Какви са аргументите  на Даниил да бъде отнета регистрацията на Старостилната църква

Истерията на патриарх Даниил, след решението на ВКС да се  регистрира Българска православна старостилна църква (БПСЦ)  продължава вече трета седмица. След като се ожали пред  всички държавни институции и поиска намесата им, независимо, че непрекъснато повтаря, че Църквата трябва е отделена от държавата, патриархът поиска по съдебен път отнемане на регистрацията на старостилците.

Ето какви са аргументите им в иска до съда,  систематизирани от Наталия Бориславова.

Правният интерес на БПЦ-БП е обоснован с това, че не е имала възможност да участва в производството на регистрация на БПСЦ и да защити правата си.

Ищецът счита, че регистрацията на БПСЦ противоречи на чл. 37, ал. 2 от Конституцията, защото застрашава националната сигурност, обществения ред, морала, правата и свободите на българските граждани и на БПЦ-БП. Това е основание за отнемане на регистрацията.

Според ищеца присъствието в наименованието на БПСЦ на думите „българска“, „православна“ и „църква“ може да се приеме като идентичност с БПЦ-БП по отношение на териториалния обхват, вероизповедание и вид на религиозната институция. Оттук следва, че регистрацията цели да заобиколи императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗВ и да постави

основа за разкол

 Това не съответства на обществения ред и интерес, като застрашава националната сигурност. Проличават и намерения, които не са в унисон с добрите нрави. Затова регистрацията противоречи на чл. 13, ал. 3 от Конституцията и чл. 10, ал. 1 от Закона за вероизповеданията, установяващи православието като традиционно вероизповедания и БПЦ-БП като негов изразител.

Излагат се доводи, че използването на думата „православна“ в наименованието на БПСЦ е недопустимо поради противоречие на каноничните правила, които изискват признание от другите поместни църкви на дадена църква като независима (автокефална). Затова титулуването на БПСЦ като българска православна църква е недопустимо според православния канон. Пренебрегването на този канон от съда би означавало необоснована намеса на държавата в независимата църковна дейност. Съображенията на ВКС в решението за регистрация от 16.12.2024 г. са незадълбочени и недостатъчно аргументирани в този аспект.

Освен това използването на думите „българска“, „православна“ и „църква“ от БПСЦ заобикаля ограничението на чл. 15, ал. 2 ЗВ, който не позволява съвпадение на имената на регистрирани вероизповедания. Цели се обществеността да бъде 

въведена в заблуждение, 

че новото вероизповедание е част от БПЦ-БП, с което да привлече последователи. Това засяга обществения ред, морала, правата и свободите на други лица и следователно застрашава и националната сигурност.

Ищецът счита, че ВКС, постановил решението за регистрация, е тълкувал превратно Конституцията и ЗВ, избирателно са цитирани пасажи от решение на Конституционния съд, неправилно е приложил едно повърхностно решение на ЕСПЧ, с което не е защитил националния интерес и националната сигурност.

Регистрацията на БПСЦ не е защита на личното субективно право на вероизповедание, а

 намеса на държавата 

за регистриране на вероизповедание, което дублира или разделя вероизповеданията, свързани с националната идентичност, традиции и държавност.

Решението на ЕСПЧ не зачита националните интереси на РБ и омаловажава значението на БПЦ-БП за българското общество.