23 Март, 2025

Как искате да Ви запомнят, г-н Тръмп – като Чембърлейн или като Чърчил?

Как искате да Ви запомнят, г-н Тръмп – като Чембърлейн или като Чърчил?

Авторът, Снимка: Архив на Faktor.bg

  Не можем да си позволим да загубим тази битка - украинците се сражават за нашите национални интереси, а ние ги предаваме

Андрей Пионтковски, Каспаров.ru

Доналд Тръмп не допусна в правителството Ники Хейли и Майк Помпео, но не може да изключи от току-що избрания Конгрес републиканците, които имат мнозинство в двете камари и които в голямата си част споделят проукраинските възгледи на Хейли и Помпео, а не пропутинските на Ванс и Тръмп. И това мнозинство има своите ярки лидери – Майкъл Маккол, Майк Роджърс, Майк Търнър – автори на забележителния доклад "A Proposal for Victory in Ukraine" („Предложение за победа в Украйна“ – б. р.).

Днес цяла Украйна много би искала да чуе мнението на тримата наши уважаеми приятели по отношение на мирния план на вицепрезидента Джей Ди Ванс. И аз се надявам, че ще го чуем възможно най-скоро.

Преди броени дни чухме вдъхновяващото им послание. На 21 ноември Майкъл Маккол представи пред Atlantic Council доклада

 "Русия и авторитарните предизвикателства"

 Той очерта пред слушателите реалната картина на фактически започналата световна война:

"Русия дълги години беше наш враг, противник. Тя остава такава и днес. Вие наричате това ос. Аз го наричам нечестив съюз, който председателят Си и Путин сключиха на Олимпийските игри в Пекин, две седмици преди нахлуването в Украйна. Не можете да отделите Си от Путин и аятоласите. Путин покани „Хамас“ в Кремъл непосредствено след 7 октомври (датата на бруталното нападение на „Хамас“ срещу Израел – б. р.). Северна Корея изпрати десет хиляди войници в Украйна.

Не ние избрахме враговете си

 Всички тези четирима диктатори (Владимир Путин, Си Дзинпин, Яхия Синуар и Ким Чен Ун – б. р.) избраха нас."

Маккол оцени критично реакцията на администрацията на Байдън срещу отправеното от Путин предизвикателство – като закъсняла, недостатъчна и нерешителна в течение на тези близо три години на пълномащабния военен конфликт:

"Ние проектираме слабост, а не сила, което провокира по-нататъшна агресия от страна на Путин. Това влияе също и на председателя (на Китайската народна република – б. р.) Си и неговите планове по отношение на Тайван и Индо-тихоокеанския регион като цяло. Молдова сигурно ще падне за ден, както и Грузия. А след това и цяла Източна Европа ще се озове 

под заплахата от черния облак на руската доминация

  Не можем да си позволим да загубим тази битка. Украинците се сражават за нашите национални интереси, а ние ги предаваме."

Маккол обаче не се ограничава с критиките срещу администрацията на Байдън. Без да назовава Тръмп поименно, той е безпощаден и към ултратръмписткото крило на собствената си партия:

"Намирам това за много странно. Не мога да го обясня. Виждам, че в партията ми има изолационистко крило, както през 30-те години на миналия век. Откъде е тази неочаквана синергия между очевидната слабост в администрацията на Байдън и хора, които искат да направят Америка отново велика? Не го разбирам и питам колегите си републиканци: какво би направил днес Роналд Рейгън, който съкруши Съветския съюз?"

В тази своя програмна реч Маккол пределно ясно се позиционира като лидер на двупартийното проукраинско мнозинство в Конгреса.

"Имате в Конгреса крайни елементи отляво и отдясно, които никога няма да гласуват за Украйна, но именно ние – здравомислещият двупартиен център,  обединяваме тази коалиция."

Тази негова позиция го превръща в най-важната политическа фигура във Вашингтон в този ключов момент от световната история, който преживяваме сега.

Осъзнавайки отговорността и възможностите на своето уникално положение, Маккол се обърна от Atlantic Council – идеологическия бастион на дълбинната държава и на Свободния свят – към всички нас, но преди всичко към един конкретен човек: Доналд Дж. Тръмп. С контролен въпрос:

„Do you want to be remembered as Chamberlain or Churchill?“*

*„Как искате да Ви запомнят – като Чембърлейн или като Чърчил?“ 
Авторът визира слабохарактерното поведение на британския премиер Невил Чембърлейн, привърженик на политиката на „възпиране“ на агресора. През 1938 г. той подписва Мюнхенското споразумение с германския райхсканцлер Хитлер, италианския премиер Мусолини и френския премиер Даладие – с този документ се узаконява анексирането на чешката Судетска област от Германия. 

Следващият министър-председател на Великобритания – Уинстън Чърчил, пише на Чембърлейн по повод на Мюнхенския сговор: "Имахте избор между войната и безчестието. Вие избрахте безчестието, а сега ще получите война."

Чърчил, който поема премиерския пост след оставката на Чембърлейн през 1940 г., е известен с непримиримата си позиция срещу Адолф Хитлер, дори когато Германия окупира голяма част от Европа. Чърчил отхвърля  предложенията на Хитлер за сепаративен мир и започва мащабна военновъздушна кампания срещу германската офанзива – тези събития остават в историята като Битката за Британия.

Превод: Faktor.bg

Сподели:
Планетата е в опасност докато я обитава кагебисткият плъх Путин

Планетата е в опасност докато я обитава кагебисткият плъх Путин

Имахме надежда, че Империята на злото ще се очовечи, но тя отново е завладяна от вечните подмолни сталинистки изчадия от подземията на Лубянка

Гняв, гняв, гняв!

Гняв, гняв, гняв!

„Какъв парадокс, господа! 500 милиона европейци се молят на 300 милиона американци да ги спасят от 150 милиона руснаци - Европа е глобална сила и само трябва са си повярва“

Бог на повикване - когато моралът се измерва с пари, Украйна е просто сделка

Бог на повикване - когато моралът се измерва с пари, Украйна е просто сделка

Вицепрезидентът на САЩ говори с искрено презрение за „морализаторството“