Авторитетното американско списание за външна политика FOREIGNAFFAIRS публикува анализ на българския политолог Иван Кръстев за кризата в Украйна. Faktor.bg предлага резюмирания преводен вариант на журналиста Гиргор Лилов и линк към оригинала (виж ТУК).

Засега Москва иска да свали новата власт в Киев и вероятно Путин ще постигне своето чрез инвазията и раздухването на страховете на руснаците в Източна и Южна Украйна. Но стратегическата му цел не е да отцепи Крим, а да предизвика конституционна криза и да превърне Украйна в конфедерация с много слаб център, интегриран с Русия изток, и запад, който е по-близък да Полша и ЕС. Осъзнавайки, че е изгубил Киев, изглежда Путин иска да премести на друго място центъра на властта в Украйна.Лошото е, че той знае, че ще му се размине." Какво можем да направим? - попита Фиона Хил в скорошно интервю за TheNewYorkTimes, сътрудник на BrookingsInstitution, която по време на войната срещу Грузия беше високопоставен служител на американското разузнаване. "Ще говорим за санкции. Ще говорим за граници, които не бива да се прекрачват. Ще луднем. А той ще си седи и само ще наблюдава. Той знае, че никой от нас не иска война."Но може би някой все пак трябва да е готов да отиде на война.Путин от 2014г. не е Путин от 2004г. и дори не е Путин от 2008г. Той вече не е просто един безмилостен играч, интересуващ се от пари и власт и мечтаещ да върне Русия на световната сцена. Той се интересува от идеи и подарява на съветниците си произведенията на Иван Илин (1883-1954), руски философ и идеолог на Всеруския военен съюз. Той лично диктува какво трябва да пише в учебниците по история. През последните години и особено след избухването на протестите през зимата на 2011-2012г., Путин започна да се възприема като последен бастион на реда и традиционните ценности. Той е убеден, че либерализмът е зараза и че западните нрави и институции са реална заплаха за руското общество и руската държава. Днес той определено си мечтае за времената преди 1914г., когато Русия е била автократична, но приемана, в която революциите не се толерират и която може да бъде част от Европа, но запазвайки характерна култура и традиции.
От тази гледна точка революцията в Украйна е символ на всичко сбъркано в днешна Европа", включително защото не се съобразява с геополитическите амбиции на Русия, и е готова да пожертва дори икономическите интереси на страната си и мислите за Русия като европейска страна в добрия смисъл на думата.С други думи, маршът на Путин в Крим е много по-различен от онзи в Грузия през 2008г. Там Москва начерта с военна сила границата, която настояваше Западът да не прекосява, в Крим тя демонстрира воля да прекоси границите, начертани от Запада.

Путин поставя под въпрос правните норми и структурата на европейския ред след студената война, предизвиква САЩ да покаже доколко е гарант на сигурността на европейските демокрации, или предпочитат да балансира отдалеч и да се фокусират върху Азия. Достатъчно силна ли е Германия да се справи с една Русия, която не се интересува да бъде европейска?.Путин отказва да играе по правилата на Запада, не се бои от политическа изолация - напротив, търси я - не се страхува от затворени граници - напротив, надява се така да стане, а външната му политика е демонстративно отхвърляне на модерните западни ценности и опит да начертае нова граница между руския и европейския свят.За Путин Крим е само началото.