Калин Манолов

В началото на февруари 2025 Тимоти Снайдър нарече случващото се в САЩ след инагурацията на Тръмп „преврат“. Аргументира се желязно – неизбиран и неодобряван от Конгреса президентски съветник получи достъп до основните компютърни системи на федералното правителство и правото да спира всички държавни плащания. Това обезсмисля демокрацията, защото игнорира закони, които определят как се изразходват парите от данъци на американците. „Което от своя страна означава, че Конгресът е безсмислен и нашите гласове са безсмислени, както и нашето гражданство“, писа Снайдър. 

ПРЕВРАТАДЖИИ ИЛИ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ? 

Не само Снайдър говори за преврат. Цитирам него, защото е сравнително популярен в България (заради Иван Кръстев). И защото написа „За свободата“, „За тиранията“ и „Пътят към несвободата“. Последната книга е за това как Русия намери съюзници сред националисти, олигарси и радикали навсякъде по света, а стремежът ѝ да подкопае западните институции, държави и ценности, получи резонанс в самия Запад. Възходът на популизма, британският вот срещу ЕС, и избирането на Доналд Тръмп за президент, бяха цели на Русия, но тяхното постигане доказа уязвимостта на западните общества, писа Снайдър. Очаквам да напише „Пътят към несвободата -2“ за втория мандат на Тръмп. 

Силно подозирам, че и мандатът, и самият президент, ще бъде доминиран от Мъск.

Зад океана бързо разбраха кой е истинският номер 1.Няколко американски щата, ориентирани предимно към демократите, заведоха съдебни дела, за да блокират достъпа на Мъск до правителствените данни и системи. В отговор Белият дом заяви, че Мъск не ръководи екипа на Министерството на правителствената ефективност, което извършва съкращения в американските федерални агенции, а по-скоро е старши съветник на президента, предаде агенция Асошиейтед прес (която Тръмп и Мъск лишиха от достъп до Овалния кабинет и Ер форс уан, защото не започна да нарича Мексиканския залив Американски залив). 

Тръмп може и да е лишен от идеологически фанатизъм, но не и от идеология изобщо. Поне Мъск и част от елита на Силициевата долина - или мозъчните им тръстове - не са. И според мен се смятат не за превратаджии, а за революционери. За нови „Синове на свободата“, които продължават делото на първите колониалисти-борци срещу английската корона през 18 век.

СВОБОДА И ДЕМОКРАЦИЯ

Проблем на Европа и на либералните кръгове в самата Америка е, че не разбират, че има вековна философска традиция зад „преврата“. И повлияни от нея могъщи хора зад публичното й лице (ако Мъск е наистина лице, а не друга част на тялото). 

Европа не разбира Тръмп и Мъск, защото погрешно отъждествява свободата с демокрацията. При това от векове. А свободата и демокрацията не са и никога не са били едно и също. Свободата определя целите на управлението. Демокрацията характеризира метода на управление. Свободата е двигател на демокрацията. Демокрацията подпомага свободата и не допуска пораждането на тирания. 

„Демокрация” не значи свобода. По дефиниция демокрацията е колективистична система, въведена преди около 160 години, за да се осъществят социалистическите идеи в либералните, дотогава свободни, общества. В парламентарната си разновидност демокрацията подкопава свободата, независимостта и предприемачеството и неизбежно води до антагонизъм, намеса, инертност и разхищение на средства. И това не се случва, защото някои политици не се справят с работата си или защото на власт е дошла погрешната партия, а защото така работи системата. 

Парламентарната демокрация е прикрит социализъм. Именно заради вярата, че социализмът е съвместим с демократично управление и дори че програмата на демокрацията може да се осъществи напълно само в социалистическо общество, Съветският съюз, който беше класическа диктатура, 70 години минаваше за демократична държава. Същото сега важи за путинова русия.

Няма съмнение, че демокрацията е по-добра от тоталитаризма. Тя осигурява свободни избори, многопартийна система, парламентарно управление, медиен плурализъм. Демокрацията означава участие. Но участие на личности, а не на колективи. Колективни решения трябва да се взимат и колективни действия трябва да се извършват само когато са необходими – чрез прилагане на познатите демократични процедури, които гарантират участието на индивида във вземането на колективно решение.Там, където индивидът може да се грижи за себе си – а той е съвсем способен да прави това в повечето случаи! -друг, включително държавата не трябва да се меси. Намесата винаги включва насилие, струва пари, и разрушава гражданското общество. И най-важното - води до създаването на „голяма държава“, която неправомерно се намесва в делата на личността.

Така мислят избирателите и на „крайно десните партии“ в Европа (сам по себе си крайно неточен термин!), и на Републиканската партия зад океана. Не случайно камбаната-символ на американската независимост във Филаделфия, се нарича „Камбана на свободата“. Надписът на нея гласи: „Провъзгласете СВОБОДА по цялата Земя на всички нейни жители“. Не случайно през март 1775 на Виржинския конгрес губернаторът Патрик Хенри завършва речта си с „Дайте ми свобода, или ми дайте смърт!“ Тази реч, заедно с брошурата „Здравият разум“ от Томас Пейн, е един от най-влиятелните фактори, които повлияват на окончателното решение на колонистите да обявят независимостта на 13-те щата (на които те гледат КАТО НА ОТДЕЛНИ ДЪРЖАВИ!), от английската корона. 

СВОБОДА И ОЛИГАРХИЯ

Парламентарната демокрация неизбежно се изражда в олигархия, но олигарсите не са непременно тоталитаристи. Предпочитат да упражняват контрол върху властта чрез икономически, не чрез политически средства. Следователно са завършени етатисти. 

Етатизмът също е два вида: социализъм и интервенционизъм. И тъй като капиталистите не могат да бъдат социалисти, днешните западни олигарси са интервенционисти. Което противоречи на твърденията им, че са привърженици на негативната свобода.

Какво е „негативна совбода“? 

Според Исая Бърлин негативната свобода е отсъствие на външна (обществена или държавна) принуда или намеса в личните действия на индивида. Това е правото да вземаш решения и да следваш начинания по твой собствен избор, без да се оправдаваш за своите мотиви. Негативното разбиране на свободата по необходимост приема, че неизбежно ще се извършват много неща, които самите ние не харесваме (оттук и защитата на свободата на словото и правото на крайнолеви и крайнодесни партии да участват в обществения дебат от страна на вицепрезидента Ванс в Мюнхен на 13 февруари 2025). Цената на свободата е вечна бдителност.

Позитивната свобода e свободата да бъде избрано управление, съгласувано с гражданите, т.е. много близо до днешното разбиране за демокрация. Исканията за такъв тип свобода парадоксално могат да се превърнат в искания за форми на колективен контрол и дисциплина. 

В основата на съвременната парламентарна демокрация стои позитивната свобода. Стои разбирането, че е желателно и правилно всички важни решения, касаещи физическата, социалната и икономическата организация на обществото, да се взимат колективно от хората. Хората от своя страна упълномощават своите представители в парламента – с други думи, държавата – да взимат тези решения вместо тях. 

Само че ако повечето хора смятат нещо за вярно, това не значи, че то наистина е вярно. Ако мнозинството намира дадена политика за полезна, това все още не е доказателство за нейната полезност. Хората, които съставят мнозинството, не са богове, и сумираните им мнения не се отличават с божествена непогрешимост. Демокрацията просто заменя божественото право на кралете с божественото право на мнозинството. Това е форма на мека диктатура – диктатура на мнозинството и на държавата.

В демокрацията като такава не са вградени нито моралът, нито справедливостта. Всяка форма на управление може да се превърне в олигархия на някакъв етап от своето развитие чрез постепенното натрупване на нерегламентирана икономическа мощ. Всъщност всички общества, където държавата доминира в икономиката, неизбежно са олигархии. 

Е, след 1945, и особено след 1989, олигарсите, които доминираха в САЩ и Западна Европа, бяха етатисти. След ноември 2024 дойде ред на бролигарсите. Повечето са анти-етатисти и са концентрирани в Силициевата долина. Доскоро тя се смяташе за бастион на либерализма и прогресивизма. Миналата година обаче основателите на най-големите технологични компании рязко завиха надясно. Но не към консерватизма. Според тях съвременният консерватизъм в САЩ и Европа е объркан и изкривен. Това объркване се дължало до голяма степен на демокрацията. Под влиянието на представителната демокрация и с трансформирането на САЩ и Европа в масови демокрации след Първата световна война, консерватизмът се превърнал в дясно крило на социалистите и социалдемократите. 

Тръмп не е „традиционен“ консерватор. Не знам дали е и бролигарх, както започнаха да наричат Илон Мъск, Марк Зукърбърг, Джеф Безос и други милиардери-неетатисти. Но знам, че от януари 2025 насам бролигарсите придобиват все по-голямо влияние върху обществената политика в САЩ. 

СВОБОДА И БРОЛИГАРХИЯ

Ако бролигасите не са олигарси, какви са тогава?

Някои от опонентите им ги наричат анархисти. Ако обаче питаме дали са анархисти самите бролигарси, те ще отрекат. И формално ще са прави. Защото, както и „антикомунистите“ в България, бролигарсите реално са етатисти наопаки. Което още по-яростно ще отрекат.

Като концепция анархията е наивна абстракция, някъде между лявото хегелианството и утопичния социализъм. Принадлежи към политическите системи без официална политическа власт, където единствено силата определя кои ще са водачите на обществото. Анархистите вярват, че индивидите имат право да използват сила срещу други индивиди, за да наложат собствените си идеали. Според тях силата определя правото.

Първите колонисти в Америка могат да се опишат като анархисти някъде докъм края на 17 век. Но либертарианците, за каквито доскоро смятаха айтитата от Силициевата долина, едва ли имат такива дълбоки американски корени. Освен това са почитатели на Лудвиг фон Мизес и Мъри Ротбард. Мизес е пророк на свободния капитализъм, а капитализмът е несъвестим с анархията, защото са нуждае от закон, който гарантира собствеността. Ротбард пък дефинира non-aggression principle, „принципа на ненасилието“, според който нито един човек или група хора не трябва да упражняват агресия срещу която и да било личност или чиято и да било собственост. 

Толкова едри капиталисти като Мъск и Зукербърг не могат да бъдат анархисти. Но могат да бъдат – и са – етатисти наопаки. Макар да атакуват яростно „голямата държава“, те лично й дължат твърде много. 

Впрочем, въпреки че анархизмът предполага отсъствието на официално правителство, той не изключва възможността една или повече организации да имат изключителната власт да налагат правилата за социално поведение в дадена географска област. Което означава, че вместо едно официално правителство, при анархията ще има множество неформални правителства. Но такива състояния обикновено са временни. Обикновено се развиват до ЕДНО - официално или неофициално – правителство.

Така че да, бролигарсите не са анархисти. Вероятно няма да приемат и определението „анархокапиталисти“. По-скоро са минархисти, тоест, смятат, че държавата е „необходимо зло“ и настояват, че тя трябва да се грижи само за живота, свободата и собствеността на всеки индивид. 

Но някои от тях са готови да отидат и отвъд минархизма. Към това, което най-добрият ученик на Мъри Ротбрад, Ханс-Херман Хоппе, нарича „естествен ред“. При естествения ред всеки ограничен ресурс е притежаван частно, всяко предприятие се финансира от доброволно плащащи потребители или частни донори, а достъпът до всеки вид производство, включително този на правосъдието, полицията и отбраната, е свободен. Това е „възстановяване на нормалността“, което изисква драстични, дори революционни, антиетатистки социални промени.

И Мъск го прави. Но не ги измисля! Той поръчава „а ла карт“ по менюто, наречено Project 2025

PROJECT 2025: „КОНСЕРВАТИВНОТО ОБЕЩАНИЕ“

Демократите наричат Project 2025 „планът на Тръмп и MAGA-републиканците да изкормят системата на баланси и контрол, така че да могат да поемат управлението, да наложат своя дневен ред и да контролират всеки американец. Те планират да използват тази неконтролирана власт, за да криминализират абортите в цялата страна, да продадат средната класа, да сложат край на социалното осигуряване и медицинската помощ, както ги познаваме, и да контролират останалата част от живота ни“.

Републиканците – МAGA или не - твърдят, че целта на разработения от Фондация „Херитдиж“ подробен управленски план е Тръмп и екипът му „да се захванат за работа в първия ден, за да деконструират административната държава“. Техният прочит на Project 2025: да възстанови семейството като център на американския живот, да защити суверенитета и границите на нацията и да осигури „дадените от Бога“ индивидуални права на американците да живеят свободно. 

Проект 2025 започна през 2023 г. Двадесет и седем от 37-те автори на основната му програма бяха в първата администрация на Тръмп или от близката му орбита. Преди 9 години в кампанията си за президент Доналд Тръмп обеща да подчини бюрокрацията на Вашингтон на волята си. „Ако ме изберат за президент, ще пресушим блатото във Вашингтон, окръг Колумбия“, заяви тогава той, с което метафорично каза, че смята да отърве правителството от тези, които налагат политики, но не се отчитат пред президента. Тогава „ Херитидж“ направи план и за първия му мандат, и той изпълни 64 % от него.

Но най-първият подобен план, нарачен Mandate, „Херитидж“ разработва за Рейгън през 1980. Регън нарича Mandate “моята управленска Библия“. Той го раздава на министрите си, както казват българските бюрократи, „за сведение и изпълнение“.

За разлика от Рейгън, по време на кампанията си Тръмп периодично се разграничаваше и от авторите, и от самия Project 2025, защото го намираше за прекалено обвързващ (не че е чел 922-те му страници!). Даже беше казал, че вярва, че някои от нещата, които пише в плана, „са абсолютно нелепи“ Затова му направиха Agenda 47, тоест, „Дневен ред на 47-ия президент“, какъвто наистина стана през януари. 

Но и двата плана са единодушни по важни въпроси.

Например: затварят границата, искат да се отърват от Министерството на образованието, ограничават правата на LGBTQ+ общността. Project 2025 обаче иска и да се криминализира порнографията - нещо, което Тръмп, обект на десетки обвинения в сексуално насилие, със сигурност няма да направи. 

Между Project 2025 и Agenda 47 има и други различия. Например, относно репродуктивните права. Project 2025 има много по-суров подход към тях, особено към абортите и контрола на раждаемостта, отколкото Тръмп. Авторите му не само искат от президента да наложи невероятно строги ограничения върху абортите и контрола на раждаемостта, но и демонстративно се противопоставят на всеки секс, който не е предназначен да предизвика бременност. „Консерваторите трябва да поемат пътя към възстановяването на истинската цел на секса и прекратяването на развлекателния секс и безсмислената употреба на противозачатъчни хапчета“, пише в Project 2025. Мелания обаче е твърд защитник на правото на аборт...

AGENDA 47: ОФИЦИАЛНАТА УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА

Agenda 47 е официалната управленска програма наТръмп. Тя бе представена на уебсайта на кампанията му в поредица от видеоклипове, в които Тръмп обясни популярно всяко свое управленско намерение. 

Много от предложенията в Agenda 47 са спорни от демократична гледна точка. Например налагането на смъртно наказание на наркодилъри и трафиканти на хора, както и поставянето на мексикански картели в списъка на САЩ за чуждестранни терористични организации. Други, като прекратяване на гражданството по рождение, са правно противоречиви и може да изискват изменение на американската конституция, по-специално на нейната 14 поправка, която въвежда това право. Четирима федерални съдии вече блокираха изпълнителна заповед на Тръмп по казуса. Заповедта вероятно ще бъде отнесена до Върховния съд. 

Що се отнася до икономическите идеи на Тръмп: ограничения на китайската собственост върху американска инфраструктура; универсални базови тарифи за повечето чуждестранни продукти, които ще се увеличават постепенно, ако други страни манипулират своята валута или по друг начин участват в нечестни търговски практики; връщането на работни места и богатство в Съединените щати, и т.н., те предизвикаха критики от 16 икономисти, носители на Нобелова награда. В отговор на 27 юни 2024 националният прессекретар на кампанията на Тръмп Каролайн Лийвит каза пред Newsweek, че американският народ няма нужда от „безполезни и безсмислени икономисти“, които да им казват кой президент е „сложил повече пари в джобовете им“. 

Тръмп е особено враждебен към синдикатите. Той предлага те да бъдат напълно забранени в публичния сектор, тъй като съществуването им е несъвместимо с конституционното управление.

Образованието и здравеопазването в САЩ са твърде специфични, за да ги коментирам или сравнявам с европейските. Но и действията в тези две области, както много други политически планове в аджендата, ще разчитат на изпълнителни заповеди и значително разширена изпълнителна власт. 

И точно тук е заровено кучето. Президентите на САЩ са свободни от законите за конфликт на интереси, ползват се от имунитет за всички свои официални действия, и имат широка свобода на действие да налагат дневния си ред. Не случайно Тръмп каза: „Този, който спасява страната си, не нарушава нито един закон“. Пред президентската власт в САЩ обаче все още има ограничения, които сегашната администрация би искала и ще се опита със сигурност да премахне.

И това не е нещо ново. Няколко назначени от републиканците членове на Върховния съд имат много „еластични възгледи“ за президентската власт. Става дума за т. нар. „теория за единната изпълнителна власт“, чията декларирана цел е да рационализира вземането на решения, осигурявайки по-ефективно управление. Преди 5 години професорът по право в Университета в Бъркли Джон Йо издаде книгата: „Главен защитник: борбата на Доналд Тръмп за президентска власт“, в която разви тезата, че Тръмп се завръща към визията на Башите-основатели за президентската власт. 

Не случайно Project 2025 призовава Тръмп да постави цялата федерална бюрокрация под свой пряк контрол, включително агенции, които исторически са се ползвали със значителна независимост като Министерството на правосъдието. Планът предлага премахване на защитата за хиляди държавни служители, и препоръчва те да бъдат заменени от политически назначени лица, обвързани с изпълнителната власт.

И Тръмп „действа по план“. За един месец ликвидира USAID, пристъпи към закриване на Бюрото за финансова защита на потребителите, опита се да замрази трилиони долари във федерални субсидии и заеми, насочи вниманието си към най-малко 20 000 федерални работни места, и подписа указ за ограничаване на независимите агенции, като обяви, че „всички длъжностни лица и служители на изпълнителната власт са под негов надзор“.

Но внезапното уволнение на повече от дузина генерални инспектори изглежда нарушава закона, според който той трябва да даде 30-дневно предизвестие. Тези уволнения също се обжалват.

НЕ Е ИЗСЕЧЕНО В КАМЪК...

New York Times припомни в началото на февруари 2025, че през втората седмица от втория си мандат, докато разговаряше с републиканците в Камарата по време на годишната им неформална среща във Флорида,Тръмп отново предположи, че ограничението на президентските мандати подлежи на преговори. „Събрах много пари за следващото състезание, които предполагам, че не мога да използвам за себе си, но не съм 100 процента сигурен, защото не знам“, каза Тръмп, предизвиквайки смях. „Мисля, че нямам право да се кандидатирам отново, но не съм сигурен Имам ли право да бягам отново?“ А в края на първия си мандат, през септември 2020, на митинтг в Невада, Тръмп каза на привържениците си, че ограничението от два мандата „не е издялано в камък“. 

И е прав. До 1951 в американската конституция няма ограничение на броя на мандатите на избрания за президент на САЩ. Ограничението е въведено с 22-та поправка на 27 февруари 1951. Франклин Делано Рузвелт е избиран четири пъти (1932, 1936, 1940, 1944) и управлява от 1933 до смъртта си през 1945 – най-дългото президентство в американската история. Но след Втората световна война републиканците и някои демократи решават, че дългото управление на един президент е риск за демокрацията. И предлагат да се следва неписаното правило на Джордж Вашингтон да не се кандидатира за повече от два мандата. 

Впрочем, ако му се отдаде да отмени 22-та поправка и през 2028 спечели трети мандат, Тръмп ще бъде на 82. Когато се оттегли от надпреварата миналия юли, Байдън беше на 82...В каква кондиция ще бъде Тръмп след 5 години? И смята ли да векува?

ЦАР ТРЪМП?

Алекс Пфайфър, главен заместник-директор по комуникациите на Белия дом, наскоро каза, че всичко, което прави Тръмп, е демократично. „Всъщност това е най-демократичното възможно нещо. Президентът Тръмп спечели изборите, даде обещания на изборите, и изпълнява тези обещания“. „Да оставиш бюрократи да управляват всичко, е обратното на демокрацията." „Президентът Тръмп възстановява контрола на хората“.

Декларираната демократичност обаче трудно се съчетава с колаж на официалната страница на Белия дом във Фейсбук от 20 февруари 2025, където Тръмп е коронясан, а под колажа има надпис: “Да живее краля!“ 

За сравнение: през март 2018 Time излезе с корица, на която Путин бе изобразен с накривената корона на руските царе. Надписът гласеше:“Изгряващ цар“.

Дали Тръмп желае да „русифицира“ президентската власт в САЩ? Системата на управление на Русия, т. нар. „вертикала на властта“, е нещо като „корон-президентска република“. В нея президентът фактически е избран крал. Той упражнява правомощията си едностранно чрез укази, за да води войни, да приватизира икономиката и дори да промени конституцията, и еднолично контролира както организацията, така и персоналния състав на изпълнителната власт.

За първия месец от президентстването си Тръмп издаде серия укази в подобна посока. Той също се стреми да преструктурира изпълнителната власт, като премахне напълно някои агенции и значително намали размера на други. Опитът на Тръмп да русифицира американското президентство подкопава американския конституционен ред. 

„АМЕРИКАНСКИЯТ ДУГИН“

И аз не знаех, че съществува, но прочетох за него във фийда си във Фейсбук от Yassen Botcharov. Според него това е Къртис Ярвин - псевдофилософ, блогър, инфлуенсър, много близък до вицепрезидента Ванс и други членове на сегашното правителството на САЩ. Той е автор на движението Dark Enlightenment (Мрачно Просвещение) и по-късно на блога Gray Mirror (Сиво огледало). 

Според Ярвин, преразказан от Ясен, либералната демокрация вече се саморазрушава. Властта трябва да се вземе легално, чрез избори, но след това избраният президент, когото той нарича "Цезар", упражнява своята власт отвъд ненужните закони. Решенията на съда се игнорират, либералните медии се закриват, университетите като естествен враг- също. Непослушните телевизии се вкарват в пътя, служещ на Цезар. 

Всичко това се налага, защото Америка е стигнала до задънена улица, демокрацията не работи, на хората им е писнало и т.н. Конгресът и Сенатът трябва да се подчинят напълно на президента и да им се въздейства чрез избирателите на МАГА по места.

Депортационната програма на Тръмп също е свързана с елементи от „учението“ на Ярвин. Самия той го обобщава така: "Цезаризмът е еднолично управление, легализирано от най-належащото - разбиване на републиканската, конституционна система. Нация, която вече не е в състояние да се самоуправлява, трябва да бъде управлявана."

Така че освен от Бащите-основатели, идеологията зад Тръмп се формира и от техен праправнук- авторитарист. А „зад трона“ са избрани свръхбогати мениджъри на големи компании, които ще помогнат цялата държава да се управлява като корпорация.

КОРПОРАТИВНИ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ?

Напоследък тези подозрения зачестяват заради подкрепата, която Тръмп получи от Илон Мъск, Джеф Безос, Марк Зукербърг, създателя на PayPal Питър Тил, и т.н. Доктрината на корпоративизма, прилагана от Мусолини във фашистка Италия, обаче органичава свободата и на търговията, и на предприемачеството. С цел да премахне противоречията между работодателите, държавата и работниците, тя на практика унищожава синдикатите и до голяма степен ограничава работническата мобилност. Самите частни предприятия също са държавно регулирани и подчинени на централния план на партията, която чрез държавни картели във всеки сектор слага ръка върху цялата икономика на страната.

В крайна сметка фашистите успяват, чрез увеличени държавни харчове, да поддържат квази-автаркичната система на търговия, която подпомага успешните производители, фермерите и други избрани отрасли (тежката промишленост е най-облагодетелствана), избрани групи от обществото и, разбира се, фашистката военна политика, резултат от която са може би най-неуспешните кампании по време на Втората световна война – италинските инвазии на Балканския полуостров и в Египет. Но корпоративизмът няма нищо общо с анархокапитализма, минархизма и либертарианството. Всички тези антиетатистки политически течения поддържат идеята за напълно свободна търговия – както вътрешна, така и външна – от типа laissez-faire. Това означава не само липса на бариери пред предприемачите, но и неучастие на държавата при подпомагането на частния сектор чрез субсидии или регулаторни ограничения за „политически приятели”.

Като гледате действията на Тръмп през първия му месец в Овалния кабинет, на какъв ви прилича? 

Основният риск при втория мандат на Тръмп не е за демокрацията в Америка. Изброих множество философски и исторически причини тя наистина да бъде „поправена“. Но засега американският президент и неговият екип пред и зад трона не поправят, а демонтират демокрацията. Особено най-великият й, измислен от Бащите основатели сhecks and balances, тоест, системата на ограничение и взаимен контрол на властите.

А това заплашва Свободата. Тази свобода, която „не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото“. 

Това казва Роналд Рейгън през март 1961 г. в свое обръщение до Търговската камара във Финикс. Рейгън, който преди 45 години наричаше прототипа на сегашната уплавленска програма на Тръмп, Mandate , “моята управленска Библия“.

Как ли Рейгън щеше да нарече Тръмп?