Д-р Светослав Нахум

Как се преодолява митът „Русия“? Как се описва детайлно и подробно историята на руския империализъм във всички епохи? Новата книга на известния български писател Кънчо Кожухаров, озаглавена „Империя на пошлостта“, представлява едно значимо духовно и културно събитие в съвременната ни литература. Авторът проследява цялата технология на манипулация и подмяна, довели до изфабрикуването на руската държавност: хроника на заграбване на чужди земи, култури, асимилация, кражба на език, история и религия, унищожаване на цивилизовани модели и замяната им със самодържавие, тирания, примитивизъм и държавно хулиганство, изведено в геополитика.
Кънчо Кожухаров подробно разглежда митологията около създаването на руската държава – скриването на истините за етническия състав, вековната традиция на васалство и разглеждане на обикновения човек като робска единица, върху която чрез тоягата на деспотизма се кове един безпардонен имперски модел, който се самообявява за едва ли не божествен, отричащ западната цивилизация, отричащ целия останал свят и самодостатъчен в своя исторически атавизъм.
„За Московското царство, Руската империя, СССР и Руската федерация за изписани толкова лъжи и полуистини, че за съвременния човек, и в частност за западния политик и гражданин, е трудно, ако не и невъзможно да подбере оскъдните бисери на истината“ – пише авторът. Затова той е постигнал нещо изключително важно, нещо, от което българския читател се нуждае като от жива вода – съвсем обективно, неемоционално и аналитично да обрисува системата на руската държавност, построена върху исторически фалшификации. Като се започне от племенно-номадския период, през варварската ера, през кръвожадността на Иван Грозни, през изфабрикуването от страна на Петър I на понятието „Россия“, за да се открадне наследството на Киевска Рус (днешна Украйна), та чак до днешния ден на путинския режим и неговата военна агресия. 

Авторът детайлно е описал

как руската православна църква е използвана през вековете за насаждане на цезаро-папизъм,

етно-филитизъм, имперски интереси, ксенофобия, расизъм и социална девиация с цел недопускане създаването на зрели индивиди, оттам невъзможността за гражданско общество в Русия. Изобщо, един от най-ценните дарове на тази книга е дълбокият социално-философски анализ на същността на „руския човек“ – превърнат във вечен роб, занулен, ненужен, отхвърлен, необходим само като маса, върху която да се упражнява властовото издевателство на поредния руски диктатор, независимо дали ще се нарича цар, император, генерален секретар или президент. И винаги тази човешка маса бива хвърлена в завоевателни войни, като слама, без да се държи никаква сметка за човешкия живот и броя на жертвите. Неслучайно навремето Булат Окуджава казва: „Ние не сме просто роби, които страдат от тегоби, ние сме професионални роби, които се гордеят със своето робство…“
Кожухаров майсторски извежда една основна теза – историята и същността на руското общество са нагледен пример за това колко вярна всъщност е формулировката на Ерих Фром за „бягство от свободата“. Руската държава представлява системно поругаване и потъпкване на свободата; нещо повече, създадена е верижна необходимост за индивида доброволно да се откаже от свободата си, за да оцелее, просто вегетирайки в един прокиснал компот, наречен руска битова и социална действителност. Истинска находка на Кожухаров е неговото обръщане към спомените на великия Адам Мицкевич – разказа на Мицкевич за странната метаморфоза на Пушкин след лична аудиенция при царя, след която Пушкин се отказал от идеите си за революция. Пушкин споделил после с чуждестранните си приятели, че „след разговора с царя за него било просто невъзможно да остане негов противник“. Разтърсващ факт, който добре портретува склонността на руския интелектуалец да раболепничи, омагьосан от силата на властта. И тук не мога да не направя една аналогия, защото всичко, описано от Кънчо Кожухаров в неговата знакова книга е за съжаление напълно съотносимо към ситуацията в България. Скрити зад творчески съюзи и клубове, академични общности, медии и центрове за влияние, редица наши „интелектуалци“, „допринесли“ много за разрастването на доносническата система на комунистическите тайни служби в България, клели се във вярност към СССР и КПСС, накичили се с титли на „бестселър автори“, академици, член-кореспонденти, професори, инфлуенсъри и архонти днес нагло манипулират българската общественост в полза на Кремъл. А с оглушително мълчание им помага цяла кохорта от новоназначени за „известни интелектуалци“, „нова вълна“ български конформисти и нагаждачи, които заемат неутрална или морално обтекаема позиция – можем да бъдем на интелектуални форуми и в Брюксел и Ню Йорк, но също и в Москва, и в Китай, и в Иран, и в Никарагуа, и в Сирия, може да ни издават и рекламират авторитарни и даже терористични режими, важното е ние да държим „исото“ на уж обществения договор, подпечатан от КГБ и руската олигархия; важното е България да не вземе наистина да стане западна; и така интелигенцията допринесе извънредно много за това преходът в България да бъде про-руски и по руски модел.

Не на последно място, в своята книга-постижение „Империя на пошлостта“ писателят Кънчо Кожухаров прави професионална и

прецизна семиотична, семантична, структурално-лингвистична дисекция на руския език

Той подробно доказва, че т.нар. „църковно-славянски език“ е български, че именно старобългарският език е основата на писмеността и духовността на Киевска Рус, а оттам те биват присвоени от Московското княжество. Това е нещо, което украинците признават и изучават, но руснаците – никога. Този елемент от книгата на Кожухаров е същностен за преодоляване на вечните несъстоятелни български комплекси, за изграждане най-после на истинско национално самосъзнание, основано на собствените ни вековни традиции, а не върху фалшивите исторически опорки на Кремъл.

 Книгата е написана на високо философско, лингвистично, художествено и аналитично равнище. Тя е плод на упорит дългогодишен изследователски труд, майсторски изпълнен чрез метода на художествено-философската дедукция. „Империя на пошлостта“ е необходимо настолно четиво за всеки, който иска да се запознае с природата на руското завоевателско и месианско мислене. Тя е ключ към разгадаването на сегашната руска агресия срещу Украйна и показва нагледно защо днешен Кремъл се стреми към изтребление на украинския народ, защо извършва териториално етническо прочистване, военни престъпления и геноцид, заличаване на всичко украинско, унищожаване на украинската култура, разрушаване на храмове, университети, библиотеки и научни центрове. Книгата дава отговор на въпроса защо Русия отрича всички други народи на планетата, защо се стреми към унищожение на всичко неруско, и защо така диво се противи на всеки опит Русия да се превърне в част от световната цивилизация и ценностна система, изградена върху свобода, права, отговорност и добродетелност.

 Авторът показва храброст. Защото не е лесно да се възправиш срещу четири века Кремълска пропаганда в България. Не е лесно да се заявиш и да оповестиш прославенобългарската духовна история. Ако имаме поне малко здрав разум, ще осъзнаем, че нашата духовност е мощно оръжие, което не лее кръв, а дава просветление.
Книгата на Кънчо Кожухаров доказва това.