Иван Динков или поетът и критикът в неделимо единство

Хари Хараламбиев

Литературният критик Никола Иванов винаги се е стремял да отрази в критическите си студии духът на времето, в което живеем и което ни съпътства.
Когато изпод перото му са се раждали „Уроците на Иван Динков”, той е пределно ясен в своята мисия: Чрез написаното да властва изостреното му критическо чувство, посредством което да превърне анализа на творчеството на близкия му Иван Динков в истинско естетическо преживяване. И по тази причина образът на Динков се е запечатал като знак, а този на критика – като творческа индивидуалност с изграден и разпознаваем стил.

От „Уроците” става ясно, че Никола Иванов е предвидлив и интуитивен. Заедно с това и прорицател, който притежава вътрешно око за тайните закони на поезията. Притежава великолепен стил – ясен и пределно точен. Стилист е с безспорна ерудиция, съответстваща на поезията на Иван Динков.
Критикът е достигнал до безспорната истина, внушаваща ни, че Динков в никакъв случай не е бил съзерцател на живота. Обратното: обичал го е.
В критическата студия „Уроците на Иван Динков” почувствах прекрасната хармония между изострената чувствителност на

 поета с разума на критика

Поетическата мощ на Динков покорява, защото бе човек на вълнението.
Никола Иванов демонстрира характер и позиция. Той е критик със сеизмична чувствителност, разбиращ поезията. Достигнал е до извода, че същественото в поетическото творчество на Динков е хармонията. Тя внушава спокойствие и чрез нея разбираме най-добре човека.
Критикът е свидетел на непримиримостта на Динков към лъжата и псевдопоезията. Внушава ни безспорната истина, че Динков е навлязъл в живота, откривайки суровата същност на човешкото битие, което пресъздаде чрез законите на мерената реч.

Поезията на Динков е предназначена за действието, за хората, за живота. Той винаги се е отнасял с пренебрежение към отвлечения начин на писане.
Навярно има основание написаното от знаменития Огюст Роден: „Силата на една творба зависи от искреността на художника спрямо себе си”. „Уроците на Иван Динков” са пронизани от завладяващия стил на автора, от обичта му към поета и неговото творчество. А в самия Динков битуваха в хармонично единство поетът, философът и мемоаристът, позволили му да сътвори знаковата „Почит към литературата” – моя настолна книга. В нея има забележителни, запомнящи се страници за истинската поезия.
Никола Иванов е мислещ и търсещ творец. Потопете се в „Уроците на Иван Динков”, за да усетите изискания му стил.
Динков – този толкова сложен творец, приживе е доближил критика до себе си, споделял е с него намерения и замисли, споделял е своите поетични тайни. И по тази причина критикът нерядко е знаел поводите, които са родили една творба, перипетиите, които са претърпяли стиховете.
Тъкмо тази им близост е причина да се родят „Уроците”, които са 

написани честно, с кръвта на думите

 И за това студията е биография на сърцето на критика. Тя е послание към бъдещето.
Заклинанието на Иван Динков „Хляб за малодушни, бъди проклет” е съотносимо и към „Уроците” – книга, която не е за малодушни.
Перифразирайки Гийом Аполинер, ще кажа: Сърцето ми гласува надеждата, че книгата ще бъде забелязана и оценена по достойнство.