Истерията на патриарх Даниил, след решението на ВКС да се  регистрира Българска православна старостилна църква (БПСЦ)  продължава вече трета седмица. След като се ожали пред  всички държавни институции и поиска намесата им, независимо, че непрекъснато повтаря, че Църквата трябва е отделена от държавата, патриархът поиска по съдебен път отнемане на регистрацията на старостилците.

Ето какви са аргументите им в иска до съда,  систематизирани от Наталия Бориславова.

Правният интерес на БПЦ-БП е обоснован с това, че не е имала възможност да участва в производството на регистрация на БПСЦ и да защити правата си.

Ищецът счита, че регистрацията на БПСЦ противоречи на чл. 37, ал. 2 от Конституцията, защото застрашава националната сигурност, обществения ред, морала, правата и свободите на българските граждани и на БПЦ-БП. Това е основание за отнемане на регистрацията.

Според ищеца присъствието в наименованието на БПСЦ на думите „българска“, „православна“ и „църква“ може да се приеме като идентичност с БПЦ-БП по отношение на териториалния обхват, вероизповедание и вид на религиозната институция. Оттук следва, че регистрацията цели да заобиколи императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗВ и да постави

основа за разкол

 Това не съответства на обществения ред и интерес, като застрашава националната сигурност. Проличават и намерения, които не са в унисон с добрите нрави. Затова регистрацията противоречи на чл. 13, ал. 3 от Конституцията и чл. 10, ал. 1 от Закона за вероизповеданията, установяващи православието като традиционно вероизповедания и БПЦ-БП като негов изразител.

Излагат се доводи, че използването на думата „православна“ в наименованието на БПСЦ е недопустимо поради противоречие на каноничните правила, които изискват признание от другите поместни църкви на дадена църква като независима (автокефална). Затова титулуването на БПСЦ като българска православна църква е недопустимо според православния канон. Пренебрегването на този канон от съда би означавало необоснована намеса на държавата в независимата църковна дейност. Съображенията на ВКС в решението за регистрация от 16.12.2024 г. са незадълбочени и недостатъчно аргументирани в този аспект.

Освен това използването на думите „българска“, „православна“ и „църква“ от БПСЦ заобикаля ограничението на чл. 15, ал. 2 ЗВ, който не позволява съвпадение на имената на регистрирани вероизповедания. Цели се обществеността да бъде 

въведена в заблуждение, 

че новото вероизповедание е част от БПЦ-БП, с което да привлече последователи. Това засяга обществения ред, морала, правата и свободите на други лица и следователно застрашава и националната сигурност.

Ищецът счита, че ВКС, постановил решението за регистрация, е тълкувал превратно Конституцията и ЗВ, избирателно са цитирани пасажи от решение на Конституционния съд, неправилно е приложил едно повърхностно решение на ЕСПЧ, с което не е защитил националния интерес и националната сигурност.

Регистрацията на БПСЦ не е защита на личното субективно право на вероизповедание, а

 намеса на държавата 

за регистриране на вероизповедание, което дублира или разделя вероизповеданията, свързани с националната идентичност, традиции и държавност.

Решението на ЕСПЧ не зачита националните интереси на РБ и омаловажава значението на БПЦ-БП за българското общество.