През 2030 г. един от най-впечатляващите и скъпи обекти, създавани някога от човечеството, ще приключи съществуването си. Международната космическа станция (МКС) ще бъде умишлено изведена от орбита, за да се потопи в огнено шоу над изолиран район на Тихия океан.

Решението за „пенсионирането“ ѝ, обявено от НАСА, е финалът на програма, удължена до 2030 г. от администрацията на Байдън, за да се осигури плавен преход към следващото поколение. Но докато станцията се подготвя за своя край, светът започва да си задава въпроса: Какво беше нейното истинско наследство и могат ли новите, лъскави частни станции наистина да запълнят празнината?

Отговорът, според социолози и анализатори, е шокиращ: истинската стойност на МКС никога не е била в гръмките научни открития, а в нещо, което вероятно губим завинаги.

Експеримент за $150 млрд. или "Безсмислена загуба на пари"?
"Когато става дума за космоса, всички използват думата 'ние', но кой всъщност е 'ние'?" пита Паола Кастаньо-Родригес, социолог от Университета в Ексетър, пред Space.com. "Точно колкото има ентусиасти, толкова има и хора, за които това е безсмислена загуба на пари."

Критиците имат право. Изграждането и експлоатацията на МКС досега струват $150 милиарда. Само НАСА харчи по $3 милиарда годишно за поддръжката ѝ.

За да се оправдаят тези пари през 90-те години, на политиците бяха дадени грандиозни обещания: експериментите в безтегловност ще помогнат за лечението на рак или за откриването на тъмна материя.
"Проблемът е в начина, по който станцията беше 'промотирана'", казва Кастаньо-Родригес. "Тези големи обещания станаха нещата, за които МКС е държана отговорна."

Ако съдим по тези обещания, МКС е разочарование. Въпреки че на борда ѝ са проведени над 4400 научни изследвания, довели до хиляди публикации, повечето от тях са "инкрементални" (постепенни), а не "революционни".

Истинският успех: "Самата станция Е експериментът"
Истинската стойност на МКС обаче е скрита. "Това (критиката) пренебрегва цялата инфраструктурна работа, всички операции, всички процеси, които за мен са ключовият резултат от станцията: да се научим как да правим наука в толкова враждебна среда", обяснява Кастаньо-Родригес за Space.com.

Това е знание, което не влиза в заглавията, но е безценно за бъдещи мисии до Луната и Марс.
Може би най-доброто обобщение идва от руския космонавт Сергей Крикальов, част от първия екипаж "Експедиция 1", пристигнал на полупостроената станция на 2 ноември 2000 г. Когато Кастаньо-Родригес го пита дали си спомня някой от научните експерименти тогава, той я поглежда право в очите и казва:

"Самата космическа станция е експериментът."

Новата ера: Науката става "Pay-to-Play" (Плати, за да играеш)
Именно това "инфраструктурно знание" е застрашено. НАСА няма да строи МКС 2. Вместо това, тя залага на частни космически станции. Компании като Axiom Space, Blue Origin (с проекта си Orbital Reef) и партньорството Starlab (между Northrop Grumman и европейския гигант Airbus) вече разработват нови, по-евтини орбитални хабитати.

Axiom Space дори вече изгражда своя първи модул, който първоначално ще бъде скачен с МКС, преди да се отдели като самостоятелна станция.

Това носи нови рискове, които заплашват самия смисъл на науката в космоса.

1. Загуба на прозрачност (Наука само за богати)
В момента кои експерименти летят до МКС се решава от научни комисии (т.нар. decadal surveys), базирани единствено на научната им стойност. "Ще бъдат ли частните компании отговорни пред тези комисии?", пита Кастаньо-Родригес. "Големият въпрос е, че учените просто се превръщат в плащащи клиенти и единствените експерименти, които отиват на станцията, ще са тези, които могат да си го позволят."

2. Загуба на отворени данни
Днес данните от експериментите на МКС са публично достъпни. "Това е огромен плюс, защото не е нужно да участваш в полет, за да анализираш данните", казва Кастаньо-Родригес. Рискът е, че при частните станции тази отворена наука ще изчезне и данните ще станат корпоративна собственост.

3. Краят на уникалното международно партньорство
Най-голямата загуба обаче ще е геополитическа. МКС беше "продукт на своето време" – чудо на 90-те години, родено от края на Студената война. Тя събра идеологически врагове – САЩ и Русия – да работят заедно.

Дори днес, въпреки войната в Украйна, руски космонавти и американски астронавти летят рамо до рамо. Въпреки че Роскосмос обяви, че ще напусне МКС след 2028 г., за да строи собствена станция (РОСС), а Китай вече има своя станция "Тянгун" (на която американци са забранени), МКС остава единственият мост.

Новите частни станции няма да са в партньорства. Те ще имат "плащащи гости". Axiom Space вече изведе първия турски астронавт и астронавти от Саудитска Арабия. Но това е различна конфигурация.

Когато МКС се разбие в океана през 2030 г., ние няма да загубим просто хардуер за $150 милиарда. Ще загубим уникален 30-годишен експеримент за това как врагове могат да работят заедно в космоса. Ще загубим една ера на отворена наука и ще навлезем в нова – по-комерсиална, по-бърза и много по-фрагментирана.