Александър Левченко*

Преди няколко дни Foreign Policy публикува статия: „Войната на Русия е и когнитивна война“, в която се твърди, че съвременната агресия на Кремъл далеч надхвърля традиционното бойно поле, като Русия систематично води война за умове, влияейки върху мисленето, решенията и действията както на врагове, така и на съюзници. Тази когнитивна война не се ограничава само до дезинформация или пропаганда; тя прониква в медиите, дипломацията, експертната общност, международните конференции и „миротворческите инициативи“. Целта ѝ е не само да деморализира Украйна, но и да отслаби политическата воля на Запада за действие: да го принуди да се съмнява, да отлага решения и да търси компромиси по условията на Кремъл. 

На фона на продължителната война в Украйна, нарастващия информационен шум, умората в западното общество и политическите дебати за границите на помощта за Киев, Кремъл активира нови форми на влияние, които действат не на ниво факти, а на мислене, емоции и решения. Русия все по-често не само атакува физически, но и се опитва да накара врага да спре, да се поколебае и да загуби волята си за действие.

В тези условия 

западните лидери са изправени пред неочевидна, но опасна заплаха: 

вместо директни заплахи или изнудване, Москва предлага „разумни компромиси“, предава послания за „необходимостта от преговори“ и използва международни платформи, дипломация, медии и лоялни експерти за меко, но системно влияние. Именно в тази среда когнитивната война се превръща в ключов инструмент, с който Русия се опитва не само да запази режима на Путин, но и да пренасочи хода на глобалната конфронтация в своя полза, без да произведе нито един изстрел.

Когнитивната война е нов тип конфликт, 

при който основната цел е да се повлияе на мисленето, убежденията, решенията и действията на противника, принуждавайки го да действа по начин, който е полезен за агресора. Когнитивната война оформя самите основи на възприятието за света, променяйки логиката, по която хората вземат решения. Русия използва тази стратегия, за да постигне цели, които са непостижими само с военна сила и с минимални разходи.

Съвременната руска когнитивна война произлиза 

от съветската концепция за „активни мерки“ 

– сложна система от дезинформация, подривна дейност, пропаганда и психологическо влияние, която КГБ използва по целия свят. Днес тези методи станаха още по-мощни благодарение на дигиталните технологии, социалните мрежи и мигновеното разпространение на информация. Кремъл е интегрирал класически техники за психологическа война с кибероперации, информационни атаки и манипулация на медиите и дори международните организации. Ключовата концепция на руската когнитивна война 

е „рефлексивен контрол“. 

Това е съветска теория, според която на противника се налага определена картина на света, след което той самостоятелно стига до необходимите за Кремъл заключения. Вместо директен натиск, именно информационната манипулация принуждава противника да действа уж в свой интерес, но в действителност е изгодна за Русия. Точно така Кремъл действаше в навечерието на анексирането на Крим, разпалването на конфликта в Донбас и намесата в изборите в други страни.
Русия води когнитивна война, насочена към промяна на мисленето, поведението и решенията на противника си, с цел не физически унищожаване на противника, 

а да го накара да се предаде сам, 

губейки волята за действие. Кремъл използва този инструмент срещу Украйна, Запада и дори собственото си население. Тази стратегия, която включва фалшиви новини, манипулиране на контекста, деструктивни наративи, симулация на „рационални“ решения, както и сплашване, апатия и изкривяване на реалността, е начин да принуди други държави да спрат, да се усъмнят или да действат в ущърб на собствените си интереси.

Когнитивната война на Русия срещу Запада започна още преди Путин да дойде на власт; всъщност тя продължава от десетилетия. Демонстрирането на конвенционалната мощ, ядрените оръжия, флота и ракетните системи е тактика, която съветските власти често използваха в стратегическите си послания срещу Запада. 

От 2000 г. насам Кремъл въвежда

нови форми на информационен контрол. 

До 2003 г. Путин установи пълен държавен контрол над всички руски медии. Кремъл засили външните си усилия в когнитивната война след серия от предимно мирни протести срещу корумпирани режими в бившите съветски републики, включително Революцията на розите в Грузия през 2003 г. и Оранжевата революция в Украйна през 2004 г. Желанието на съседите на Русия за по-прозрачно управление по западен модел заплаши целта на Москва да контролира тези държави, а Путин видя това развитие като заплаха и за режима си. Години наред той настояваше, че Кремъл „трябва да направи всичко необходимо, за да гарантира, че нищо подобно никога няма да се случи в Русия“, и Кремъл стартира серия от информационни операции, за да спре и възвърне загубеното влияние на Русия в Украйна и други бивши съветски републики. Руската федерация започна да разпространява наративи за сепаратизъм в Украйна още през 2004 г. Десетилетие по-късно, през 2014 г., тези наративи бяха използвани като основа за хибридната операция на Русия, насочена към завземане на източните и южните региони на Украйна, а по-късно и за пълномащабно нахлуване през 2022 г. Информационният фон, създаден от Кремъл през 2022-23 г. за ескалация на напрежението, повлия на решението на Запада да предостави слаба военна помощ на Украйна, което доведе до загуба на възможности за Украйна и предимство на бойното поле за Русия.

Ключовата стратегия на руската когнитивна война не е постигането на конкретна военна победа, а 

деморализирането на волята на врага 

и това се отнася както за западната политика спрямо Украйна, така и за вътрешните решения на отделните държави. Русия използва когнитивна война не само външно, но и вътрешно, за да запази режима на Путин, за да скрие собствените си слабости: икономически проблеми, технологична изостаналост или вътрешна дестабилизация. Използването ѝ вътре в страната често е по-ефективно от репресиите или пропагандата. На фона на военните действия срещу Украйна Западът често подценява други, невидими форми на агресия, но когнитивната война е пълноценен фронт, който изисква защита на информационното пространство, съпротива срещу психологически натиск и изграждане на институционална отговорност.

Крайната цел на руската когнитивна война е, че за да постигне повече, Руската федерация се нуждае от други да правят по-малко. Русия може много лесно да загуби, ако Западът подкрепи Украйна. Комбинираните икономики на НАТО, държавите от Европейския съюз, които не са членки на НАТО, и азиатските съюзници на САЩ, наред с други, далеч превъзхождат руска. Следователно целта на Москва беше да принуди Съединените щати да заключат, че руската победа в Украйна

е неизбежна или дори в интерес на САЩ 

и че Вашингтон трябва да стои настрана. Русия би имала по-голям шанс да покори Украйна, ако Кремъл можеше да убеди света, че руската победа е неизбежна и че по-нататъшната западна помощ за Украйна е безполезна, и че Русия просто заслужава своята сфера на влияние.

Китай, Иран и Северна Корея също използват когнитивни операции, за да дестабилизират западните страни, да манипулират общественото мнение и да прокарват собствения си дневен ред. Въпреки това, именно Русия е „най-умелата“ в тази област, благодарение на дългогодишния си опит. Кремъл работи особено ефективно на европейския информационен фронт: чрез проруски партии и мрежи за влияние в социалните мрежи и скрито финансиране на чуждестранни медии. Ето защо борбата срещу когнитивната агресия на Русия изисква не само проверка на фактите, но и задълбочен анализ на каналите за влияние и координация между демократичните държави

Макар и ефективна, руската 

когнитивна война има своите граници. 

Москва е уязвима към реалностите, които подкопават наратива за могъща Русия и могъщ Путин - една от основните неизползвани слабости на Русия. Операциите често дават само частични резултати, понякога се провалят или дори се обръщат срещу тях. Западът постепенно се учи да разпознава и противодейства на манипулациите, разработва стратегии за информационна сигурност и укрепва киберзащитата. Самата зависимост на Кремъл от когнитивната война го прави уязвим: ако западните общества отхвърлят руските наративи, стратегията губи смисъла си. Важно е да не се играе по правилата на Кремъл, не само за да се опровергават фалшивите твърдения, но и за да се разберат какви наративи се опитва да наложи Кремъл и да не се приемат като основа за вземане на решения. Най-добрият залог за Запада е да неутрализира руските, както и иранските, севернокорейските и китайските, усилия за когнитивна война, като ги разобличи, като работи за отхвърляне на фалшивите предпоставки, които се опитват да създадат, и като се фокусира върху реалния свят, вместо да действа в изкуствената реалност, която оста на злото се опитва да създаде.

 *Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)