Михаил Вешим, в. "Стършел"

Какво ли не сме виждали: преди години чудодейна икона се донесе в „Александър Невски”, народът се юрна да й се кланя за изцеление, седя с часове на опашка, а един жълт вестник пусна иконата на цяла страница – на който не му се чака по опашките, да си купи броя, „светинята” действала изцелително и от вестникарската хартия…

Помним също как великият и /приближен на всяко управление/ историк Божидар Димитров всяко лято, точно в разгара на сезона, намираше в родния си Созопол сензационна находка, за да възбудиш медийния интерес. Ту ще изкопае скелет на проститутка от преди Новата ера, ту ще намери край Царския плаж останки от Ноевия ковчег. А една година на остров Св. Иван се откриха даже мощи на светец – фаланги от човешки пръст, но не среден. Божидар Димитров /и без пръстови отпечатъци/ определи безпогрешно, че костиците принадлежат на Йоан Кръстител. И предизвика масов интерес – народът се юрна към Созополската църква, където бяха изложени светите мощи, да се кръсти и да се лекува с тяхната чудодейна сила… Сега, в навечерието на 24 май,

и без Божидар Димитров се случи чудо 

мощи на Светите братя Кирил  и Методий, които се съхраняват в един от Атонските манастири, бяха донесени за  поклонение в София. Новината за „чудото” ме свари в студио на Националното радио, където гостувах с двамата учени от института по  Кирилометодиевистика при БАН. И двамата учени се подсмихнаха иронично на новината за мощите на Светите братя, но се задоволиха само с кратко уточнение, че останките на Св.Кирил Философ са изчезнали преди десет века от църквата „Сан Клементе” в Рим /при разрушаването є/, а  гробът на Св. Методий е неизвестен. Но това не пречи само в днешна Словакия на седем места по черквите да има реликварии с мощи на Светите братя… Изводите оставиха на мен, а аз оставям на вас.

И понеже съм човек от 21 век, няма да се наредя като хилядите столичани пред черквата „Св Неделя”, че да се кланям на някаква кутия, макар и богато украсена, за да се заредя с духовна мощ. Защото вярвам, че делото на Светите братя е в духовността, която ни завещаха, а не в техните кости. Но кой както иска да го разбира. И кой, на какво иска, да се кланя – нали живеем в свободна страна. По-интересно е какво правеха на религиозната церемония първите ни държавници – президент и вицепрезидент? Ясно е какво: споделяха масовата еуфория, за да  трупат популистични точки. Те това го умеят.

А президентът дори благодари на православната ни църква

че успяла да уреди мощите на Светите братя да излязат за първи път в православна страна – и то точно у нас. Не го каза, но се подразбра, че  можеше Северна Македония да ни изпревари в съревнованието и преди нас да посрещне кутията с реликвите. Е, сега сме с едни гърди пред македонците… В същия ден на всенародна еуфория по телевизията един млад политик от Продължаваме Промяната, на име Венко Сабрутев,  обяви, че водим преговори със Северна Македония да ни предаде костите на цар Самуил.

Приказва бедният – лаф да става. А става гаф! Защото костите на цар Самуил се пазят в Солун, а България и Македония от години са в съревнование коя от двете държави ще си ги върне… Сякаш че която изпревари, заедно с костите, ще си осигури и притежанието на царя… Докато човечеството се стяга да се заселва на Луната и Марс, ние тук, на Балканите, се занимаваме с мощи и тленни останки, с митове и легенди. Даже не легенди, а легени…с гола, светена вода.