Силвия Авдала, tribuna.mk
Редом с другите експонати, които правят опит да разкажат историята на еврейската общност в Македония в Музея на Холокоста в Скопие има и редичка от странно изглеждащи парчета хартия. Това, според описанието били пликове с описи на конфискувано имущество, отнето по време на престоя им в тютюневия склад, през 1943 г дни преди влаковете да потеглят към Треблинка.
Надписите са : 2,365 лв., един златен часовник, една спестовна книжка, 500 лв, 15 лири- турски, злато, един часовник – дамски, 722 лв и тнт …. Има посочени имена и фамилии на притежателите – напр. Йосиф Соломон Комфорти.
Музеят не дава обяснение как се е сдобил с тях. На табелката до пликовете подробно се разказва как имуществото е било предадено в специална сметка в Българска народна банка и завинаги попаднало у „българския фашистки окупатор“.
Подобна идея преследва и Музея „Яд Вашем“, където в експозицията за България са представени платнени торбички със същото съдържание, които са надписани и запечатани с восъчни печати. И двете експозиции обаче
разказват само половината история,
а останалата част е следната:
България действително се явява администратор в териториите на Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Предаденото движимо имущество е депозирано в отделни сметки в БНБ. Първо защото това са чужди поданици, и България няма план какво да прави с имуществото им. И второ – защото индивидуалните сметки са опция да си го приберат като се върнат. Това е и смисълът на надписаните и запечатани с восък торбички. През февруари 1946 г. БНБ предава с протокол конфискуваното имущество на Югославия, съгласно чл.11 от Съглашението за примирие.
Дали обаче може да се каже, че пликовете в скопския Музей на Холокоста са автентични – не, не може. Хартията е изненадващо бяла, чиста и
няма как да е на 80 години
Освен това – пликовете са надписани с химикалка. За тези които не знаят – тя е пусната в масово производство чак в средата на 50-те години, много след визираните събития.
Още от На всеки километър
102 години от смъртта на Тодор Александров: Репортажи на западната преса за легендарния войвода
Памет за учителя, който запалва волята за борба в по-младите поколения, за дипломата, който представя българската кауза из европейските столици, за последния цар на планините
83 години България помни трагичната гибел на цар Борис III
Борис е българският цар, който е роден в България, възпитан е в България, воюва по фронтовете на България и умира в България
Опълченецът от първа дружина Никола Джаров (1860 – 1942)
Години по-късно опълченецът пак вика "ура-а-а"… и е в първите редици сред доброволците при Сливница в Сръбско-българската война, а през Балканската – е под знамената на Македоно-одринското опълчение