Белите дробове са основната мишена на коронавируса. Изминалата година показа обаче, че не само те попадат под прицела му, предава Нова ТВ.
„Този вирус, прониквайки в мозъка и засяга предимно базисните ядра, които командват - това са центровете на дишането и на сърдечната дейност. Това е причината болни с тежка дихателна недостатъчност, но не толкова увреден бял дроб, да завършват фатално.
Центровете на дишането не дават достатъчно импулси и нещата свършват. Вирусът въздейства на мозъка по доста нещадящ микромеханизъм, като уврежда невроните, микросъдовете, така че в крайна сметка се стига до тежки увреждания без да има големи хардуерни увреждания”, каза проф. Васил Каракостов, началник на Клиника по неврохирургия в УМБАЛ "Св. Иван Рилски".
Пътищата, които водят вируса до мозъка, са няколко обяснява неврохирургът. „Доказано е, че мозъкът се инфектира директно чрез обонятелните нерви - през лигавицата на окото и на храносмилателната система. COVID-19 има директен път по хода на нервите, по хода на техните обвивки и стига до сърцевината на центровете в мозъка”, обясни д-р Каракостов.
Засега няма доказателства, че коронавирусът предизвиква туморни процеси или води до образуване на аневризми. „Ако имате тумор на мозъка коронавирусът няма да го активизира. COVID-19 сам по себе си не въздейства върху съществуващите заболявания, така че да ги възобнови или катализира.
Той просто въздейства върху целия мозък и тъй като всичко в мозъка е като в един компютър - затворено в една кутия, няма възможност за реакция”, каза още специалистът.
Медиците от болница "Св. Иван Рилски" установяват поражения и върху периферната нервна система. Според проучване, публикувано в едно от най-авторитетните медицински издания - "Лансет", коронавирусът се оказва сериозна заплаха и за психичното здраве.
„Около 40 % от заболелите имат проявление на занижено ниво на съзнание - тревожност, депресия”, обясни д-р Мария Дамянова, невропсихолог в УМБАЛ "Св. Иван Рилски.
Български учени започват производство на препарати срещу COVID-19 с антитела от коластра
Сред преболедувалите е и самата доц. Дамянова. Докато се бори с вируса тя внимателно проследява проявите му върху психиката й. „Моите наблюдения са, че голям кръг от психичните и когнитивните функции са нарушени - вербалната работна памет, епизоди на дезориентация, занижени нива на внимание, на концентрация”, поясни тя.
Доц. Дамянова е категорична, че вирусът може да отключи много страхове. „Започваме да се питаме какво следва. Може да се появят панически атаки и да загубим контрол”, каза още специалистът.
Как вирусът на настинката може да ни защити от COVID-19
Според друго проучване, отново публикувано в "Лансет", близо 34% от пациентите, преминали през COVID-19, имат някакви неврологични или психически увреждания. Те се проявяват в рамките на половин година от заразяването.
Най-често се наблюдават страхови неврози и емоционални смущения. Социалната изолация може още повече да задълбочи проблемите.
Фактор
„Този вирус, прониквайки в мозъка и засяга предимно базисните ядра, които командват - това са центровете на дишането и на сърдечната дейност. Това е причината болни с тежка дихателна недостатъчност, но не толкова увреден бял дроб, да завършват фатално.
Центровете на дишането не дават достатъчно импулси и нещата свършват. Вирусът въздейства на мозъка по доста нещадящ микромеханизъм, като уврежда невроните, микросъдовете, така че в крайна сметка се стига до тежки увреждания без да има големи хардуерни увреждания”, каза проф. Васил Каракостов, началник на Клиника по неврохирургия в УМБАЛ "Св. Иван Рилски".
Пътищата, които водят вируса до мозъка, са няколко обяснява неврохирургът. „Доказано е, че мозъкът се инфектира директно чрез обонятелните нерви - през лигавицата на окото и на храносмилателната система. COVID-19 има директен път по хода на нервите, по хода на техните обвивки и стига до сърцевината на центровете в мозъка”, обясни д-р Каракостов.
Засега няма доказателства, че коронавирусът предизвиква туморни процеси или води до образуване на аневризми. „Ако имате тумор на мозъка коронавирусът няма да го активизира. COVID-19 сам по себе си не въздейства върху съществуващите заболявания, така че да ги възобнови или катализира.
Той просто въздейства върху целия мозък и тъй като всичко в мозъка е като в един компютър - затворено в една кутия, няма възможност за реакция”, каза още специалистът.
Медиците от болница "Св. Иван Рилски" установяват поражения и върху периферната нервна система. Според проучване, публикувано в едно от най-авторитетните медицински издания - "Лансет", коронавирусът се оказва сериозна заплаха и за психичното здраве.
„Около 40 % от заболелите имат проявление на занижено ниво на съзнание - тревожност, депресия”, обясни д-р Мария Дамянова, невропсихолог в УМБАЛ "Св. Иван Рилски.
Български учени започват производство на препарати срещу COVID-19 с антитела от коластра
Сред преболедувалите е и самата доц. Дамянова. Докато се бори с вируса тя внимателно проследява проявите му върху психиката й. „Моите наблюдения са, че голям кръг от психичните и когнитивните функции са нарушени - вербалната работна памет, епизоди на дезориентация, занижени нива на внимание, на концентрация”, поясни тя.
Доц. Дамянова е категорична, че вирусът може да отключи много страхове. „Започваме да се питаме какво следва. Може да се появят панически атаки и да загубим контрол”, каза още специалистът.
Как вирусът на настинката може да ни защити от COVID-19
Според друго проучване, отново публикувано в "Лансет", близо 34% от пациентите, преминали през COVID-19, имат някакви неврологични или психически увреждания. Те се проявяват в рамките на половин година от заразяването.
Най-често се наблюдават страхови неврози и емоционални смущения. Социалната изолация може още повече да задълбочи проблемите.
Още от Чичо доктор
Ива Христова: Болните от сифилис са скочили с 30-40%, с гонорея са 3 пъти повече
„Това не е тенденция от вчера и от днес, а процес, който наблюдаваме от години и на който трябва да се обърне сериозно внимание. Разбирам, че само със здравна информация трудно ще се променят навиците, но е важно да няма безразборни контакти и необезопасен секс."
Цената на бедността: Как финансовият стрес ускорява стареенето на мозъка ни
Според изследователи постъпващият с години финансов натиск държи нервната система в състояние на непрекъснат стрес, който понякога е фатален за мозъка
Намаляват ли ягодите риска от деменция и Алцхаймер?
Екип от учени проучи дали консумацията на ягоди и на естественото растително съединение пеларгонидин поддържа по-здрав мозък и по-малко признаци на болестта на Алцхаймер, която е свързана и с развитието на деменция