10 Януари, 2026

Как искате да Ви запомнят, г-н Тръмп – като Чембърлейн или като Чърчил?

Как искате да Ви запомнят, г-н Тръмп – като Чембърлейн или като Чърчил?

Авторът, Снимка: Архив на Faktor.bg

  Не можем да си позволим да загубим тази битка - украинците се сражават за нашите национални интереси, а ние ги предаваме

Андрей Пионтковски, Каспаров.ru

Доналд Тръмп не допусна в правителството Ники Хейли и Майк Помпео, но не може да изключи от току-що избрания Конгрес републиканците, които имат мнозинство в двете камари и които в голямата си част споделят проукраинските възгледи на Хейли и Помпео, а не пропутинските на Ванс и Тръмп. И това мнозинство има своите ярки лидери – Майкъл Маккол, Майк Роджърс, Майк Търнър – автори на забележителния доклад "A Proposal for Victory in Ukraine" („Предложение за победа в Украйна“ – б. р.).

Днес цяла Украйна много би искала да чуе мнението на тримата наши уважаеми приятели по отношение на мирния план на вицепрезидента Джей Ди Ванс. И аз се надявам, че ще го чуем възможно най-скоро.

Преди броени дни чухме вдъхновяващото им послание. На 21 ноември Майкъл Маккол представи пред Atlantic Council доклада

 "Русия и авторитарните предизвикателства"

 Той очерта пред слушателите реалната картина на фактически започналата световна война:

"Русия дълги години беше наш враг, противник. Тя остава такава и днес. Вие наричате това ос. Аз го наричам нечестив съюз, който председателят Си и Путин сключиха на Олимпийските игри в Пекин, две седмици преди нахлуването в Украйна. Не можете да отделите Си от Путин и аятоласите. Путин покани „Хамас“ в Кремъл непосредствено след 7 октомври (датата на бруталното нападение на „Хамас“ срещу Израел – б. р.). Северна Корея изпрати десет хиляди войници в Украйна.

Не ние избрахме враговете си

 Всички тези четирима диктатори (Владимир Путин, Си Дзинпин, Яхия Синуар и Ким Чен Ун – б. р.) избраха нас."

Маккол оцени критично реакцията на администрацията на Байдън срещу отправеното от Путин предизвикателство – като закъсняла, недостатъчна и нерешителна в течение на тези близо три години на пълномащабния военен конфликт:

"Ние проектираме слабост, а не сила, което провокира по-нататъшна агресия от страна на Путин. Това влияе също и на председателя (на Китайската народна република – б. р.) Си и неговите планове по отношение на Тайван и Индо-тихоокеанския регион като цяло. Молдова сигурно ще падне за ден, както и Грузия. А след това и цяла Източна Европа ще се озове 

под заплахата от черния облак на руската доминация

  Не можем да си позволим да загубим тази битка. Украинците се сражават за нашите национални интереси, а ние ги предаваме."

Маккол обаче не се ограничава с критиките срещу администрацията на Байдън. Без да назовава Тръмп поименно, той е безпощаден и към ултратръмписткото крило на собствената си партия:

"Намирам това за много странно. Не мога да го обясня. Виждам, че в партията ми има изолационистко крило, както през 30-те години на миналия век. Откъде е тази неочаквана синергия между очевидната слабост в администрацията на Байдън и хора, които искат да направят Америка отново велика? Не го разбирам и питам колегите си републиканци: какво би направил днес Роналд Рейгън, който съкруши Съветския съюз?"

В тази своя програмна реч Маккол пределно ясно се позиционира като лидер на двупартийното проукраинско мнозинство в Конгреса.

"Имате в Конгреса крайни елементи отляво и отдясно, които никога няма да гласуват за Украйна, но именно ние – здравомислещият двупартиен център,  обединяваме тази коалиция."

Тази негова позиция го превръща в най-важната политическа фигура във Вашингтон в този ключов момент от световната история, който преживяваме сега.

Осъзнавайки отговорността и възможностите на своето уникално положение, Маккол се обърна от Atlantic Council – идеологическия бастион на дълбинната държава и на Свободния свят – към всички нас, но преди всичко към един конкретен човек: Доналд Дж. Тръмп. С контролен въпрос:

„Do you want to be remembered as Chamberlain or Churchill?“*

*„Как искате да Ви запомнят – като Чембърлейн или като Чърчил?“ 
Авторът визира слабохарактерното поведение на британския премиер Невил Чембърлейн, привърженик на политиката на „възпиране“ на агресора. През 1938 г. той подписва Мюнхенското споразумение с германския райхсканцлер Хитлер, италианския премиер Мусолини и френския премиер Даладие – с този документ се узаконява анексирането на чешката Судетска област от Германия. 

Следващият министър-председател на Великобритания – Уинстън Чърчил, пише на Чембърлейн по повод на Мюнхенския сговор: "Имахте избор между войната и безчестието. Вие избрахте безчестието, а сега ще получите война."

Чърчил, който поема премиерския пост след оставката на Чембърлейн през 1940 г., е известен с непримиримата си позиция срещу Адолф Хитлер, дори когато Германия окупира голяма част от Европа. Чърчил отхвърля  предложенията на Хитлер за сепаративен мир и започва мащабна военновъздушна кампания срещу германската офанзива – тези събития остават в историята като Битката за Британия.

Превод: Faktor.bg

Сподели:

Коментари (0)

Загубен робот в ледовете на Антарктида се завърна с тревожни данни

Загубен робот в ледовете на Антарктида се завърна с тревожни данни

Силни течения отнесли робота далеч от определения му маршрут, под ледника Денман - район, който преди това не е бил подложен на директни измервания

Проф. Павлов: Не мога да си представя, че Стефан Стамболов или Константин Стоилов биха паднали до нивото на днешните ни политици

Проф. Павлов: Не мога да си представя, че Стефан Стамболов или Константин Стоилов биха паднали до нивото на днешните ни политици

У нас наблюдаваме политическа незрялост,  безотговорност, липсата на каквото и да е ясно изразено визионерство, а моделът на Орбан, Фицо и Бабиш не е добрият път за България

2026 година: Дестабилизация, избори и несигурно бъдеще!

2026 година: Дестабилизация, избори и несигурно бъдеще!

Главният въпрос е -  в каква посока плуваме, родните политици нямат отговор, а в сложната международна ситуация ние както винаги сме като Хензел и Гретел - напълно изгубени в тъмната гора, готови отговори няма