Джерард Роланд*

Твърде рано е да се каже как и кога ще приключи руската инвазия в Украйна, но е време да се задават въпроси за бъдещето на Русия след съдбоносното и престъпно решение на Владимир Путин да нахлуе в Украйна и да атакува нейния суверенитет. През последните седмици светът стана свидетел на зверства, извършени от руската армия, след като тя не успя да постигне първоначалните си военни цели. Светът видя и смелата съпротива на Украйна, която се бори за свободата си и украинската победа вече не е немислима.

За Русия инвазията доведе до международна изолация, масирани санкции, икономически срив и засилени репресии. Обикновените руснаци са изтръпнали от войната срещу нация, с която споделят близки връзки. Това е война, в която за месеци руската военна машина е дала повече жертви, отколкото цялата инвазия в Афганистан. Според мен руското поражение в Украйна със сигурност ще доведе до сепаратистки тенденции вътре в Русия и вероятно до разпадане на империята. Защо?

Руската царска империя непрекъснато се стреми да се разширява от самото си раждане в средата на XVI век. Тя се разширява на северозапад, получавайки достъп до Балтийско море, и на югозапад, анексирайки Украйна, придобивайки територии от боледуващата Османска империя (Крим, части от Кавказ). Разширява се на изток, като къса територии от Китай на североизток (Владивосток) и се конкурира с Япония за територии в Манджурия и Далечния изток. Днес Русия има най-голямата територия в света с население от едва 140 млн. жители.

Въпреки че територията и населението на Русия са значително по-малки от тези на Съветския съюз, днешна Русия все още е империя. Територията ѝ включва много неруски етнически групи и народи (повече от 120). Като се има предвид силно централизираната система на управление, едно военно поражение вероятно ще отслаби значително легитимността на руската държавна машина и ще изкуши много лидери на републики от федерацията да се отделят, както Чечения се опита да го направи през 1991 г. Фактът, че в повечето републики има значителен брой етнически руснаци (80% от руските граждани са етнически руснаци), може да не е непременно пречка за подобни центробежни тенденции. Казахстан например стана независим, въпреки че в него живеят много голям брой етнически руснаци.

Друг фактор, който играе роля, е фактът, че сред руските войници, изпратени в Украйна, тези от националните малцинства в колонизираните райони са несправедливо по-представени в сравнение с етническите руснаци. По време на Първата световна война френската армия изпраща африкански войници от своите колонии като пушечно месо на фронтовата линия, както постъпват и британците с индийските войници. Това изиграва немалка роля за развитието на антиколониалните движения през следващите десетилетия. Нещо подобно може да се разиграе и в Русия след войната в Украйна.

Не искам да спекулирам как и при какви условия ще бъде сменен Путин, но като цяло разпадането на руската империя би било по-скоро нещо добро, отколкото лошо. Демократичното възраждане в Русия след края на режима на Путин може да се окаже само преходно и да доведе до нови империалистически тенденции, заплашващи отново Украйна и нейните съседи. Установяването и функционирането на стабилна демокрация на такава голяма територия би било предизвикателство. Изследванията върху демокрацията показват, че тя има склонност да се фрагментира под тежестта на сепаратистките тенденции, освен ако не се инвестира в децентрализация и мобилност на населението. Разпадането на Руската империя може да доведе до временен хаос и безредие, но в крайна сметка би създало по-добри условия за мир, особено при установяването на демократични режими на бившите руски територии.

Времето на империите и колониализма е отминало безвъзвратно. Живеем в свят, в който човешкият капитал и приобщаващите институции са основните двигатели на икономическия просперитет. Ползите от завладяването на земи и колонизирането на други територии са много по-малки в съвременния свят, а разходите за това са много по-големи. Руската и други империи, подобно на китайската, са обречени в дългосрочен план./БГНЕС

*Джерард Роланд, професор по политически науки в Калифорнийския университет в Бъркли