Костадинов и Гуцанов – двете лица на една копейка

Николай Георгиев

Атака по източния фланг

„Всичко, което е далеч от морето, е провинция!“ Този доказан от времето факт е особено актуален в контекста на родната политическата реалност от последните двадесетина години. Варна роди редица функционери, изстреляли кариерата си до високите етажи на партийни централи, министерства, законодателна власт. От тук започват професионалните биографии на настоящия заместник-председател на Народното събрание Веселин Марешки, на бившите министри Анелия Клисарова и Данаил Папазов, на социалистите Апостол Димитров, Красимир Янков. Общото между всички тях са русофилските убеждения и нездравата зависимост от Русия.
 С особено червена окраска сред тях се открояват лидерът на градската организация на БСП Борислав Гуцанов и разследваният от българската прокуратура лидер на ПП „Възраждане“ Костадин Костадинов. Опасната връзка между двамата е христоматиен пример за политическо инженерство, ръководено от тежки олигархични и външнополитически интереси – основно на изток.

Руската елха в София

Политическото лице на Костадин Костадинов се появява през далечната 2005 г., като във времето претърпява много на брой метаморфози, доказателство за самоцелните му жажда и борба за власт. Малко познат факт е, че звездата на русофила заблестява през 2011 г. в дясното „съзвездие“ „Варна утре“ на настоящия министър на младежта и спорта Красен Кралев. Тогава Костадинов е кандидат за кмет на Варна, а в издигналата го за поста коалиция влизат Красимир Каракачанов, Любен Дилов, Валери Симеонов и партията на Христо Ковачки ЛИДЕР. Опитът е неуспешен – изборите печели Кирил Йорданов. Номадствал в редица политически проекти, през 2014 г. Костадинов създава партия „Възраждане“. Формированието се определя като националистическа партия, с крайно леви убеждения и силно проруска пропаганда. Очевидно проектът е бил добре обмислен и режисиран, за да се стигне до зимата на 2018 г., когато Костадинов влиза в националния ефир чрез поредна хибридна проява на Руското посолство у нас. Цитиран е от дипломатическо представителство на Кремъл, наричайки българите „олигофрени“, „малоумници“ и „пасмина“. Реакцията му идва в отговор на мирна демонстрация пред дарена от Москва елха, противопоставяща се на руската агресия в Украйна. С тази проява кремълските куратори на Костадинов започват нов етап от политическата му легенда, в който сив кардинал е друг виден варненски русофил – Борислав Гуцанов. Поредният прокси субект под чуждо влияние у нас е активиран.

Опасният социал-национализъм

Кариерата на Борислав Гуцанов тръгва от дебрите на българската социалистическа партия във Варна. Лидер на младежката структура, той бива забелязан от Александър Лилов – неформален първи заместник на Тодор Живков и втори човек в йерархията на тоталитарния режим. Следва бурна кариера, като до името му стоят и тези на Румен Петков, Петър Димитров, Сергей Станишев. Биографията на Гуцанов помни и смутни времена. През 1999 година е задържан заедно с шефа на варненския клон на „Елитбанк“ Пламен Георгиев по обвинение за присвояване на 9 млн. лв. чрез отпускане на необезпечени кредити. Единадесет години по-късно следва нов арест. В полицейска акция, наречена „Медузите“, той бива арестуван и обвинен в икономически престъпления, касаещи бюджета на Варна и общинската фирма „Градски транспорт“. Тогава социалистът е председател на общинския съвет в града. Последно името му нашумя през 2019 г., когато ръководеният от Гуцанов градският съвет на БСП реши да издигне за кметския пост в морската столица лидерът на ПП „Възраждане“ Костадин Костадинов. Договорката между двамата, която остава скрита за червеното ръководство в София, не получава нужната подкрепа от Корнелия Нинова и лобито й в столетницата. Раздорът коства на Гуцанов властовите позиции в крайморския град и води до провал на така бленуваното национал-социалистическо обединение.

Двете лица на една копейка

Тази на пръв поглед провинциална вътрешнопартийна недисциплинираност вади на показ многопластови зависимости - финансови, идеологически и чуждодържавни. И ако до преди това топлата връзка Гуцанов-Костадинов е достояние единствено на познавачите на варненския ъндърграунд, то след журналистическо разследване на Васил Иванов, излъчено в ефира на НОВА, отношенията между двамата стават неотречими. Доказателство за бизнес партньорството им е именно показаният в разследването луксозен имот на варненското езеро, който Костадин Костадинов купува за 100 000 евро от лицето Невяна Иванова. Същата е позната в морската столица като „дясната ръка“ на Гуцанов в управлението на икономическите му проекти – основно заведения по българското черноморието. До 2010 г. Невяна Иванова е управител и на медийна компания, занимаваща се с печат на електронни издания, която след това прехвърля на Моника Гуцанова – съпруга на червения партиец. Въпросите откъде Костадин Костадинов има средства да закупи показаните луксозна вила, чисто нов автомобил и нов апартамент за съпругата си, остават отворени.
И ако руските олигархични интереси у нас намират недотам опасно отражение в политическото битие на маргинални партии като „Възраждане“, то по-притеснителни са обвързаностите на партийни функционери като Борислав Гуцанов, чест посетител в Генералното консулство на Русия във Варна. Руските властовици никога не ръководят по една марионетка - Доверяй, но проверяй! Безпринципната борба за власт и влияние лежи на съмнителен морал, щедро подплатен с материлни облаги. Желанието за победа на всяка цена предполага мръсна игра, а местните клакьори са двете лица на една и съща копейка със силно деноминирана стойност.