7 август трябва да е паметна дата в най-новата българска история. Преди 48 години на този ден в килията си в Пазарджишкия затвор по особено мъчителен начин е убит журналистът, поетът и политически затворник Георги Заркин. Той не е просто мъченик на комунизма, а едно от най-ярките доказателства, че България не е била държава от
покорни роби на съветска Русия,
а в страната е имало осъзната съпротива срещу престъпния комунизъм.
Тази година на 3 март поетът трябваше да навърши 85 години. На 7 август на 1977 година Заркин е жестоко пребит с гумен маркуч, а после удушен с възглавница в килията си в Пазарджишкия затвор.
Трагичната му съдба е известна на обществото, но неговият смъртен месец август е паметен и с едно друго мрачно събитие – на 21 август 1968 година е краят на Пражката пролет. Тя е смазана от войските на Варшавския договор с много кръв и терор. По ирония на съдбата точно поривът на чехословашкия народ за свобода и човешки права се оказва основната причина Георги Заркин да получи втора вътрешна присъда и да бъде квалифициран като рецидивист и прехвърлен в затвора в Пазарджик.
През есента на 1968 година 28-годишният бивш фоторепортер във в. „Земеделско знаме“ вече изтърпява в Старозагорския затвор първата си присъда от 10 години за антидържавна дейност и участие в престъпна група. Признат е за виновен - искал да свали комунистическата власт, разпространявайки вражески позиви срещу БКП.
До лишените от свобода в затвора в Стара Загора достига страшната вест, че през август в Чехословакия са навлезли войските на Варшавския договор и са смазали с кръв и насилие опита да се създаде „социализъм с човешко лице”. Българската народна армия също взима активно участие в тайната операция „Дунав”, прегазвайки Пражката пролет.
Заркин се оказва вероятно първият и може би единствен документиран случай на лишен от свобода по политически причини, обявил открит
протест срещу кървавото смазване на Пражката пролет
На 2 ноември 1968 година Георги пише саморъчно два протеста, в тях четем:
„По-възможно е да спре въртенето на Земята, отколкото провокациите тук. За да ви задоволя апетита, пиша тези редове:
Питате ме ще работя ли? Да! Когато се освободи България, а сега мога да работя само за нейното освобождение. Не забравяйте, че аз съм истински българин и ако ми се отдаде възможност 100 пъти да живея, то и стотния път не бих се поколебал да сложа костите пред светлия олтар на Отечеството си.
Но когато се касае сега да изляза да работя, да правя щайги, с които ще бъдат изнасяни плодовете на българския народ, то аз отказвам най-категорично. Не! И не! Първо аз съм политически затворник, второ – българин, и трето – имам съвест, която не ще ми позволи и не ще ми прости.
Всяка щайга тук е куршум срещу чехословашкия народ. Карцер, инквизиции, терор, глад, смърт. Да! Но патрон никога.“
Реакцията срещу самотния бунт на Георги Заркин не закъснява. На 14 ноември 1968 г. Антон Колев, обвинител при Окръжна прокуратура Стара Загора, издава постановление за образуване на следствие срещу Георги Атанасов Заркин за разпространяване на клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй. Престъплението е по чл.108 от НК, определено е и „задържане под стража“. Докато е изолиран в карцера на Старозагорския затвор Георги Заркин започва и
гладна стачка
срещу навлизането на българските войски и танкове на територията на Чехословакия. Тя продължава 28 дни, записано е в архивите на ДС.
Само два месеца по-късно, на 16 януари 1969 година прокурорът Антонов внася в съда Обвинителен акт по следствено дело № 439/68 година. Срещу Заркин са скалъпени един куп обвинения - дори, че насажда в затвора „фашистка идеология”.
На 20 февруари 1969 г. Окръжният съд в Стара Загора признава Заркин за виновен по всички повдигнати обвинения. Председателят на съдебния състав Др. Драгиев и членовете М. Сиванов и Мл. Чакъров отсъждат наказание - още пет години лишаване от свобода.
50 години след Пражката пролет правителствата на Чехия и Словакия демонстрираха жест и удостоиха с държавни отличия трима български студенти, които по време на чехословашките събития пишат и разпространяват позиви срещу навлизането на съветските войски в страната и участието на България. Това са Александър Димитров, Едуард Генов и Валентин Радев. Последните двама са удостоени посмъртно. Но явният бунт на Георги Заркин остана забравен.
През последните години коментарите на историци и медийни публикации внушават, че тримата студенти от СУ „Климент Охридски“ са
измили срама на България,
която участва в репресиите срещу народа на Чехословакия.
На 11 януари Софийският градски съд осъжда Едуард Генов на 5 години затвор, Александър Димитров на 3 години, а Валентин Радев на 2 г. По-късно наказанията им са намалени, а трите момчета излежават присъдите си в Старозагорския затвор.
Но те далеч не са единствените – има известни поне още десет българи, осъдени заради подкрепа на чехословашкия народ и несъгласие с действията на режима на Тодор Живков – Алфред Фосколо, Петър Бояджиев, Тони Машев, братята Александър и Йоско Шерцел и др.
Разсекретените документи на Държавна сигурност в годините на прехода хвърлят нова светлина.
По ирония на съдбата живият „герой“ Александър Димитров, отличен от правителствата на Чехия и Словакия се оказва
Това се случило през 1975 г. На 18 февруари той е вербуван от ст. лейт. Стоян Илиев, а на 25 същия месец е регистриран като агент „Тарас“, под №38968. По това време Георги Заркин продължава да излежава присъда в затвора в Пазарджик заради бунта му срещу смазването на Пражката пролет.
През март 2010 година Комисията по досиетата е установила съпричастността на Александър Димитров към репресивната служба, но официално е обявен на 21 февруари 2020 г. Проверен е в качеството му на общински съветник в София. В делото му са запазени собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество, собственоръчно написани агентурни сведения, документи от щатния служител, който го е ръководел, регистрационна бланка, регистрационен дневник, картон образец 4, лично и работно дело.
Собственоръчно написана декларация за сътрудничество
От разсекретените документи става ясно, че „защитникът“ на Пражката пролет пише в Декларацията, че
с удоволствие ще оказва съдействие на ДС
Пред водещия си офицер „Тарас“ обявява, че се е осъзнал и иска на дело да покаже това на органите на МВР. ДС му дава положителна оценка за сътрудничеството: „…добра работа по наблюдение на вражеския контингент.“ Александър Димитров пише доноси основно за хора от обкръжението си, които критикуват в частни разговори комунистическия строй и възхваляват Запада и САЩ. Донася за свои познати живеещи във ФРГ, Португалия, САЩ, Австрия и др.
Собственоръчен донос от агент "Тарас"
Водещият го офицер докладва пред началниците си, че агент „Тарас“ в повечето от срещите предявява комерсиални претенции - ДС да му намери работа, която го удовлетворява, както и да възстанови следването му в Университета. Констатирано е също, че Александър Димитров страда от мания за преследване – оплаква се, че дори след като е станал част от ДС, МВР продължава да го следи.
Александър Димитров има страница в българската Wikipedia, но там и дума не се споменава за съпричастността му към ДС.
Преди година и СУ „Климент Охридски“ награди Александър Димитров и покойните Едуард Генов и Валентин Радев за героичната им постъпка по време на чехословашките събития.
Със сигурност правителствата на Чехия и Словакия не са знаели, че награждават и агент на комунистическите служби и са били
подведени
от хората в България, които са изпратили предложенията и са скрили имената на други по-автентични герои. По инерция и Софийският университет не е направил необходимата проверка и се е предоверил на обществения ореол, създаден около тримата студенти.
Двете истории за съдбите на Заркин и Александров, вплетени в контекста на Пражката пролет и човешкия порив за демокрация и свобода, са показателни за тоталното разминаване в годините след падането на комунизма между усещането за справедливост и липсата на покаяние. Те са илюстрация и на непрекъснатите опити за подмяна на ценностите и фалшифициране на историята през субективен поглед.
Коментари (0)