Николай Василев

В зората на демокрацията, когато от БСП обвиняваха СДС, че идеалът им бил 1939 г., написах следния каламбур:

България през 39-та не беше идеална.
Но все пак бе нормална.
България през 39-та не беше рай.
Но все пак беше част от този свят.
А само през 49-та, тя беше вече ад!
И тези две Българии са живи
във нашата обществена структура.
Това, което днеска се решава
не е кой точно ще ни управлява.
Ами коя България ще продължи 
да съществува!

С решението си да прекрати възстановяването на паметника на загиналите през войните от 1-ви и 6-ти пехотен полк, кметът на София Терзиев ясно показа, че се вписва в табора на защитаващите тезата, че "социалистическа" България може и да имала кусури, ама понеже и предходната не била цвете, та....
Подобно тълкование е само на една стъпка от твърденията на Валери Жаблянов, че т.н. "народен съд" (който издава доживотни или дългогодишни присъди на членове на кабинета на Константин Муравиев, които са се противопоставяли на всяко сътрудничество с Хитлер дори когато Сталин го снабдява с горива и суровини) за "необходимо и неизбежно военновременно правосъдие."

Не можем по никакъв начин да бъдем безкритични към хората управлявали България в навечерието и по време на Втората световна война. Но в никакъв случай не можем да ги поставяме на

 една плоскост с болшевишките агенти

 Критиката ни към тях трябва да бъде насочена към политиката им, която довежда до това, че през септември 1944 г. България няма съюзници в демократичния свят и за разлика от Гърция или Финландия става лесна жертва на Сталин. И разбира се трябва да си дадем сметка, че концентрацията на властта в ръцете на един човек - тогава цар Борис III, не е решение на кризата на парламентарната демокрация. Тя може да доведе до временен икономически подем, но в крайна сметка крие огромни рискове. 

Днес политическата криза в България силно наподобява тази в навечерието на преврата от 19 май 1934 г. И трябва да сме много наясно, че 

процесите започнали през 1934 г. водят до трагедията от 1944 г. 

Възстановяването на паметника може да е знак, че не искаме тази трагедия да се повтори. Търсенето на други "градоустройствени" решения ще е знак, че нищо не сме научили от историята!