Арт Фактор
На Евровизия само Сърбия, Албания, България, Гърция, Португалия, донякъде Франция и Украйна приличаха все пак на Европа
Евровизия представлява агресивно налагания бъдещ културен Интернационал
Д-р Любомир Канов
Африкански анорексични израелци, фронтални водещи гиганти с акромегалия;
Бинарни музиканти, които пеят за “смеещи се лица, които ги карат да плачат”;
Поредни налудничави матрьошки - смес между Бронкс и руски “витязи”, заедно с неизбежните днес във всяко шоу трансвестити;
Крещящи холандски нигерийки, които били обичали да плуват, улеснени в това начинание от техният благоприятен body/mass index;
Британски участници с метаболитен синдром и пластмасови якета (родината на Бийтълс, за да не споменаваме музиката и да не тъгуваме);
Антропологично странни исландци, с елементарна ритмика, спасявани на сцената единствено от чувството им за хумор и северната им сценична креативност;
Хиперсексуализирана монотонална молдованка; Напълно обезопасен в музикално и политическо отношение германец с укулеле, (възможно и сексуално неутрализиран);
Амбивалентни пластмасови латвийци в жълто.
Маане в стил Мата Хари от Азърбейджан, с хореограми сякаш взаимствани от някогашното вариете “Астория”;
Певец, номинално “Холандец’’, заедно с танцьори и с психомоторика, характерна за нашите предисторически предтечи от Южното Полукълбо и от Африка, пеещ днес на суринамски език; 
Датчани пеещи на италиански;
Шведка, с меланинов статус, нехарактерен за Северна Европа, пееща по-скоро за Африка и за своя континент.
Тя казва :We did it!
Тоест, успяхме.
В какво ли?
Сан Марино също не успя да разграничи малкото си кралство от адреналина на Африка...
Всъщност:
Сърбия, Албания, България, Гърция, Португалия, донякъде Франция и Украйна, приличаха все пак на Европа и се опитаха да кажат нещо нормално с изкуството си, в което бяха вложили толкова много труд и талант.
Много голямата част от онова, което се случи обаче не беше Евровизия, а представлява агресивно налаганият бъдещ културен Интернационал, където няма да се прави разлика между народите и континентите или културното им ниво и традиция.
В името на Световното добро!
Freak show!
Welcome то the New World!
Фактор
Африкански анорексични израелци, фронтални водещи гиганти с акромегалия;
Бинарни музиканти, които пеят за “смеещи се лица, които ги карат да плачат”;
Поредни налудничави матрьошки - смес между Бронкс и руски “витязи”, заедно с неизбежните днес във всяко шоу трансвестити;
Крещящи холандски нигерийки, които били обичали да плуват, улеснени в това начинание от техният благоприятен body/mass index;
Британски участници с метаболитен синдром и пластмасови якета (родината на Бийтълс, за да не споменаваме музиката и да не тъгуваме);
Антропологично странни исландци, с елементарна ритмика, спасявани на сцената единствено от чувството им за хумор и северната им сценична креативност;
Хиперсексуализирана монотонална молдованка; Напълно обезопасен в музикално и политическо отношение германец с укулеле, (възможно и сексуално неутрализиран);
Амбивалентни пластмасови латвийци в жълто.
Маане в стил Мата Хари от Азърбейджан, с хореограми сякаш взаимствани от някогашното вариете “Астория”;
Певец, номинално “Холандец’’, заедно с танцьори и с психомоторика, характерна за нашите предисторически предтечи от Южното Полукълбо и от Африка, пеещ днес на суринамски език; 
Датчани пеещи на италиански;
Шведка, с меланинов статус, нехарактерен за Северна Европа, пееща по-скоро за Африка и за своя континент.
Тя казва :We did it!
Тоест, успяхме.
В какво ли?
Сан Марино също не успя да разграничи малкото си кралство от адреналина на Африка...
Всъщност:
Сърбия, Албания, България, Гърция, Португалия, донякъде Франция и Украйна, приличаха все пак на Европа и се опитаха да кажат нещо нормално с изкуството си, в което бяха вложили толкова много труд и талант.
Много голямата част от онова, което се случи обаче не беше Евровизия, а представлява агресивно налаганият бъдещ културен Интернационал, където няма да се прави разлика между народите и континентите или културното им ниво и традиция.
В името на Световното добро!
Freak show!
Welcome то the New World!
Още от Арт Фактор
Българин откри лятната програма „Шекспир в парка“ в Ню Йорк
Ванцети Василев от години живее и твори в САЩ, културната програма е част от тържествата в чест на 250-годишнината от създаването на страната
Лили Иванова възпламени Париж с втория си концерт в зала „Олимпия“
Да се пее в този храм на френската, европейската и световната култура е привилегия, запазена за малцина избрани
Как филмът „Мечтано приключение“ с голямо българско участие заслужи приза в Кан
"Историята с кастинга е нещо, което аз поне не бях виждал. Над една година, всяка седмица, няколко човека обикалят не само София, но и България и избират по интуиция хора, с които разговарят. Ако те се съгласят да минат през процеса на кастинга, ги водят в нашия офис, снимат ги", сподели продуцентът на лентата Илианжа Велеков