Костадинов громи Конституцията, но удобно премълчава собствените си противоречия

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов отново използва парламентарната трибуна не за смислен политически дебат, а за дежурни обвинения и поредна порция популизъм. Според него „хората, които управляват държавата, използват Конституцията за изтривалка“ – твърдение, което звучи иронично, идвайки от политик, който често се позовава на основния закон избирателно и според моментния партиен интерес.

Поводът този път е процедурата по събиране на подписи за искане на оставката на председателя на парламента Наталия Киселова. Костадинов се прицели в „Продължаваме Промяната – Демократична България“, обвинявайки ги, че са „петото колело на каруцата“ в коалиционна конфигурация, каквато по документи дори не съществува. Риториката му, позната от години, все по-трудно прикрива липсата на реални решения и конструктивна позиция.

В опит да поддържа геополитическия страх у симпатизантите си, Костадинов заговори за „външна намеса в ликвидирането на българския лев“ – теза, за която не представя никакви доказателства, но удобно разчита на чувствителността по темата за еврото. Подкрепата му към президента Румен Радев бе заявена с неясни намеци, че „далеч не всичко е изчерпано от законовите му правомощия“, с което Костадинов сякаш намигва към сценарии извън рамките на парламентарната демокрация.

Не липсваха и нападки към други партии в опозиция. Предложението на „Величие“ за вот на недоверие заради екологичната криза той отхвърли с пренебрежителното „те са неграмотни“, въпреки че сам неведнъж е внасял документи със спорни мотиви. Твърденията за джентълменско споразумение между опозиционните формации Костадинов нарече „откровена лъжа“, демонстрирайки типичната си неспособност да работи в сътрудничество дори със съмишленици.

Така, вместо да предлага последователна и разумна политика, лидерът на „Възраждане“ за пореден път избра пътя на обидите, конспирациите и самохвалството – тактика, която му носи краткосрочно внимание, но оставя трайни съмнения относно неговата политическа отговорност, въпреки че се опитва да внушава такава.