Заради желанието на Европейската комисия да увеличи подкрепата си за Украйна страната ще стане кандидат за членство в ЕС, въпреки че е далеч от изпълнението на критериите.

Второто посещение на Урсула фон дер Лайен в Украйна в рамките на няколко седмици беше изненадващо. На първо място, председателят на Европейската комисия даде да се разбере, че нейната служба не само подкрепя страната и нейния президент Володимир Зеленски без никакви "ако" и "но", но и че превръща това в своя лична кауза.

Второ, бившият германски министър на отбраната изпрати твърде ясен вътрешно- и външнополитически сигнал към света от мястото на визитата си, а не от сигурния Брюксел. С цялата тежест на своя пост тя смята за необходимо да подкрепи усилията на Украйна да се присъедини към Европейския съюз възможно най-скоро, въпреки че няма почти никакви компетенции в областта на политиката на сигурност, коментира австрийският вестник „Дер Щандарт”.

Високи препятствия

В края на седмицата Еврокомисията ще обяви дали страната ще получи официален статут на кандидат за членство. Обикновено една държава получава този статут само когато изпълни критериите от Копенхаген от 1993 г: Стабилност на държавата, функционираща демокрация и върховенство на закона, функционираща пазарна икономика, способност за прилагане на договорите на ЕС.

Зеленски настоява за това още от началото на войната, оказвайки силен морален натиск върху партньорите от ЕС. В началото на войната неговото правителство отправи съответното искане. След разговорите с председателя на Комисията той дори стигна дотам да заяви, че присъединяването към ЕС е от решаващо значение за бъдещето на Европейския съюз и неговото съществуване.

Фон дер Лайен не му опонира. Зеленски се отказа от първоначалното си желание да се присъедини към НАТО, за което руският президент Владимир Путин твърди, че е причината за унищожителната му война срещу Украйна. Още повече, че сега се очертава перспективата за евентуално присъединяване към ЕС, което би било дълбока интеграция на Запад, също както и присъединяването към НАТО.

Присъединяването към ЕС създава близост с НАТО

21 от 27-те държави в ЕС, а скоро и 23 от тях, заедно с Швеция и Финландия, членуват в трансатлантическия отбранителен съюз. Държавите от ЕС са обвързани също с договорно задължение за взаимопомощ.

Така че всеки, който говори за бързо присъединяване или открива перспективата за него, неизбежно поставя ЕС пред дилемата, свързана с политиката на сигурност. В този процес се повдигат повече въпроси, отколкото се дават отговори. Най-важният от тях е: Как си представяме членството в ЕС на практика, ако голяма част от територията е окупирана от руски войски? Как такава държава, която се нуждае от пет милиарда евро финансова помощ месечно, ще оцелее в единния пазар? Кой ще плати за него?

Други кандидати за членство като Северна Македония, често трябваше да чакат дълги години, преди да започнат конкретни преговори в Брюксел. След присъединяването на Хърватия през 2013 г. не е имало присъединяване към ЕС.

А какво се случва тогава с Грузия и Република Молдова?

Много несъгласия

Председателят на Еврокомисията не се спря на процеса на присъединяване, за който ЕС има ясни правила. В Киев тя наблегна на положителното, на "огромните усилия". За нея Украйна вече принадлежи към "европейското семейство". Но тя заяви също, че в някои области, като например върховенството на закона и корупцията, Украйна все още има да наваксва. Като цяло, обаче, тя даде да се разбере, че Зеленски може да разчита на статут на кандидат за членство в ЕС.

На срещата на върха на ЕС през следващата седмица държавните и правителствените ръководители трябва да намерят елегантна формулировка в този смисъл с единодушие. Действието на Фон дер Лайен е необичайно на фона на разногласията, които съществуват между правителствата на 27-те държави членки по този въпрос. Само Полша и трите балтийски държави подкрепят изцяло незабавното превръщане на Украйна в кандидат за членство в ЕС.

Война на думи

В западната част на Евросъюза хората са скептични. Германският канцлер Олаф Шолц от седмици е критикуван, че все още не е заминал за Киев, за да покаже подкрепата си. Той залага на предпазливостта, не само когато става дума за доставка на военни материали, но и когато става дума за "кандидат за членство в ЕС". Френският президент Еманюел Макрон има още по-силни резерви, както и нидерландецът Марк Рюте. Шолц и Макрон редовно разговарят по телефона с Путин и търсят начини за прекратяване на огъня. Наскоро французинът бе подложен на критики, когато обяви, че Путин "не трябва да бъде унижаван", в очакване за преговорите след края на бойните действия.

Погледнато под този ъгъл въпросът за присъединяването на Украйна към ЕС е изключително важен, особено от гледна точка на символиката, тъй като изпълнението му вероятно ще отнеме "години и десетилетия", както смята френският президент. И така, около думата "кандидат" се разгаря словесна война. /БГНЕС

Виена / Австрия