Красен Станчев: Вместо да сме на нивото на гърците през 1989 г., режимът на Живков поднесе 52 пъти разлика между бедни и богати

„В началото на годината реших да сравня качеството на живота. Човек е по-добре да бъде здрав, отколкото болен, по-добре да е богат, отколкото беден. Всичко това се проявява в това, дали живее по-дълго. Сравних всички страни в ЕС и се оказа нещо много интересно. До 1958-1959 г. продължителността на живот в България, Франция и Германия е една и съща. След това при нас тя остава плоска за целия период до 1989 г. Повишава се с 3-4 г. През 1997 г. продължителността на живот се връща към тази от 1955 г., което означава, че това наистина е най-лошата година за страната ни. Интересно е, че през 1990 г. продължителността на живота започва да се покачва доста по-рязко, отколкото за целия предишен период, което означава, че животът наистина може би е станал доста по-добър, колкото и да не ни се иска да вярваме. Учуди ме и фактът, че от 1998 г. до днес продължителността на живота се увеличава толкова, колкото за целия предишен период от 1945 г. до 1989 г. Една от причините е, че здравеопазването се подобрява. Всичките причини, поради които умират хората, са под доста по-добър контрол, включително и войната по пътищата. Най-страшната статистика по смъртни случаи на пътя е през 1981 г., имайки предвид, че колите са по-малко и са по-лоши. Най-нисък е броят преди 4-5 г.". Това каза финансистът Красен Станчев на кръглата маса на тема „Тридесет години демокрация – откъде започнахме, какво постигнахме и къде искаме да бъдем?“, организирана от Евро-атлантическия център за сигурност.

Станчев посочи, че най-голямото неравенство между бедни и богати е било през периода 1987-1990 г., когато средно разликата е 52 пъти. 

"През 1945 г., без да се смятат присъединените територии, България по всички критерии е с 40% по-богата отколкото Гърция и два пъти повече от Румъния. Започван обаче едно раздалечение. През 1989 г. се оказва, че Гърция е 2-3 пъти по-богата от България, макар до 1974 г. южните ни съседи да имат доста трудна история. Т.е., ако нищо не се беше случило, ние щяхме да бъдем на нивото на Гърция. Една от причините е преливането от пусто в празно. Например – взима се от добивната индустрия и се хвърля в компютрите. Те започват да се развиват с крадени лицензи, но се оказва, че няма на кого да ги продадеш. България е единствената страна в света, която от 1945 г. до 1997 г. държавните разходи растат само нагоре, най-вече поради обслужването на дългове. Това се равнява на обслужването на дългове на най-задлъжнялата икономиката след Втората световна война – тази на Великобритания. Ако погледнем историята на страната ни от 1878 г. до ден днешен, ще видим, че най-силното обедняване на България е било в периода 1-ви септември 1995 г. до 1-ви март 1997 г. Най-дългият период на икономически упадък е от средата на 1987 г. до средата на 1994 г.", каза още Станчев.