Петър Чолаков, Дойче Веле

Новосъздаденият „Публичен регистър на случаите на посегателство срещу независимостта на съдебната власт“, намерил място на сайта на Висшия съдебен съвет (ВСС), може да стъписа само онези, които не са запознати с манталитета, царящ из висшите етажи на съдебната система.

В повечето документи на регистъра като „субекти на посегателства” са разпознати, например, авторите на журналистически материали в „Свобода Европа”, „Дневник” и „Сега”. В тях, забележете, се отделя внимание на сигнали за политически зависимости в съдебната власт. Става дума за статии, които се осмеляват да попитат, например, кога прокуратурата сериозно ще се заеме със смущаващите записи, изтекли през лятото на 2020, чийто основен герой, както изглежда, е премиерът Борисов.

Това ли са посегателствата?

ВСС оценява като посегателство срещу независимостта на съдебната власт и критиките, изразени от съдия Лозан Панов, който си беше позволявал да каже, че у нас Темида е превърната в слугиня на определени политически фигури, че принципът на върховенството на правото е поруган. Посегателство са явно и позициите на президента Радев, както и на адвокатските колегии, поискали оставката на главния прокурор Гешев. Христо Иванов, лидерът на „Да, България“, също е поставен „на подсъдимата скамейка” от ВСС. Но какви възможности има един опозиционен политик „системно и целенасочено“ да оказва „политически натиск върху независимостта на прокуратурата“? Това не става ясно. Ако търсим истинските диригенти на процесите в съдебната система, не е ли по-редно  да се вгледаме в онези, които управляват държавата и съдебната власт, вместо в опозиционни политически формации?

Чии интереси защитава, например, главният прокурор Иван Гешев? И какво да кажем за акцията на прокуратурата в президентската институция през лятото на 2020, която скандализира по-голямата част от българските граждани?

ВСС поставя във въпросния регистър дори „недотам позитивния” доклад на Европейската комисия за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, както и санкционирането от страна на САЩ на съдия Андон Миталов (този, който разреши на разследвания лидер на НД „Русофили” Николай Малинов да замине за Русия, и за когото, според държавния секретар Помпео, има доказателства за корупционно поведение).

Претенции за непогрешимост?

От всичко казано дотук се вижда, че новият регистър е неволна, но доста сполучлива самодиагноза на мнозинството от членовете на ВСС. Защото разкрива превратното им разбиране за „независимостта на съдебната власт”. Всяко изказване на критична позиция - независимо дали от медии, от съдии или от журналисти, според ВСС, попада явно именно в графата „оказване на натиск над съдебната власт“.

За българската съдебна система от години има доказателства, които категорично говорят за корупционни практики, за изпълнение на политически поръчки. Но според ВСС, ако медиите, институциите на ЕС или държавният департамент на САЩ отворят и дума за тези „скелети в гардероба”, те, видите ли, „се месят”. Да не би принципът за независимата съдебна власт да означава, че тя е непогрешима?

Предчувствам обаче, че „най-доброто” тепърва предстои. Съгласно плана, заявен от кабинета „Борисов” 3, ще се измерва и усещането за независимост на съдебната власт, както и степента на доверие на гражданите в съдебната власт. Такива изследвания вече има много и резултатите от тях никак не са ласкателни за съдебната власт.

Как ще се оценява независимостта на съдебната власт?