностика и откриване на алергизиращия фактор с екстракт от който се провежда лечение по определена схема. По този начин често се достига до пълно излекуване или дълги ремисии и 2) неспецифично – такова, при което се извършва третиране, според симптомите, с определени препарати-това е т.н.симптоматично лечение.

При сегашната епидемиологична обстановка, създадена от коронавируса, хората, които страдат от алергии, е нормално да имат известни притеснения. Досега никой алерголог, по понятни причини, не се е сблъсквал с феномена Covid-19. Доколкото алергията е имунологичен процес, а Covid-19  е с особена етиология,  където имаме директно размножаване на вируса в клетките на белите дробове, разсъждавайки чисто емпирично, не би трябвало да има някакви противопоказания или по-точно интервенции между този нов вирус и алергиите, и по-специално полинозите (истинската сенна хрема и поленова астма). 

От друга страна, обаче, тъй като и коронавирусът и поленът атакуват основно дихателната система, то ми се струва , че хора с този тип алергия трябва особено много да се пазят по време на сезона, в който се появят оплакванията им. Още повече, че поленовата алергия може да премине и в поленова бронхиална астма. Близко до ума е, че вирусът би намерил по-благоприятна почва в една, подложена на алергенни дразнители, дихателна система, особено ако не се лекува адекватно алергията.

По тези причини считам, че такива пациенти особено много трябва да спазват социалната изолация, наред с останалите хигиенни мерки и препоръки, дадени от специалистите – вирусолози и Министерство на здравеопазването. За да бъде пощадена дихателната система от коронавируса, което е по-лесно отколкото от полените, най-доброто, но и най-трудно решение е да прекарате сезона във високата планина – над дървесния пояс, където и вероятността от среща с коронавирус е по-малка.