Кукерите крият тайната за произхода на българите

Светослав Пинтев 

Кукерски шествия за празника Сирни Заговезни обикалят България и гонят злите сили днес. Тези страховити създания всъщност крият една голяма тайна на българите... Откъде идваме... А тя може да крие и друга-

къде отиваме?

Майката на теософията Елена Блаватска твърди, че съвпадението в изображенията на Зурван и кукерите е почти пълно, като освен животинските маски и крилата с пера, има съвпадение и в атрибутите, които носят, като тоягите жезли с привързан чемшир, чийто първообраз вероятно е зороастрийският сноп от пръчки, наречен Барсмане.

Зурван е бог от древноиранската /персийската/ митология, въплъщение на Времето и Съдбата.

Зурванизмът се смята за забравено направление в зороастризма, което определя Зурван като еманация на безкрайното пространство и време, той е Създателя.

Зурван ни е дал и сурвакането

Наричат го също Сурван, Зерван (Авеста), Зрван, Азруаа , върховен бог , роден от древноирански митраизъм и асировавилонски вярвания.

Дори на сайта на патриаршията може да прочетете:

"В далечното си минало българите, според блажения Теофилакт Български, архиепископ на цяла България, "до кръщението си не знаели името на Христос, но пребъдвали в заблуждение, като служели на

слънцето, месеца и на други звезди"

Това заблуждение той нарича "скитско заблуждение", което по-късно започва да се нарича още "славянско заблуждение". То има своя корен във "вярата на магите", заради древния родов произход на българите от народа, носител на тази вяра..."

Персийски религиозно-философски системи са проникнали и в гръко-римските вярвания, а по-късно са се вписали и в богомилското учение, родено в Дунавска България. 

Напоследък и учените намират убедителни доказателства в подкрепа на иранската теория за корените на дедите ни, която срамежливо се прокрадва още в годините на социализма. В онези времена, в които императивно и безапелационно се налагаше тюркският произход на древните българи, авторитет като проф. Веселин Бешевлиев доказа, че

имената на повечето ни владетели са от персийски /ирански/ произход

Той търси обаче странични причини за това, за да не разлайва партийните кучетата по онова време. Твърди, че извън всякакво съмнение стои иранският произход на името Аспарух, което означава кон-вихрогон То най-вероятно е съставено от персийската дума asp - "кон", и арабската рих, рух - "вятър". Ще рече "вихрен кон" или

"кон-вихрогон"

Има и версия, че означава "лице на кон". Случаят с Аспарух не е някакво изключение, а е само един от многото подобни. За повечето първобългарски имена на владетели може да се приеме с по-голяма или по-малка вероятност, че са от ирански произход, казва още навремето Бешевлиев. Това според него важи за Кубрат, Борис, Кардам, Мостич, Омуртаг, Расате, Нравота - все имена, които добре знаем от ранната ни история. През последните години научните доказателства, подкрепящи теорията за персийския ни произход, стават все повече и повече.

Специалистите все още са предпазливи и не правят категорични заключения, но

откритията говорят достатъчно 

Доц. д-р Иво Панов, който е шеф на катедрата по иранистика в СУ "Св. Климент Охридски", например разказа пред автора на тези редове изумителни неща за двете национални интердисциплинарни експедиции, търсещи следите на древнобългарската култура в Таджикистан, Узбекистан и Афганистан, а по-късно и в Иран, в които е участвал.

Идеята да навлязат в Севера на Афганистан не била блестяща, защото по това време войната там е в разгара си. Решават да заобиколят през Таджикистан. Търсят капсуловано население, при което са се запазили архаизми - думи, обичаи, като основната част от изследванията са оттатък реката Вахш. Откриват доста съответствия с български думи. В областта Шамарк на Северен Афганистан правят детайлни снимки на

изсечена в скалата фигура на конник

Ето какво казва доц. Панов: "Там конникът не е близнак на нашия от Мадара, има по-различна композиция, обаче името е близко... Казват му "Раге модар" - "Вените на майката". Конникът, който видяхме в Иран, е друго нещо. Там са едно към едно барелефите, датирани от периода на втората персийска държава, с този на нашия Мадарски конник. Просто няма разлика. Не могат да се отрекат паралелите в изкуството на иранската сасанидска държава и България, това е един стил", казва той.

Директорът на Националния музей на Иран направил за нашите учени списък на цялата старинна литература, където се говори за българите, и им дал копия от 18 такива средновековни книги, които се превеждат от специалисти.

Пак там доц. Панов заснема барелеф на

двуглав орел, съхраняван в музея в Техеран

Оказва се, че той е като брат близнак на двуглав орел, изобразен върху каменна плоча от Първото българско царство, намерена в Старозагорско, изследвана от проф. Веселин Бешевлиев.