Срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност. Това реши  Koнcтитyциoнният съд по дeлo 1 oт 2020 г., образувано по питане на главния прокурор Иван Гешев.

Това означава, че докато са на постовете си президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат проверявани и разследвани. При данни за престъпление обаче може да има разследване на другите обстоятелства и замесени лица, но действия лично срещу президента и вицерезидента не могат да бъдат предприемани - те не могат да бъдат разпитвани, подслушвани, да им бъде взета ДНК проба например. Ако се съберат данни за престъление, наказателно преследване срещу президента и вицепрезидента не може да има, докато са на постовете си, а чак след като ги освободят.

Дeлo №1 беше образувано пo иcкането нa глaвния пpoкурор Ивaн Гeшeв зa тълкуване нa чл. 103 oт конситуцията, cвъpзaн c имyнитeтa нa пpeзидeнтa и нa вицeпpeзидeнтa.

Искането беше внесено на 27 януари, а делото беше допуснато за разглеждане на 10 март.

До питането се стигна след като станаха известни аудиозаписи във връзка с разследване, в които се чува гласа на държавния глава. Разговорът му е с шефа на ВВС във връзка с провдерка за назначаването на Десислава Генчева (Радева) за пиар на ВВС.

Приетият диспозитив на решението гласи:

1. По въпрос първи от тълкувателното питане - Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна", използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа "Престъпления против Републиката", Раздел I "Измяна" от Особената част на Наказателния кодекс?
Съдържанието на понятието „държавна измяна" по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна" по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна" следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции.
2. По втори въпрос от тълкувателното питане - Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна" и „нарушение на Конституцията" като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?
Понятието „държавна измяна" винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката.
Понятието „нарушение на Конституцията" обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния.
Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само̀ решава дали да повдигне обвинение и след това - от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията.
3. По трети въпрос от тълкувателното питане - Понятията „държавна измяна" и „нарушение на Конституцията", използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа "Престъпления против Републиката " от Наказателния кодекс ?
Понятието „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против Републиката.
Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.
4. По четвърти въпрос от тълкувателното питане - Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?
Възбуждането на наказателно преследване е дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление.
Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи.
5. По въпрос пети от тълкувателното питане - Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента?
При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство.
6. По шести въпрос от тълкувателното питане - Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента ?

По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи.
Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.
Решението е прието единодушно", допълват от съда.

Припомняме, че решението на съда е в отговор на отправено в началото на година искане на главния прокурор Иван Гешев за тълкуване на обхвата на имунитета на президента и вицепрезидента.

В рамките на разследване, свързано с ръководителя на ВВС генерал Цанко Стойков, спецпрокуратурата разпространи законно записани разговори, на които - според изричното уточнение на държавното обвинение, вероятно се чува гласа на президента Румен Радев. В тях става дума за проверката във връзка с назначаването през 2014 година на Десислава Радева за пиар на военно-въздушните ни сили.
Записите се оказаха отговора постфактум на държавното обвинение за внезапния интерес на Иван Гешев към президентската неприкосновеност.

След питането отношения Гешев - Радев се усложниха още повече. След влизане на въоръжени и прокурори на "Дондуков" 2 Румен Радев поиска оставката на главния прокурор.

Ден по-късно, Иван Гешев нарече президентът "единственият недосегаем според Конституция човек в България" и спомена решението на КС:

„Зависимост от него ние ще сме готови и да изчакаме изтичане на мандата му, за да установим обективната истина, включително и по делото, по което всички български граждани чуха най-вероятно неговия глас да въздейства за прикриване на проверка срещу съпругата му от антикорупционната комисия“.