Войната превръща огромен брой хора в Русия в много богати, а те се чувстват патриоти, защитници на правото дело, казва политологът и изследовател на военно-гражданските отношения

Интервю на Лилия Япарова, medusa.io

- След бюрократичния триумф на властите на изборите в Русия веднага последва абсолютен провал – терористичният акт в „Крокус“. Как, според Вас, преживяват това в Кремъл и силовите структури?

- Трябва да разбираме, че ако за нас изборите са напълно изфабрикувани, то за елита и държавния апарат, високите резултати от изборите са демонстрация, че „всичко е под контрол“ – че Путин и обкръжението му все още са в състояние да получат необходимите им резултати.
Но атаката в „Крокус“ се превърна в неприятно напомняне, че силна власт все още не означава ефективна власт.
Провалът на контраразузнаването и антитерористичните подразделения доведе до огромен брой жертви - и това въпреки предупрежденията от Запада.
Така че сега Кремъл се опитва да се извърти и да конструира наративи, способни да пренасочат цялата негативна енергия, особено реакцията на Z-патриотите, против украинците. Да използват този провал на службите за основната си задача – унищожаването на Украйна.
И трябва да ви кажа, че в подкрепящите войната Телеграм-канали никога не съм виждал преди такава ненавист и агресия.

- Как тези почти 90% гласове „за“ Путин могат да повлияят на хода на войната?

- Такъв електорален резултат повишава вероятността от нова масова мобилизация. 
Освен това ще могат да продължат политикономическия експеримент: пред очите ни се преразпределят огромно количество средства.
Западните активи и предприятия се национализират или просто се изкупуват от новите елити – поддръжници на властта, които досега бяха сравнително слабо известни.
Огромни ресурси се отделят за воюващите и техните семейства, както и на секторите свързани с военно-промишления комплекс. И на печалба са и фирмите, които се занимават с внос, особено тези, които използват полулегални схеми или паралелен внос.
Тоест, огромен брой хора в Русия, в момента стават по-богати. При това всичко се случва на фона на мощна патриотично-идеологическа кампания. И тези хора не просто забогатяват, но и се чувстват патриоти, защитници на правото дело.
И затова смятам, че след кроя на войната ще видим ново общество, нова нация — с променена йерархия и с нова идеология. Особено, ако войната завърши с поне относителен успех за Кремъл. 
Мисля, че разликата между Русия-2021 и Русия-2026 ще бъде чувствителна.

- Как ще реагира обществото, когато високите електорални цифри се превърнат във високи мобилизационни цифри?

- Според мен реакцията ще бъде сдържана. Първо властите се научиха да провеждат мобилизацията „по-меко“, не е като през 2022-ра когато директно ги пращаха в окопите, за да удържат позициите – сега имат време да обучават новобранците.
Освен това, активните противници на войната намериха начин да напуснат Русия, а останалите или успяха да се уредят да не бъдат мобилизирани или се смириха с променената реалност.
Руското общество може да бъде разделено на три групи: активни привърженици на войната, активни противници на войната и пасивно мнозинство.

- Руските власти продължават да обвиняват за терористичния акт в „Крокус“ Украйна, въпреки, че нямат доказателства. Защо?

- На мястото на кремълския диктатор аз бих се тревожил даже заради малките рискове за положението ми: те биха ми изглеждали огромни. А да пренасочиш яростта на руснаците срещу Украйна означава да намалиш този риск. И в добавка да мобилизираш обществото, така че обществената мобилизация да подкрепи военната, и то с по-малък риск за властите.

- Преди 10 години присъединяването ни към борбата срещу „Ислямска държава“ помогна на Кремъл да пробие международната изолация, възникнала след анексирането на Крим. Защо сега властите не приеха съболезнованията на Париж и Вашингтон и не се възползваха от възможността да заговорят за нуждата от съвместно противопоставяне на тероризма?

- Контекстът сега е напълно различен, несравним с 2015 година: Русия е изолирана от западните международни инициативи, нейните дипломати ги гонят отвсякъде. През 2015-та, когато започна сирийската кампания, независимо от анексията на Крим, нямаше такова отношение.
И приоритет номер 1 сега е Украйна. Войната създава рискове с различна степен на вероятност, но всеки от тях със сигурност носи опасни последствия. На фронта се харчат огромни ресурси, включително човешки, и да изпуснеш такъв момент за консолидация, като „Крокус“, за реализирането на този приоритет, диктаторът в Кремъл няма да пропусне.

- Защо службите пуснаха в медиите свидетелствата за изтезания на обвинените за терористичния акт? Защо беше демонстрирана такава ненужна жестокост.

- Признавам, че бях изненадан. Това е ужасно безотговорно. При това – опит да бъде измамена вътрешната руска аудитория. Хората да си помислят, че след като изпълнителите са били „добре измъчвани, значи и отлично се борим с тероризма“, макар че всъщност добрата борба с тероризма е предотвратяването на терористичните атаки и дерадикализирането на хората, които биха ги извършили. Ако терористичната атака не може да бъде предотвратена, то поне реакцията на спецслужбите би трябвало да бъде мълниеносна – за няколко минути, а не за час, както се случи в Русия.
Изтезания е имало винаги. Но да бъдат премахнати вътрешните ограничения за тяхното публикуване явно е повлияла войната: сигурно част от тези спецназовци вече са били на фронта и по същия начин са измъчвали пленени украинци.
Но ако ултрарепресиите работят на окупираните територии и силата на нелегалната съпротива отслабва, то такова ниво на насилие против чуждестранни терористи, чиито ресурси и ръководство са базирани извън границите ни, не постига целите на превенцията.
Трябва да сме наясно, че и политическите „филтри“ са по-малко. Всичко това в съвкупност довежда до ръст на демонстративното, показно насилие. „Отдолу“ съществува умение и желание и, ако кремълските администратори не поискат да контролират това насилие, то ще продължи.
Властите публично одобриха изтезанията на обвиняемите за терористичната атака срещу „Крокус“ и това е катастрофа: сега мъченията в РФ ще станат повече.
Нацията се чувства жертва след терористичния акт и това е естествено. А политическите и административните власти използват това чувство, за да оправдаят своите действия.
Жертвата се защитава, а не напада.

През 2004 година Путин също използва страшната атака срещу училището в Беслан, за да оправдае централизацията на властта, отмяната на изборите за губернатори. По думите му, още тогава Русия е била заплашена както от Запада, така и от Изток.
Внушава се идеята, че „нас се опитват да ни унищожат като нация – и винаги са се опитвали“. 
И тази емоция трябва да заглуши всички вътрешни съмнения, всички вътрешни въпроси: „Може би в Украйна нашата страна върши нещо неправилно“.
В замяна властта предлага изкуствен модел с нулев резултат: „Вие по-добре не мислете, че правим нещо лошо: или ние ще ги победим, или те ще унищожат нас“.
Готвят хората за всичко, което може да помогне на Русия да постигне целите си в Украйна.
За всякакви драматични действия – потенциално непопулярни и заплашващи вътрешно-политическата стабилност.

Превод: Faktor.bg

Последвайте Faktor.bg в