В Украйна няма наемнически армии. Когато човек се е включил във въоръжените сили на друга страна като "combatant" (боец) на същите условия на каквито са войниците от националността на тази страна, независимо дали го прави с идеална или комерсиална цел, той официално е част от въоръжените сили. Когато говорим за частна военна компания, нещата са малко по-различни. Това са хора, на които се дават едни пари, за да свършат една работа, и те с много условности могат да бъдат приети за част от въоръжените сили, нищо че вършат тяхната работа.
Това заяви в интервю пред БГНЕС военният експерт Калин Димитров.
"В Украйна не ми е известно да има частни военни компании, освен в самото начало на конфликта в ролята им на консултиращи обучаващи структури. Чужденците, които се намират в Украйна, които воюват на страната на Украйна, са част от въоръжените сили на Украйна. Те имат съответните военни документи, те не получават повече пари отколкото един средностатистически военнослужещ на въоръжените сили на Украйна", добави Димитров.
Той подчерта, че в Руската федерация няма закон за частната военна армия и наемничеството. "То е незаконно, но както виждаме, се случва", уточни той и добави, че наемните армии не са нещо ново. Военният експерт коментира, че те са известни още от римско време.
По отношение на това как се развиват военните действия в Украйна той коментира, че според него се развиват според плановете на украинските генерали. С него коментирахме и какво въоръжение е нужно на украинската армия. Според него при толкова глобално противостояние са необходими всякакъв вид оръжия.
"Украинците от самото начало на конфликта искаха съвременни, западни, условно казано натовски системи на въоръжение, но те им бяха отказвани по една или друга причина, основно по политически причини. Виждаме, че Запада вече се еманципира, няма нищо напротив вече да предоставя собствени системи, по-съвременни системи, но тяхната наличност е проблематична. Моето лично разбиране е, че всякакъв вид относително съвременно съветско или в нормално състояние съветско или западно въоръжение ще свърши работа", смята той.
Димитров подчерта, че това е първият случай след Втората световна война, когато в Европа имаме конфликт на милионни армии. "Не 50 000 души, а милиони и от двете страни", каза той.
Според него министърът на отбраната Тодор Тагарев е бил изключително ясен по отношение на това, че ние за момента няма да предоставяме оръжейни системи, а основно ще се съсредоточим върху това, което са ни помолили от украинската страна - боеприпаси. "Не е тайна, че България е една от страните в Източна Европа, която разполага със запаси от съветски боеприпаси. С това се отличава условно нашата позиция спрямо тази на предишните, особено служебните правителства, но в това число и грубо казано правителство на четворната коалиция (ПП,ДБ,БСП и ИТН). В момента ние говорим за всеобхватна военна помощ съгласно пълните български възможности, а не за военна помощ, предоставена през 2-3 посредници срещу предварително едва ли не заплащане от закупуващата страна. В тази ситуация в момента, тази позиция е политически правилна за мен", категоричен е Димитров.
Според него бунта на “Вагнер” е показал, че тази монолитност на Путин и управлението му не е точно такава каквато изглежда. По думите му бунтът на "Вагнер" е показал, "че тези проблеми, които възникнаха по време на войната, вследствие както се оказа на недостатъчната подготовка и недостатъчните възможности на въоръжените сили на Руската федерация, които бяха допълвани със всякакъв вид военни вождове - Пригожин, Кадиров, не е стабилна ситуация, защото те винаги могат да решат да си вземат нещо повече от централната власт. От друга страна видяхме, че достатъчно стабилно армията запази неутралитет в този момент. Според мен Пригожин очакваше много по-сериозна подкрепа от страна именно на армията и затова се отказа", отбеляза военният експерт.
Той коментира, че в Украйна са наблюдавали действията на "Вагнер" с "голяма кофа пуканки".
"Всички бяха наясно, че надали това ще доведе до много критични размествания. Някой казва, че това е било сценарий, но този сценарий струваше на Руската федерация 8 летателни апарата, от които четири много ценни летателни апарата. Доста скъп филм ако е било филм", смята Димитров. Той посочи, че не само украинската страна е наблюдавала процесите от изминалите дни. Според него и други са наблюдавали тази ситуация с интерес и са си направили изводите. "Не мисля, че някой е имал фалшив ентусиазъм, че това ще доведе до приключване на конфликта", уточни военният експерт.
Според него, изводите от войната в Украйна особено в аспект нашата страна са важни и трябва да бъдат направени. Той открои като най-значим - съюзниците.
“Първите най-важни изводи са, че е много важно да имаш съюзници. Ако нямаш съюзници и нямаш формални съюзници - съюзници, с които да си формализирал отношенията си с двустранни или международни договори, нещата стават много сложни", обясни той. Според него една голяма част от забавянето на действията и помощта от страна на партньорите към Украйна се дължи на това, че Украйна в момента няма съюзници формално, тя има само партньори, докато от друга страна България има съюзници и партньори - едните са в НАТО и ЕС. "Предоставянето от техните партньори на въоръжение се забави, именно поради факта, че да Украйна са наши партньори, но формално това не е така. Трябваше редица документи да бъдат пренаписани, да бъдат преосмислени, за да могат те да получават ефикасна военна помощ. Ако не беше, както обичат руснаците са казват Обединения Запад, нещата нямаше въобще да са толкова добре за Украйна колкото са в настоящия момент", смята той.
С него коментирахме и темата за превъоръжаването на военните сили в България. Той отбеляза, че тази тема се дискутира от 20 години. "Тук много малки стъпки са направени в това отношение. Българската армия в момента е 99.9% несъвместима с всичките си съюзници от НАТО като калибри на основните артилерийски системи, като калибри на стрелковото въоръжение и др. Съвместимостта на въоръжените системи е много важна и това е процес, който трябва да бъде максимално ускорен", подчерта Димитров. /БГНЕС
Калин Димитров, снимка: БГНЕС
Още от България
Бюлетините от 1777 секции ще бъдат преброени наново
За първи път Конституционният съд разпорежда проверка в такъв мащаб
Тома Биков: В историята на България има четири контрареволюции, последната се персонализира от Бойко Борисов
За него революциите в България винаги идват отвън, изненадващи са, променят целия политически ред и геополитическата ориентация на страната
МВнР: Отказите за издаване на визи за САЩ са намалели наполовина
„През последните месеци бяха положени значителни усилия в изпълнение на критериите за включване на България в Програмата за безвизово пътуване на САЩ."