Борян Ангелов

Преди малко прочетох новината за: „….въвеждането на режим на прекратяване на огъня в зоната на „специалната военна операция“ от 12:00 часа на 6 януари до 24:00 часа на 7 януари“. Това решение на Путин е „провокирано“ /ти да видиш/ от думите на въпросния лайняев: „Аз, Кирил, Патриарх Московски и на Вся Русия, се обръщам към всички страни, включени в междуособния конфликт, с призив за прекратяване на огъня и установяване на Рождественско примирие от 12:00 часа на 6 януари до 24:00 часа на 7 януари, за да могат православните хора да посетят богослуженията за Бъдни вечер и в деня на Рождество Христово“.

Изумях! Направо се втрещих. Какво се случва за бога!? Не че съм вярващ. Изобщо не съм. Такъв е изразът. Десет месеца и малко отгоре нямаше нито един момент в който да се е случило нещо подобно. Нито за 1 май, нито за 9 май, нито за 24 май /макар руснаците много много да не са по този празник/. Хайде за неговия рожден ден 7 октомври 2022 г., 70 години направи ..., нямаше как – какво да празнува?. За годишнина от „воср“ – 7 ноември, също нямаше нещо подобно. Изведнъж примирие. Коледно!? Не е примирие, а виж по-горе, но все пак прилича на такова животно. Малцина знаят факта, че преди повече от 100 г. по време на Първата световна война се случва нещо много интересно. В навечерието на предстоящата 1915 г. се спират военните действия. „Враговете“ даже си устройвали забавления освен да празнуват. Имало футболни мачове и други подобни забавления. Но! Това се случва само един път. Спирането на военните действия довело до падане на бойния дух, до нежелания да се биеш с този, с който вчера си седял на една маса или си играл на нещо. Военното командване и на двете страни си извадило поука и това си остава прецедент. 

За какво го разказвам това?

Защото си задавам няколко въпроса. 

Първият от тях е какво се случва с тези, които не празнуват Бъдни вечер и Коледа по стар стил? Те продължават ли с бойните действия? Отиват на баня ли? Празнуват ли или ….?  

Вторият въпрос е следствие на първия. Тези, които не празнуват на 6 и 7 януари имат ли право на „въвеждането на режим на прекратяване на огъня в зоната на „специалната военна операция“ като компенсация някой друг път? В тази „зона“ има доста и най-различни хора. И от двете страни. Кадиров ще ходи ли на църква с лайняев? Или ще си стои при козичките? лайняев ще се обреже ли ритуално заради рамзанчик – байрамчик? Забравих тези, които изповядват юдаизма. Ханука и мазел тов за тях няма ли? А протестантите? Католиците и „като....вете“ - с тях какво да правим? А за почитащите „Спагетеното чудовище“ да не говорим. За пролетариите и пролетарките какво? Значи за кучета и котки може. А за свине - не? 

Третият въпрос, който ме гложде както куче глозга кокал е какво следва след службата? От храмовете на фронта направо ли ще се ходи? Нещо като парада на 7 ноември 1941 г. ли ще е? Ще има ли водосвет на оръжията? Ще се благославя ли Путин? Ще има ли молитви за победа? 

НЯКОЙ ЩЕ СЕ ПОМОЛИ ЛИ ЗА МИР ИЗОБЩО?

Аз дълбоко се съмнявам. За мое съжаление по-рано Путин заяви на Ердоган, че не може да става дума за преговори, ако Украйна не приеме новите „реалности“. Дали Путин, обаче може да приеме друга реалност, освен неговата? Всъщност това не е въпрос, уви.

В нашето, българското общество от години има един спор. Робство ли е имало? Присъствие ли е? Нашествие ли е? Владичество ли е? Много пъти съм водил безполезни, за мое съжалени, разговори с приятели относно терминологията. Към това трябва да добавим и още един нюанс. Турско или османско. Нека да си изясним едно нещо. В османската империя, защото това е правилният исторически термин, е имало една относителна религиозна свобода. Подчертавам религиозна. Естествено ислямът е на първо място. Във времена на религиозни войни в Европа между католици и протестанти има верска нетърпимост, а в тази част на Европа и не само там имаме религиозна толерантност. Като пример ще дам името, което е дадено на земите от Балканския полуостров. РУМЕЛИЯ. Рум /православен/ и миллет /население/. 

За съжаление в нашето българско общество обаче НИКОГА не се е провел един смислен дебат за ролята на Русия и СССР за нашата държава. За това, което „освободителят“ ни е отнел. За това, което …

Тук ще завърша с думите на любимата ми група „Джендема“: „НЕКА ЗА ТОВА ДА НЕ ГОВОРИМ! НЕКА ЗАТОВА ДА ЗАМЪЛЧИМ!“