Преди една година последните защитници на Мариупол напуснаха позициите си в металургичния завод "Азовстал" и се предадоха. Много от тях още са в руски плен, където са подложени на изтезания.

***

Преди година последните украински бойци в металургичния завод "Азовстал" край Мариупол се предадоха на руските агресори. Мнозина от тях остават в техен плен и до днес. За близките им това е едно безкрайно изпитание, пише АРД.

Десетки от защитниците на Мариупол бяха върнати в Украйна при размяна на военнопленници. Сред тях са и някои от командирите на военните формирования, отбранявали града. Пред германската обществено-правна медия АРД те разказват за нечовешки условия, изтезания и почти липсващата храна в центровете за задържане. Процесът на реинтеграция на войниците, били в плен на руските въоръжени сили, е сложен. 

"Не можем да се предадем"

"Всеки ден може да ни е последен. Това може да е последният разговор за мен. Но на кого му пука?" Преди малко повече от година украинският войник Иля Самойленко зададе този въпрос в ефира на германската медия АРД. Боецът от противоречивия полк "Азов" тогава говореше от обкръжения металургичен завод "Азовстал" край Мариупол - последния бастион на украинската съпротива в Мариупол. Украинските бойци тогава прекараха седмици в подземните бункери на завода и ситуацията им изглеждаше безнадеждна.

"Не можем да се предадем на руснаците, защото това би означавало незабавна смърт за нас. Те биха ни осъдили веднага. Или бихме се озовали в затвора до живот, или ще ни екзекутират, както се случи с други войници", каза тогава Самойленко.

Нечовешки условия на задържане

Само седмица след интервюто му обаче бойците се предадоха. Твърди се, че заповедта е дадена от украинското правителство. Оттогава досега стотици мъже и жени са били освободени от плен, а страховете за показни процеси или за екзекуции на командирите от "Азов" не се оправдаха, припомня АРД. 

В същото време роднини на украински бойци, като Анна Науменко, разказват за нечовешките условия в затворите, където са били държани украинските войници, и обвиняват Русия в нарушаване на Женевската конвенция. "Физическото състояние на момчетата говори само по себе си. При последната размяна имаше човек, който беше отслабнал с повече от 40 килограма, а Димитрий беше 17 килограма по-слаб", споделя жената.

Ежедневни побои

Съпругът на Науменко Дмитрий е върнат в Украйна едва наскоро, разказва АРД. Но повечето от онези, с които той се е сражавал рамо до рамо в "Азовстал", все още чакат своето освобождение. Дмитрий разказал на съпругата си за систематични изтезания, побоища до счупване на костите, за тъмнина и глад в руския затвор.

Но не това е било най-лошото, разказва жена му. "Когато бункерите се срутили в края на боевете около завода, имало много мъртви и ранени - това е било по-тежкото за него", споделя Науменко пред АРД. Дори и ежедневният побой не бил толкова труден психологически за съпруга ѝ, колкото случилото се в "Азовстал".

Като игра на руска рулетка

Въпреки всичко Анна Науменко била изненадана, когато Дмитрий се върнал у дома - той бил в изненадващо добро състояние. Сега, заедно с други роднини, Науменко продължава да се бори за освобождението на останалите затворници. Те се опитват да включат в списъците за размяна на военнопленници и възрастните и тежко ранени войници.  

Тамара Проженко казва пред АРД, че никой не може да гарантира, че всички ще се върнат в Украйна. Нейният приятел Олександър също е военнопленник. "Това кой ще бъде върнат обратно и кой не е като игра на руска рулетка. Всяка размяна наистина е ужасна", споделя тя.

Казва, че приятелят ѝ на два пъти е бил качван на транспорт, който трябвало да го отведе обратно в Украйна. После обаче бил връщан обратно в плен. "Няколко минути или часове преди размяната той просто беше свалян от автобуса без обяснение", разказва Проженко пред германската обществено-правна медия.

"Колкото по-дълго са там, толкова по-зле"

Олександър прекарал и 20-ия си рожден ден в плен. За последен път той бил видян от други затворници в руски лагер. Бил в лошо здравословно състояние, казва още Проженко. Понякога 21-годишната жена обвинява себе си, че не е направила достатъчно за освобождаването му, разказва АРД.

"Трудно е, особено когато виждаш състоянието, в което пристигат момчетата. И разбираш - колкото по-дълго са там, толкова по-зле. Особено когато продължават да ги местят", описва положението Проженко. Във всеки нов център за задържане затворниците биват измъчвани и разпитвани наново.

Последната мащабна размяна на военнопленници била през април. Но Олександър отново не се прибрал със 130-те украинци, които се завърнали по домовете си. Това е огромно бреме за приятелката му Тамара, разказва АРД. В продължение на седмици тя почти не е ставала от леглото. Казва, че трябва да продължи да чака. А междувременно се подготвя и за най-лошото.

Ребека Барт, АРД/ Дойче веле (dw)