Силвия Авдала, tribuna.mk
Редом с другите експонати, които правят опит да разкажат историята на еврейската общност в Македония в Музея на Холокоста в Скопие има и редичка от странно изглеждащи парчета хартия. Това, според описанието били пликове с описи на конфискувано имущество, отнето по време на престоя им в тютюневия склад, през 1943 г дни преди влаковете да потеглят към Треблинка.
Надписите са : 2,365 лв., един златен часовник, една спестовна книжка, 500 лв, 15 лири- турски, злато, един часовник – дамски, 722 лв и тнт …. Има посочени имена и фамилии на притежателите – напр. Йосиф Соломон Комфорти.
Музеят не дава обяснение как се е сдобил с тях. На табелката до пликовете подробно се разказва как имуществото е било предадено в специална сметка в Българска народна банка и завинаги попаднало у „българския фашистки окупатор“.
Подобна идея преследва и Музея „Яд Вашем“, където в експозицията за България са представени платнени торбички със същото съдържание, които са надписани и запечатани с восъчни печати. И двете експозиции обаче
разказват само половината история,
а останалата част е следната:
България действително се явява администратор в териториите на Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Предаденото движимо имущество е депозирано в отделни сметки в БНБ. Първо защото това са чужди поданици, и България няма план какво да прави с имуществото им. И второ – защото индивидуалните сметки са опция да си го приберат като се върнат. Това е и смисълът на надписаните и запечатани с восък торбички. През февруари 1946 г. БНБ предава с протокол конфискуваното имущество на Югославия, съгласно чл.11 от Съглашението за примирие.
Дали обаче може да се каже, че пликовете в скопския Музей на Холокоста са автентични – не, не може. Хартията е изненадващо бяла, чиста и
няма как да е на 80 години
Освен това – пликовете са надписани с химикалка. За тези които не знаят – тя е пусната в масово производство чак в средата на 50-те години, много след визираните събития.
Още от На всеки километър
Преди 92 години: Владо Черноземски ликвидира в Марсилия палача на българите в Македония
От днешна гледна точка, извършеното от Владо Черноземски би било осъдително, но от дистанцията на времето този случай не може да бъде разглеждан едностранчиво
Помнете Анна Политковская!
20 години от убийството й - тя беше необикновено явление в руското общество, за нея истината беше не просто професионален приоритет, а въпрос на лична съвест и гражданска отговорност.
Изключителен интерес, препълнена зала посрещна втори том на "Народния съд..."
Изследването дава отговор на един много спорен въпрос - дали той е бил съд за възмездие или машина за политическо унищожение