Елена Рашева

Две човешки същества преоткриват основанията на своето съществуване в едно консуматорско общество, чиито интерес към личността е по-малък дори от любопитството към неодушевените предмети. Героините са: актрисата Бонка от Банско, с прякор Бъни, която е забегнала от родината си и е намерила убежище в „по-студена държава“ (Нона Йотова), и графоманката Финула Мърфи (Явор Костов), която пък е заседнала в своето родно място и не познава друго освен него. Бонка е пълна с ентусиазъм и идеи за филмите, в които я канят да участва, но се оказва хитро подмамена в мрежите на порно индустрията и със закъснение проумява, че е използвана единствено като стръв за сексуални удоволствия. Сблъсъкът между очакванията й и действителността поражда неудържимо смешни ситуации, в които вярващата в романтиката на емиграцията Бонка с порядъчно закъснение усеща накъде я тласкат нейните „продуценти“. Финула пък е обзета от страстта чрез своите писания да защитава (както тя си мисли) „правилните“ неща в живота, без обаче да го познава. 

Чрез съпоставката между пришълката Бонка и аборигенката Финула се избистря един интересен феномен: хората, колкото и да се различават, толкова си и приличат! И двете героини искат да постигнат съвършенство и справедливост, обаче се препъват в една действителност, в която тези ценности липсват.

В постановката на Клара Армандова е втъкана характерната за нейния творчески почерк социална чувствителност, с която се отличават малцина режисьори у нас. Пред очите на зрителите оживява цяла галерия от образи – социални работници, които наблюдават, но не помагат на своите „пациенти“, чиновници, напомнящи на Гоголевите пазители на статуквото, джипита, безразборно предписващи успокоителни хапчета, пастори, в чиито проповеди Бог присъства само формално...

Това е постановка с дълбоко хуманистично послание, което остро критикува и осмива нравите на консумативното общество. Постигната е динамична амалгама от вербатим театър и театър надвижението. Използвано е голямо разнообразие от ритмики, за което заслуга има и музиката на Добромир Кисьов. Тази провокативна и многопластова постановка сваля маските на инерцията в управляващите механизми „тук и сега“ и насочва вниманието към последиците, от които страдат редовите хора. Паралелите между съдбите на Бонка и Финула въздействат на сетивата на зрителите почти като низ от движещи се картини.

Кинематографичната стилистика определя динамиката на сценичното действие и актьорските интерпретации. На сцената има само двама, но се създава реалното усещане, че гледаме филм с множество герои. 

Нона Йотова, която е написала и текстовете на песните, с лекота „влиза“ в образите на всеки от деветте мъже, белязали съществуванието на Бонка, превръщайки я в играчка за удоволствия. А „аборигенката“ Финула (Явор Костов), която е ограничила стихията на своя графомански талант в рамките на родното си селце някъде далеч на север в „студената страна“, пламенно говори и танцува своя смешноносталгичен танц, насочен срещу тесногръдото чиновническо общество.
Посланието на постановката е ясно изразено именно посредством силата на съпоставките – визуални и тонови – между разказите на двете героини, чиито снимки от детските години също предизвикват паралели със състоянието, до което ги е докарало инертното общество. 

Постановката напомня незабравимия филм на Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“, особено във втората част на спектакъла, когато Бонка и Финула се озовават в едно затворено пространство, странно усмихнати, щастливи и „свободни“. Това е особено въздействаща сцена, в която промъкващият се през прозореца лъч светлина акцентира контраста между изолацията, в която се намират героите, и техния неистов стремеж да преодолеят социалните и обществени предразсъдъци. Задълго след края на спектакъла остават в съзнанието на зрителите думите на Финула (Явор Костов): „Аз не знам коя съм.... и дали изобщо съм!....“, като сентенция, изразяваща „организирания хаос и обърканата действителност, в които живеем и в които всеки индивид се бори да намери идентичността си, да се изгради като личност и да развие своите таланти.

Това е постановка, която сочи към бъдещето. По своите художественотворчески качества, тя е сред най-добрите постижения в настоящия театрален афиш на столицата. Един изумителен театрален спектакъл, който не робува на похватите на хронологията, а ангажира зрителите със своя кинематографичен разказ и виртуозен монтаж на движение и слово, зрелищна пъстрота и съвременна театрална чувствителност.

Следващо представление – на 10-ти май 2022 г. в Нов Театър НДК