След като вече построиха язовира „Трите клисури“ – структура, толкова масивна, че е способна да повлияе на въртенето на Земята – Китай сега вдига залозите с нов, още по-колосален проект. Дълбоко в Тибетското плато започна работа по хидроенергиен гигант на стойност $165 милиарда, който заплашва да се превърне в най-мощното геополитическо оръжие на Пекин.

Новият мегапроект, известен като „Мотуо“, е проектиран да генерира умопомрачителните 60 гигавата електроенергия. Това е почти три пъти повече от мощността на „Трите клисури“ и се равнява на целия инсталиран ядрен капацитет на държава като Франция. Но зад внушителните числа се крият огромни екологични, хуманитарни и политически рискове, които вече предизвикват напрежение в цяла Южна Азия.

Инженерно чудо или геополитическа бомба?
Язовирът „Мотуо“ се изгражда по горното течение на река Ярлунг Цангпо в Тибет. Това не е случайна река – след като напусне Китай, тя се превръща в могъщата Брахмапутра, която е жизненоважен воден източник за Индия и Бангладеш.

С този ход Пекин ефективно се позиционира като „пазач“ на един от най-важните водни ресурси в Азия. Според данни на ООН над 1.8 милиарда души разчитат на басейна на Брахмапутра за питейна вода, земеделие и поминък. Това превръща язовира от вътрешен инфраструктурен проект в мощен инструмент за влияние.

Въпреки че Пекин официално обещава, че проектът няма да има „негативни ефекти надолу по течението“, в Ню Делхи и Дака са силно скептични. Индийски официални лица многократно са заявявали, че страната „не може да си позволи изненади нагоре по течението“. Водата, също като енергията, се превръща в разменна монета в голямата геополитическа игра.

Човешката и екологична цена
Амбициите на Китай вече имат своята цена. Според правозащитни организации през последните десетилетия около 120 000 души, предимно етнически тибетци, са били принудително изселени заради строежа на язовири. С новите проекти, включително „Мотуо“, тази бройка може да нарасне до един милион души.

Освен човешката трагедия, съществуват и огромни екологични рискове. Научен анализ, публикуван в списание Nature Water, предупреждава, че изменението на климата вече дестабилизира хималайските реки чрез ускорено топене на ледниците, последвано от риск от внезапни засушавания.

Изграждането на мега-язовир в регион, който е една от най-земетръсните зони в света, добавя непредсказуем слой риск. Катастрофа в подобен обект би имала опустошителни последици за стотици милиони хора надолу по течението.

Науката зад забавянето на Земята: Как един язовир влияе на цяла планета?
Твърдението, че мегаструктура като язовира „Трите клисури“ може да забави въртенето на Земята, звучи като научна фантастика, но е базирано на фундаментален физичен принцип – законът за запазване на импулсния момент. За да го разберем, най-лесният пример е фигурист, изпълняващ пирует.

Когато фигуристът прибере ръцете си плътно до тялото, той концентрира масата си по-близо до оста на въртене. Това намалява неговия момент на инерция (съпротивлението на тялото срещу промяна в скоростта на въртене) и той се завърта значително по-бързо. Когато разпери ръце, той прави обратното – отдалечава масата от оста си, увеличава момента на инерция и скоростта му на въртене намалява.

Язовирът „Трите клисури“ прави същото с нашата планета. Той задържа колосално количество вода – около 39.3 трилиона килограма – и я издига на височина до 175 метра над морското равнище. Това огромно преразпределение на маса, макар и незначително в планетарен мащаб, леко „отдалечава“ част от масата на Земята от нейната ос на въртене. Точно както при фигуриста с разперени ръце, това увеличава общия момент на инерция на планетата. За да се запази импулсният момент, това увеличение трябва да се компенсира с намаляване на скоростта на въртене.

Колко е голям ефектът?
Ефектът е минимален и напълно незабележим в ежедневието. Според изчисления на учени от НАСА, язовирът „Трите клисури“ удължава деня с едва 0.06 микросекунди (60 милиардни от секундата). За сравнение, естествени събития като силни земетресения могат да имат по-голям ефект. Например, земетресението в Суматра през 2004 г. е скъсило деня с 2.68 микросекунди.

Въпреки че ефектът е незначителен, той е забележителен, защото е единственият пример за обект, създаден от човека, който е достатъчно масивен, за да окаже измеримо въздействие върху въртенето на цялата планета.

Доминация в зелена енергия с висока цена
Китай вече доминира в глобалния капацитет за възобновяема енергия, инсталирайки повече слънчева енергия годишно от останалия свят, взет заедно. Хидроенергетиката отдавна е техният „карта-коз“ – стабилна, контролируема и без въглеродни емисии при производството.

Проектът „Мотуо“ е поредното доказателство за икономическата и технологична мощ на Китай. Същевременно той е и плашещ пример за това как един бизнес проект може да се превърне в инструмент за контрол и източник на нестабилност за цял регион. Въпросът, който всички си задават, е дали ползите от тези 60 гигавата енергия си заслужават колосалните рискове.