Преди броени дни в СР Македония бе извършена поредната провокация към България. Намиращият се в двора на църквата в македонското село Клепач паметник, издигнат в чест на войводата Велко Скочивирчето и осем негови четници, загинали при сражение с османски части през 1904 г., е бил подменен. Констатирано е, че оригиналният надпис на книжовен български език е бил заменен, премахнати са цели части от автентичния текст и са променени и някои от имената на загиналите четници.

"Старата плоча не е счупена, а е поставена с нова и зад това действие стоят всички жители на село Клепач. Те са искали да изпратят послание, че не са съгласни с фалшифицирането на историята от страна на България. Да, войводата Велко Скочивирчето или Скочивирски и осемте негови четници са загинали в бой с турската войско през 1904 г., но те не са се борили за обединението на Македония с България, както е пишело на паметника, а за самостоятелна Македония…Затова всички селяни от Клепач са решили единодушно да сменят сменят тази част от съдържанието, а надписът да бъде на македонски език, защото сред загиналите има и техни преки роднини".

Това заявява за "Пресинг ТВ" Преспанско-пелагонийския митрополит Петър, в чиято епархия попада църквата "Св. Архангел Михаил" в село Клепач, след срещата с архиерейския наместник. 

"От доста време сме подложени на провокации и натиск от страна на българските политици, особено консулите, които искат да представят църквата като своя и да докажат, че това население е българско, което няма връзка с действителността…Целта на такива провокации и натиск е да се покаже, че не сме имали църква до 1958 г., когато е обявена самостоятелна МПЦ, а оттам и че не е съществувала македонска нация", казва още владиката Петър.

Имат ли право жителите на с. Клепач да поругават паметници, свързани с българската история или това е пореден опит за подмяна на историята и нарушаване на Договора за добросъседство и приятелство?

Защитата на отец Петър за подменената паметна плоча в с. Клепач е поредната манипулация, която граничи с историческата неистина. Нещо повече, църквата целенасочено се използва, за да насажда неприятелско и дори враждебно отношение на македонците към българската държава, тиражирайки невярните твърдения, че се подменя историята, а официалните властти в България се опитват да упражняват натиск върху независимата македонска църква. 

Това, което е установено от официалните власти по отношение на паметника в село Клепач е не само това, че е бил подменен.  Констатирано е, че оригиналният надпис на книжовен български език е заменен, премахнати са цели части от автентичния текст и са променени и някои от имената на загиналите четници. 

Подобни действие не са просто самоправство. В този случай става дума за етноцид, който официално се извършва и досега срещу всичко свързано с българското наследство. Започвайки от заповед 2262 от 7 май 1946 година за заличаване на всички български надписи навсякъде, включително и в църквите, стигайки до варварско разрушаване на гроба на български революционери в двора на главната селска църква „Св. Архангел Михаил“ в с. Клепач край гр. Прилеп. А смяната на техните имена и етническа принадлежност е нетърпимо кощунство.

Не случайно българското външно министерство светкавично реагира по повод установения случай на подмяна на български паметник, намиращ се в двора на църквата. То връчи протестна нота на временно управляващия посолството на РС Македония в София, и по никакъв начин не намеси Преспанско-пелагонийския митрополит Петър, в чиято епархия попада църквата "Св. Архангел Михаил" в село Клепач. Това е красноречиво доказателство, че официалните власти в България зачитат напълно суверенитета на църквата в РС Македония, отделена от държавата и светската власт, демонстрирайки ясно, че по никакъв начин не се намесва в църковните й дела.

Българската страна настоя пред македонския дипломат компетентните власти на РС Македония да направят необходимото за издирването и възстановяването на оригиналния паметник. Освен това бе обърнато внимание, че подмяната на исторически артефакти представлява акт на унищожаване на автентичния вид на културно-историческо наследство и опит за пренаписване на историята, което буди сериозна загриженост, включително в контекста на необходимостта от стриктно изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.

В тази връзка добре е да припомним и още един съществен факт. Паметникът в село Клепач е поставен в периода между 1914 – 1918 г. по време на Първата световна война. Точно по това време територията на Вардарска Македония, населена предимно с етнически българи, е била в границите на  Кралска Югославия, когато "македонци" (в смисъла на сега използваната дума от Скопие) и Македония не съществуват - те са назовавани  Вардарска Бановина и южни сърби. В този смисъл няма как войводата Велко Скочивирчето или Скочивирски и осемте негови четници да са се борили за „независима Македония“, а на паметната плоча да пише нещо друго освен, че са загинали в битка за  "присъединяването на Македония към България". Още по-малко пък можем да говорим за „македонска нация“ и независима Македонска православна църква.