На пръв поглед идеята изглежда привлекателна. За да не налага мерки за опазване на климата на собствените си компании, ЕС възнамерява да наложи климатичен данък на вносните стоки в бъдеще. Само преди няколко дни канцлерът на Германия Ангела Меркел и френският държавен глава Еманюел Макрон настояха за пореден път, че планираният граничен данък върху вноса на въглерод трябва да бъде въведен възможно най-скоро, пише австрийското издание Die Presse в материал, цитиран от "Фокус".

Има достатъчно привърженици на тази идея - предимно в Европа. В крайна сметка тази мярка ще е от полза не само за европейския климатичен баланс, но и за европейската промишленост. Но там, където има победители, винаги има губещи.

Какво означава климатичния данък за традиционните доставчици на ЕС? Според консултанти от Boston Consulting Group (BCG) Русия може да е сред най-засегнатите. Тази страна, поради териториалната си близост до Европа, е основният й доставчик на енергийни ресурси. ЕС изразходва 280 млрд. долара за внос на суров нефт през 2018 г. Четвърт от тази сума е за нефт от руските находища. Ако в бъдеще ЕС повиши данъка върху вноса на въглероди, който ще се изчислява в зависимост от въглеродните емисии от производството и транспортирането на петрол до Европа, ситуацията може скоро да се промени. Това пише в неотдавнашен анализ на BCG. Данъкът се изчислява на 30 евро на тон въглерод. В този случай всички доставчици на петрол общо губят около една пета от маржовете си.

Тази мярка ще удари Русия по-силно от другите, тъй като производството на нефт и газ в Русия е свързано с особено високи въглеродни емисии. Един барел нефт, произведен в Русия, води до отделяне на почти два пъти повече въглерод, отколкото в Саудитска Арабия. Тази разлика е лесно обяснима: в Русия изкопаемите суровини лежат много по-дълбоко в земята, отколкото в Близкия изток, така че добивът й е свързан с по-големи разходи, отколкото в мекия пясък на пустините. В резултат петролът от Саудитска Арабия ще се облага с 30-50% по-нисък данък за въглерод от руския. Експертите предполагат, че може да се наложи някои химически заводи в Европа да сменят доставчиците.

Зелен протекционизъм?

Подобна ситуация има и при вноса на стомана. Европейските автомобилни производители и машиностроители ежегодно купуват валцувана стомана на стойност 20 милиарда долара в чужбина. Досега на този пазар доминираха китайски компании, продаващи стомана на най-ниски цени. Както в Русия и Украйна, производството на стомана в Китай е много по-вредно за околната среда, отколкото в Европа, Турция или Северна Америка. Ако данъкът върху вноса на въглерод е включен в производствените разходи, тогава настоящите продавачи на евтина стомана бързо ще загубят своето предимство.

Ако не приведат производствените си мощности в съответствие със съвременните изисквания, те могат да загубят своя дял на германския пазар. От това ще се възползват най-вече европейските стоманодобивни предприятия, които вече произвеждат стомана по много по-екологични методи от конкурентите.

Според анализа на BCG, данъкът върху въглеродните емисии ще даде шанс на европейската индустрия отново да се конкурира при равни условия с други производители. Това е теорията. Но на практика сериозни пречки стоят на пътя на реализирането на желанията на Меркел и Макрон. Европейската комисия официално подкрепя проекта и очаква печалба от 14 милиарда евро от неговото изпълнение. Но все още не е ясно как ще се изчислява въглеродният данък. Това е много разгорещена дискусия.

Извън Европейския съюз инициативата беше посрещната без ентусиазъм. Вярно е, че в Брюксел през цялото време подчертават, че ще намерят механизъм, който няма да бъде оспорван от Световната търговска организация. Въпреки това много европейски търговски партньори ще определят данъка върху въглеродните емисии като чист протекционизъм и ще се борят с него. И за да се предотврати появата на реваншистки мита и появата на слабо аргументирани изключения, привържениците на инициативата ще трябва да полагат дълги и упорити усилия, за да убедят противниците на идеята.