Брет Стивънс, "Ню Йорк Таймс"

С наближаване на изборите, Камала Харис все още не е представила убедителна обосновка за своята кандидатура, освен да обвинява опонента си, че е фашист. Попитайте я въпрос, на който няма предварително подготвен отговор, и тя се затруднява да отговори смислено. Най-явната разлика между нейната настояща президентска кандидатура и предходната ѝ през 2019 г. е, че тя се е отказала от много от предходните си възгледи. Това е така, защото тя крие реалните си убеждение – или защото тя изобщо има малко реални убеждения?

И все пак аз ще гласувам за нея. Други консерватори също трябва да направят това.

Защо? Защото Доналд Тръмп е по-лош. Не е по-лош, защото е фашист: ако беше такъв, неговите опоненти щяха да се озоват в затвора, а не в MSNBC. Той не е по-лош, защото неговото президентство беше нестихващ провал: икономиката (преди пандемията) процъфтяваше, операция „Warp Speed“ беше триумфална, светът беше по-спокоен, отколкото е днес, и имаше важни дипломатически постижения като споразуменията от Абрахам. Той не е и единственият, който може да не спазва политическите норми: именно Харис, а не Тръмп, води кампания за прекратяване на филибастъра в Сената и може би за попълване на Върховния съд.

Но Тръмп е по-лош по начини, които имат огромно значение за върховенството на закона, здравето на капитализма и

бъдещето на свободата у дома и в чужбина

Консерваторите, които твърдят, че са загрижени за тези неща, трябва да се интересуват и от това, което Тръмп може да направи с всяко от тях – и, което е от решаващо значение, да го направят в името на консерватизма.

Помислете:

Право. Консерваторите са възмутени от слабите граждански и наказателни дела, които прогресивните прокурори са завели срещу Тръмп – дела, които почти сигурно не биха завели срещу никой друг.

Но политизирането на правосъдието е точно това, което Тръмп се опитва на направи по време на президентството си. Той се опита да наложи на украинския президент Володимир Зеленски да участва в експедиция за изкопаване на мръсотия срещу Джо и Хънтър Байдън. Неговото министерство на правосъдието се опита да блокира сливането между AT&T и Time Warner през 2017 г., почти сигурно от президентска злоба срещу „Си Ен Ен“. Той назначи хакер за изпълняващ длъжността главен прокурор и приемаше правни съвети от теоретици на конспирацията, включително Сидни Пауъл.

Той подбуди тълпата да попречи на законното предаване на властта

и никога не е признал легитимността на изборите през 2020 г. Единственият въпрос, който честните консерватори трябва да се запитат е този: Ако демократ беше действал по този начин, как биха се чувствали?

Капитализъм. Тази година за първи път в историята лихвените плащания по федералния дълг, възлизащи на 870 млрд. долара, надхвърлят военните ни разходи в размер на 822 млрд. долара. Само за последните 10 години общият федерален дълг се е увеличил повече от два пъти и е достигнал почти 36 трилиона долара.

Консерваторите би трябвало да са против прекомерните разходи на правителството. Но според анализ на непартийния Комитет за отговорен федерален бюджет

Тръмп ще увеличи дълга с около 7,75 трилиона долара

Предполага се, че консерваторите са против по-високите данъци. Но „мито“ – за което Тръмп казва, че е „любимата му дума“ – е просто друга дума за данък. Плановете му за налагане на огромни нови мита върху вносни стоки неизбежно ще бъдат платени от американските производители и потребители. Предполага се, че консерваторите се отвращават от инфлацията, но пристрастието на Тръмп към големите разходи и ниските лихвени проценти по своята същност е инфлационно.

Предполага се, че консерваторите също така не обичат държавното регулиране. Но както отбеляза през юли колумнистът на „Файненшъл таймс“ Ручир Шарма, „Тръмп в крайна сметка добавяше повече от 3000 нови регулации годишно, в същия диапазон като предшествениците си, връщайки се назад до Бил Клинтън“.

Свобода. Лявото преувеличи (и правейки това, навреди) на тезата си, че Доналд Тръмп е „актив“ на Владимир Путин. Но

Тръмп беше и остава подмазвач на Путин –

и на Си Дзинпин от Китай, и Ким Чен Ун от Северна Корея, и Реджеп Тайип Ердоган от Турция, и Виктор Орбан от Унгария. Какъв президент може да води свободния свят, когато той толкова последователно възхвалява враговете си?

Поддръжниците на Тръмп настояват, че политиките му към тези държави често са по-добри от реториката му. Вярно е – но главно, защото е заобиколен от съветници като Гари Кон, Джим Матис и Джон Болтън, които не му позволиха да се измъкне от най-лошите си политически импулси. Други съветници, включително държавният секретар Майк Помпео, изпълняваха заповедите на Тръмп: Това, което получихме, бяха непочтените преговори с талибаните, които поставиха основите на катастрофалното изтегляне на Байдън от Афганистан.

Днес моите приятели, които са привърженици на Тръмп, признават, че

обещанието му да прекрати помощта за Украйна би било победа за Путин и бедствие за Запада

– но че това се компенсира от това, което те виждат като по-силна подкрепа за Израел. Но Близкият изток и Украйна в основата си са различни фронтове в една и съща война. Позволете на Путин да успее в Украйна и заплахите за Израел от страна на руските съюзници в Иран, Сирия и Йемен ще се умножат.

Подобно на много нещастни консерватори, аз гледам на тези избори като на

избор между нещастия

Изправен пред подобна дилема през 1800 г., Александър Хамилтън предлага съвет, който би трябвало да намери отклик поне у няколко десни избиратели днес: „Ако трябва да имаме враг начело на правителството – пише той на колегата си федералист, председателя на Камарата на представителите Теодор Седжуик, през май същата година, – нека това бъде човек, на когото можем да се противопоставим и за когото не носим отговорност, който няма да въвлече нашата партия в позора на своите глупави и лоши мерки“. /БГНЕС