Мулатка е живяла в Хераклея Синтика: антропологично откритие разкрива мащабните връзки на града с Римската империя
Антропологично изследване на човешки останки от античния град Хераклея Синтика, разположен край днешното село Рупите, разкрива изключително показателен детайл за живота в региона през късната античност. В един от най-труднодостъпните гробове на Западния некропол е погребана жена с ясно изразени смесени антропологични белези – потомка на европеидна и негроидна линия.

Откритието е направено през лятото на 2025 г. от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински от НАИМ-БАН и е анализирано от доц. д-р Виктория Русева от ИЕМПАМ-БАН, съобщиха от Archaeologia Bulgarica във Facebook.

Жена от далечния свят в подножието на Беласица
Според антропологичните данни погребаната е била на възраст между 35 и 40 години и е страдала от сколиоза и начална форма на спондилоза. Най-същественото обаче е ясно изразеният негроиден компонент в антропологичния ѝ профил – рядко срещан, но недвусмислен белег за смесен произход.

Подобни случаи са известни и от други антични некрополи на територията на днешна България, но остават изключение. Именно затова находката от Хераклея Синтика има значение, което надхвърля локалния контекст.

Археологията като доказателство за глобализацията на античния свят
„За мен това е още едно потвърждение, че жителите на Хераклея Синтика са участвали активно и успешно в икономиката на огромната Римска империя, разположена на три континента“, коментира проф. Вагалински.

Епиграфските данни вече сочат, че през императорската епоха в града са се заселвали хора от далечни региони, включително семити от Картаген. Присъствието на жена със смесен произход логично се вписва в тази картина и подсказва не просто търговски контакти, а реална мобилност на хора, семейства и социални връзки в рамките на Империята.

Хераклея Синтика не е била периферия – тя е функционирала като активен възел в мрежата от икономически и културни пътища, свързващи Балканите със Средиземноморието, Северна Африка и Близкия изток.

Находки от погребението/снимки: Archaeologia Bulgarica/Facebook

Богат гроб и висок социален статус
Гробът, в който е открита жената, е сред най-солидно изградените в Западния некропол – от дялани камъни, покрит с масивни плочи и включен в ниска надгробна могила. Погребалният инвентар също говори за висок социален статус: 16 бронзови монети от IV век, керамична лампа с релефно изображение на Ерос и изящна стъклена чаша с фина изработка.

Анализът на монетите датира смъртта ѝ във втората половина на IV век – период на активни икономически процеси, но и на сериозни трансформации в късноримския свят. Погребението е сред най-късните в некропола, което го прави още по-ценен ориентир за историята на града.

Хераклея Синтика – град на търговия, култове и хора
Откритието се вписва в по-широкия контекст на сензационните находки от последните години. В края на миналата година археолозите започнаха сглобяването на монументална мраморна статуя на Херакъл, чиито фрагменти са откривани последователно от 2019 г. насам.

Иконографията – включително кривакът и златните ябълки от градината на Хесперидите – сочи, че в града е съществувало светилище, посветено на героя. Култът към Херакъл е заемал централно място в духовния живот на града, който е бил основан през елинистическата епоха и се превръща в значим регионален център в римско време.

Един град, една империя, много съдби
Присъствието на жена със смесен произход, погребана с почести, показва, че Хераклея Синтика не просто е участвала в икономиката на Римската империя, а е била органична част от нея. Тук са се срещали хора от различни краища на познатия свят, обединени от търговия, религия и имперска администрация.

Археологията все по-ясно очертава античния град край Рупите като място, където глобализацията не е абстрактно понятие, а реалност, изписана в камък, кост и монета.