През последните осем месеца атаките на Белия дом срещу Европа са толкова многобройни, колкото дроновете, прелитащи над европейските летища, или изтребителите, нарушаващи въздушното им пространство.

По въпросите на свободата на словото (Джей Ди Ванс на Конференцията по сигурност в Мюнхен през февруари), по въпросите на цифровото регулиране (отново Джей Ди Ванс на Срещата на върха за действие по изкуствения интелект в Париж, също през февруари), по въпросите на имиграцията (Доналд Тръмп пророкува, че европейските страни „отиват директно в ада“ по време на речта си пред Общото събрание на ООН на 23 септември), по въпросите на исляма (Стив Банън на Националната конференция за консерватизъм в началото на септември)... Но също така и по въпросите на Гренландия, Китай, митата, протекционизма, закупуването на руски петрол (Марко Рубио и Доналд Тръмп) и т.н.

Що се отнася до основния стратегически въпрос за Европа, а именно Украйна, хронологията на колебанията и лутанията е зашеметяваща, като например известната с безполезността си среща на 15 август между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска. Сякаш Украйна няма значение и вицепрезидентът Джей Ди Ванс е единственият, който казва на глас това, което членовете на MAGA (Make America Great Again) мислят. „Не ме интересува какво се случва в Украйна, по един или друг начин“, заяви той през февруари 2022 г., няколко дни преди нахлуването в страната от руския съсед.

Руският идеолог и философ Александър Дугин, наричан „мозъкът на Путин“ и автор на книга, публикувана през април 2025 г. за Доналд Тръмп („Революцията на Тръмп – нов ред на великите сили“), отива по-далеч. „Имаме много общо с Тръмп“, каза той пред Си Ен Ен в края на март. „Ако Доналд Тръмп се изтегли от Украйна, ще се борим с европейските интернационалисти, които ги подкрепят.“

Човек трябва само да се вслуша в най-емблематичните фигури на американските десни медии, като Стив Банън, който вижда Русия и Съединените щати като „партньори в един и същ юдео-християнски съюз“, или Тъкър Карлсън, смятан от Александър Дугин за съюзник.

Европа е озадачена. Най-накрая разбра, че Русия е заплаха. Но иска да се убеди, че страницата на Pax Americana (благодарение на която, възползвайки се от американския военен чадър, финансираше социалния си модел) не е окончателно обърната, че вторият мандат на Доналд Тръмп е просто историческа случайност и че всичко ще се върне към нормалното. Това е сериозна грешка.

Десницата MAGA, която е на власт във Вашингтон, все повече се обединява с реакционната десница в Москва. И именно тази идеологическа съгласуваност тласка към геополитическо обединение. За да разберем обаче сближаването на възгледите между руската реакционна десница и MAGA, трябва да разгледаме едно движение, което е едновременно неореакционно, неодарвинистко и „пост“-постмодернистко – Тъмното просвещение, чийто най-влиятелен мислител е... Къртис Ярвин.

Всичко започна през 2008 г., когато анонимен блогър на име Менциус Молдбаг публикува есе, озаглавено „Отворено писмо до прогресивните с отворено мислене“.

Човекът зад името всъщност е Къртис Ярвин, син на комунисти от Ню Йорк и програмист, живеещ в изгнание в Сан Франциско, Калифорния, точно край Силициевата долина.

Къртис Ярвин предлага                                                 , Конституцията и социалния ред“. Според него демокрацията, основана на остарялата концепция за егалитаризъм, вече не работи, защото масите не са в състояние да разберат технологичните, социалните или икономическите проблеми, които обгръщат света. Поверяването на отговорността за избирането на управници на хората води до хаос и нестабилност.

Ако системата – която той нарича „Катедралата“ – предлага илюзията за стабилност, то е защото разчита на неизбрани елити, главно медиите и университетите, както и на всемогъщата бюрокрация, за да поддържа модел, посветен на унищожаването на всички традиционни ценности – патриотизъм, нация, просперитет, но също така и мъжественост, семейство, религия и т.н. В основата на това обръщане на „консервативните ценности“ е либералната демокрация. Мисленето на Къртис Ярвин е носталгично по завръщане към корените, реакционно, традиционалистко, преработено в стила на „Силициевата долина“ и „научната фантастика“.

Неореакционното движение, известно като Мрачното просвещение (термин, въведен от британския философ Ник Ланд), се основава на мисленето на Къртис Ярвин. Това идеологическо движение, родено в Силициевата долина и все по-влиятелно в определени кръгове във Вашингтон, разглежда либералната демокрация – с нейните ценности на толерантност, многообразие, егалитаризъм и приемане на другостта – като екзистенциална заплаха. Следователно тя трябва да бъде унищожена.

За тази цел Къртис Ярвин предлага „ръководство“ за свалянето на американските институции, което би довело до ултракапиталистически и технофутуристичен свят, където един вид изпълнителен директор-крал би управлявал Съединените щати като бизнес – ултрапечеливш и ултравъоръжен. Всичко останало – университети, администрации, държавна служба, социална защита и т.н. – трябва да бъде разпродадено, масовата имиграция да бъде спряна, а „безполезните“ групи от населението (бедни, бездомни, наркозависими) да бъдат затворени или неутрализирани. Във втори етап Къртис Ярвин си представя утопично бъдеще, в което идеята за национална държава би изчезнала, за да направи място за мозайка от самоуправляващи се „градове-държави“, управлявани от автократи. Накратко, един вид романтична визия за средновековния феодализъм, преработена и коригирана от научната фантастика. Мисленето на Къртис Ярвин следователно е носталгия по завръщане към корените, реакционно, традиционалистко, преработено в стила на „Силициевата долина“ („алгоритмичен суверенитет“, „мрежови държави“) и „научна фантастика“ (концепцията за „червено хапче“ – във връзка с червените хапчета във филма „Матрицата“, които ви позволяват да се събудите за реалността).

Тя си представя бъдеще, оставено в ръцете на изключително интелигентен елит, който, освободен от оковите на бюрокрацията, медиите или егалитаризма, може да тласне човечеството напред (както „правят“ основателите на Meta, Google, Amazon, Apple и др.). Всичко това, докато е обвито в научна фантастика, киберпънк или утопия и най-вече в... прегрешение. В резултат на това Къртис Ярвин е направил идеологията на NRx „готина“ сред младото поколение градски елити, смаяни от разпространението на дискурса за „уокизма“, „Black Lives Matter“ или „трансджендър“.

Къртис Ярвин осигури интелектуалната и идеологическа основа за „преобразуването“ (от либертарианец към „скептик към демокрацията“) на някои американски технологични звезди, като Питър Тийл, Марк Андреесен или Илон Мъск. Съосновател на PayPal (световноизвестната услуга за онлайн плащания) и Palantir Technologies (компания, специализирана в мащабна обработка и анализ на данни), Питър Тийл е милиардер, близък до Доналд Тръмп, известен със своите противоречиви мнения („Вече не вярвам, че свободата и демокрацията са съвместими“, каза той през 2009 г.) и с подкрепата си за идеите на Тъмното просвещение чрез своята мрежа („Thielverse“).

През 2022 г. Питър Тийл вече беше финансирал успешната кампания на Джей Ди Ванс за Сената с безпрецедентно дарение от 15 милиона долара. Две години по-късно сенаторът от Охайо стана вицепрезидент, завършвайки един от най-метеоричните възходи в американската политика. Докато много се говори за „Проект 2025“ на фондация „Херитидж“, влиянието на блогъра от Силициевата долина върху действията на правителството е подценено. Къртис Ярвин промотира идеята за „революция на пеперудите“ – един вид „държавен преврат“, чиято цел би била да се премахне съществуващата бюрокрация (той я нарича „RAGE“ – „пенсиониране на всички държавни служители“), да се контролират университетите и медиите, за да се концентрира цялата власт в ръцете на един човек.

Помислете за събитията от последните няколко месеца: масово лишаване от свобода на имигранти, уволнение на хиляди държавни служители и премахване на цели части от администрацията, съдебни дела и атаки срещу водещите медии и компании на уокизма, цензура, атаки срещу университети от известната Бръшлянова лига („Катедралата“), изпращане на Националната гвардия срещу населението в неравностойно положение в градовете на Демократическата партия, спиране на дейността, за да се продължат усилията за премахване на държавната служба (RAGE), поставяне под въпрос на ваксини и някои лекарства... Съвпадение? Позовавайки се на аналогията с „новата десница“, която вижда Америка „като Рим, чакащ своя Цезар“, Джей Ди Ванс заяви още през 2021 г.: „Намираме се в края на Републиката.“

На пръв поглед Александър Дугин няма нищо общо с Къртис Ярвин. Точно както калифорнийският блогър принадлежи на XXI век, Александър Дугин – с просветеното си излъчване и брадата на Распутин – е превъплъщение на царско минало, с позлатени дворци и яйца на Фаберже. Той мечтае за етнически чиста, православна Руска империя, която да обхваща Европа и Азия.

Александър Дугин иска завръщане към XIX век, с Русия – империя-цивилизация, фар на цивилизования свят, руско общество, пречистено от либерални, западни или американски влияния, идеал за православие, национализъм. Той счита, че царска Русия е пряк наследник на Византийската империя и че Москва всъщност е „Третият Рим“. Твърдейки, че „руският народ е част от месианските народи и че, както всички месиански народи, той има универсално и панюхално измерение“, той вижда в самото съществуване на Украйна – национална държава, която твърди, че е отделна от Руската империя – заплаха за нейната съдба, заплаха, която трябва да бъде премахната и унищожена. Това, което Александър Дугин предлага, е нов световен ред, с Русия, която би доминирала Евразия „от Лисабон до Владивосток“.

Ако препратките на Къртис Ярвин са еклектични („Матрицата“, жанрът киберпънк, Юлиус Евола, якобитите), тези на Александър Дугин са по-класически: немските философи Мартин Хайдегер и Фридрих Ницше, панслависти от XIX век като Михаил Погодин. От друга страна, това, което обединява Александър Дугин и Къртис Ярвин, е ненавистта им към либералната демокрация, която според тях е хаотична, регресивна, неморална, нерелигиозна, егалитарна и в по-модерната си форма – залята от миграционната вълна, готова да жертва свободата на словото в името на „инверсията на ценностите“, декадентска и на ръба на поглъщане.

Оста Ярвин–Дугин е тук, за да остане. Тя осигурява концептуалната рамка, която постепенно оформя мирогледа на части от американската и руската десница. Тя хвърля светлина върху продължаващото идеологическо „сближаване“, което представлява екзистенциална заплаха за Европа, която е принудена да се огъне или да плати цената за своя бунт. Нека си припомним една историческа реалност: Римската република не е била предопределена да се превърне в Римска империя. Тя го е направила, защото се е отрекла от своите основополагащи принципи. Всяка човешка система носи в себе си своя собствен упадък. Всяка система оцелява благодарение на способността си да се адаптира към променящите се исторически обстоятелства, но все пак е необходимо да се изправим, да анализираме и да се противопоставим на сложните икономически и обществени проблеми зад фасадата на дегенерацията и да намерим решения за нейното реформиране, вместо да изпадаме в „романтизма“ на връщането назад или бягането напред към абсурдни утопии. I БГНЕС

---

Анализът е публикуван във френското издание "Слейт".