Мозъкът никога не стои в покой – всяко движение на звука променя неговата активност по-бързо от удар на барабан. Ново изследване, публикувано в списание Advanced Science, показва в реално време как музикалните ритми пренастройват мозъчните мрежи.

Екип от Университета в Орхус (Дания) и Оксфордския университет (Великобритания), ръководен от д-р Матия Росо и доц. Леонардо Бонети, използва техника, наречена FREQ-NESS, съчетана с магнитоенцефалография. Тя позволява да се проследи как различни честоти на мозъчната активност се пренареждат в момента, в който чуем ритъм.

Какво показва експериментът
Доброволци слушали равномерни звукови сигнали с честота 2,4 Hz. Резултатът: за секунди доминиращата при покой мрежа – т.нар. default mode network, свързана със саморефлексия – отстъпва място на дясната слухова кора.

Методът FREQ-NESS разкри два отчетливи пика:

• 2,4 Hz – активира първичния слухов център (Heschl’s gyrus).
• 4,8 Hz (хармонична честота) – достига до структури, свързани с паметта и емоциите.

Това означава, че ритъмът не просто добавя нова „песен“ към мозъчната симфония, а пренастройва цялата оркестрация.

Алфа, бета и гама в нова роля
Изследването показва и как класическите мозъчни ритми сменят местата си:

• Алфа вълните се изместват от тилната област към моторната кора – знак за готовност за движение.
• Бета ритмите остават стабилни, вероятно играейки ролята на „метроном“.
• Гама честотите (60–90 Hz) се синхронизират със звуковия ритъм и активират области извън слуховата кора – включително инсуларния и хипокампалния регион, свързани с интегрирането на сетивна информация и памет.

Нови хоризонти
Този пробив носи обещания отвъд чистата наука. FREQ-NESS може да помогне:

• в неврологията – за проследяване ефекта от терапии при депресия или епилепсия;
• в музикалната терапия – за избор на ритми, които успокояват или стимулират мозъка;
• в технологиите – за създаване на по-интуитивни мозъчно-компютърни интерфейси, които се синхронизират с вътрешния ритъм на човека.

Откритието подчертава една проста истина: слушането никога не е пасивно. То е непрекъснат процес на мозъчно преструктуриране – всяко биене на ритъма мигновено променя начина, по който възприемаме и преживяваме света.