Китай спечели категорично първата половина на Ковид Студената война. Той приложи карантини с хирургическа точност, ограничи размаха на скептиците и затвори гражданите в домовете им. След като почти елиминира Covid в собствените си граници, той запали своите индустриални двигатели, за да отговори на нарастващото търсене на китайски стоки. Последва дипломатически преврат над Съединените щати, тъй като Световната здравна организация отхвърли теорията за изтичане на вируса от лабораторията в Ухан. Най-мощната от всички беше психологическата победа на Китай; докато Пекин се радваше на освободителната дисциплина на китайския път, заключеният в домовете си Запад размишляваше над егоистичните недостатъци на свободата, пише The Telegraph в материал, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус" .

Сега обаче лошата стратегия за ваксинация и фалшивото икономическо възстановяване се връщат, за да преследват китайската комунистическа партия. Западният свят, прекарал една година, лутащ се в екзистенциална криза, може да се осмели да се запита: дали грубата сила на авторитарната, централизирана държава в крайна сметка наистина не може да съперничи на новаторската гъвкавост на свободното капиталистическо общество?

С удивително признание за слабост, най-висшият служител в Китай за контрола на заболяванията потвърди, че ефикасността на ваксините срещу Covid в страната е ниска. Тъй като изпитанията в чужбина предполагат, че степента на защита може да бъде много ниска, колкото 50 процента, регулаторът на страната сега обмисля дали да смесва ваксините, за да повиши ефективността им.

Това е катастрофа за Китай. Страната е затънала в неустойчив нулев капан на Covid, способен само да поддържа надмощие над вируса, като затваря границите си за почти всички чужденци и ограничава вътрешните пътувания.

Пекин може да се окаже изолиран в рамките на месеци, тъй като съперничещите държави вече са на път да постигнат колективен имунитет и съвсем скоро ще се отворят отново за глобален бизнес. По този въпрос дори китайският коментатор е забележително откровен. Държавните епидемиолози излязоха в ефира, предупреждавайки, че нивата на ваксинация в Китай са недостатъчни, за да се постигне стаден имунитет до края на годината, да не говорим за края на лятото. Вестникарски колони, които обикновено се пенят срещу „гнилите амбиции“ на антикитайските сили, вместо това анализират с трезв ужас напредъка на Великобритания, Израел и САЩ.

Но неприятностите с ваксините не са единствената заплаха за привидното предимство на Китай в борбата срещу Covid. Започват да нарастват съмнения относно чудодейното икономическо възстановяване на Пекин. Неотдавнашната прогноза на МВФ предизвика противоречия заради твърденията, че докато западните икономики почти напълно ще избегнат трайни последствия - а БВП на САЩ през 2024 г. ще бъде дори по-висок, отколкото се очакваше преди Covid - икономиката на Китай ще се окаже с 1,59% по-малка от предпандемичните очаквания.

Това разкрива недостатъците на китайски модел, който дава приоритет на амбицията пред изобретението, спасяването на авторитета над предприемането на базови действия и на мащаба пред качеството. Може би във всички онези официални маоистки порицания на китайската изостаналост през XX век страната е загубила усещането за своето съществено Аз. Пионерската цивилизация, която ни даде колелото и компаса, се „обнови“, като се превърна в пиратска сила, която не може да прави иновации. Оказва се, че това е неблагоприятно положение при пандемия.

Китайската биофармацевтична индустрия остава малка и нискокачествена, тъй като не е възможно да процъфтява в авангардната наука чрез копиране на конкурентите си (за разлика от смартфоните и слънчевите панели). Пекин трябваше да разчита на остаряла технология за производство на ваксини, които са не само по-малко ефективни от западните им еквиваленти, но и по-скъпи (себестойността на препарата Sinovac е 30 долара за доза, в сравнение с 3 долара на AstraZeneca). Държавата субсидира такава посредственост чрез прекалено централизиран процес на обществени поръчки, който насърчава надпреварата към дъното. Скромният глобален растеж на китайската фармацевтична индустрия през последните години бе помрачен от корупционни скандали и изтегляне на стотици хиляди ваксини.

В този неспокоен контекст китайските фирми произведоха набързо ваксини срещу Covid за Китайската комунистическа партия. След като даде коронавируса на света, Пекин се надяваше да възстанови имиджа си чрез ваксинална дипломация. Това е стратегия, която може да се обърне катастрофално срещу Пекин.

Не че Западът е перфектен. Неволите на AstraZeneca показват, че разработването и въвеждането на високоефективна и евтина ваксина е предизвикателство. Както демонстрира неотдавнашната среща на англо-шведската фирма с американските регулатори, Western Big Pharma (Големите западни фармацевтични компании) не са имунизирани от легитимна критика относно прозрачността на данните. И все пак има нещо във факта, че задвижваните от печалбата западни компании са използвали Covid-19 като егоистична PR възможност за себе си, а не за безкористното благо на своите нации. Репутацията им бе заложена върху това, да разработят ваксини, които да работят възможно най-бързо - вместо толкова бързо, колкото е необходимо.

Пътят на китайската икономика след Covid привлича подобни критики. Смазващите нива на държавния дълг - влошени от неконтролираните разходи за „възстановяване“ на публичния сектор - може да не са толкова устойчиви, както твърдят основните икономисти. Китайското „масово предприемачество и иновации“ задуши конкуренцията със субсидиите за смет. „Новият модел за развитие“ на ККП за освобождаване на вътрешното потребление изглежда е предопределен да се провали, тъй като зависи от разпределението на реалната финансова мощ сред обикновените граждани. След като междувременно прехвърли стотици милиони селяни от полетата във фабрики, Китай приключи с ниската цена на труда, точно когато населението му започна бързо да старее.

За да реши тези масивни дългосрочни проблеми, ККП трябва да се либерализира и отвори. Вместо това Си Дзинпин заложи всичко върху изграждането на изолационистка тоталитарна супердържава. За разлика от това европейските и американските фирми са настроени да управляват неочаквано плаващи възстановявания; една по-динамична капиталистическа среда ги принуди да се адаптират към новия свят след Covid, намалявайки разходите и променяйки бизнес моделите си според нуждите. Лявоцентристките политици, които искат да ни убедят, че възстановяването може да бъде постигнато единствено чрез щедри дарения на средства и агресивни държавни проекти, трябва да вземат това предвид.

Има много неща, които можем да научим от ценностите на Китай - неговият глад за успехи и енергия и вродените инвестиции в бъдещето, а не само в настоящето. Но ако Пекин от своя страна не успее да научи от Запада, че свободата е от решаващо значение за напредъка, възраждащото се Средно царство може в крайна сметка да се окаже мъртвородена суперсила