Нинова остава неразбрана с идеята си за "форсмажор", смята още бизнесменът
Ние не сме против самото вдигане на минималната заплата, ние сме против нейното административно вдигане, в което липсва пазарната логика. Това заяви в ефира на Нова ТВ бизнесменът и зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Красимир Дачев по повод вдигането на минималната работна заплата в България от 1-ви април на 710 лева.
"Пак казвам, че няма проблем във вдигането на заплатата, просто се нарушава един принцип, нарушава се пазарната логика. Искаме само това – да има пазарна логика, т.е. всеки да получава заплащане срещу положен труд, а не някой да каже: "Няма значение какво работиш, ти ще получиш пари", аргументира се той.
Дачев допълни още, че "изпреварваме инфлацията с бързото увеличение на заплатите у нас, което ни прави рекордьори в ЕС".
На въпрос какво смята за отпадането на мярката 60/40 бизнесменът отговори, че това е социална, а не работодателска мярка.
Не ни притеснява, че ще отпадне. Лично на мен тази мярка не ми трябва, посочи Дачев, цитиран от novini.bg.
Относно искането на вицепремиера и министър на икономиката Корнелия Нинова за обявяване на форсмажор Красимир Дачев изрази мнение, че тя е останала неразбрана от колегите си в управляващата коалиция и разясни, че "всички са си представяли някакви катаклизми с този форсмажор".
Благодарности към Нинова, защото единствено тя прочете писмото, което написахме, заяви Красимир Дачев.
Още от Бизнес
Пеканов увери, че ЕК ни пуска задържаните 380 млн. евро по ПВУ
Той подчерта, че остава ангажимента с изпълнението на оставащите реформи в предвидените срокове
Тайната на заплатите пада, но бизнесът поставя условие: Ясни правила за различното заплащане
Асоциацията на индустриалния капитал в България изпрати писмо до финансовия министър Гълъб Донев по повод Законопроекта за защита на дискриминацията
ЕК с препоръка към България за промяна на данъчната система
Според европейски експерти плоския данък без необлагаем минимум е недостатъчно справедлива система на облагане, което води до това, че лица с големи доходи поемат по-ниска данъчна тежест спрямо лица с ниски доходи