Д-р Любомир Канов

Африкански анорексични израелци, фронтални водещи гиганти с акромегалия; 
Бинарни музиканти, които пеят за “смеещи се лица, които ги карат да плачат”; 
Поредни налудничави матрьошки - смес между Бронкс и руски “витязи”, заедно с неизбежните днес във всяко шоу трансвестити; 
Крещящи холандски нигерийки, които били обичали да плуват, улеснени в това начинание от техният благоприятен body/mass index; 
Британски участници с метаболитен синдром и пластмасови якета (родината на Бийтълс, за да не споменаваме музиката и да не тъгуваме);
Антропологично странни исландци, с елементарна ритмика, спасявани на сцената единствено от чувството им за хумор и северната им сценична креативност; 
Хиперсексуализирана монотонална молдованка; Напълно обезопасен в музикално и политическо отношение германец с укулеле, (възможно и сексуално неутрализиран); 
Амбивалентни пластмасови латвийци в жълто.

Маане в стил Мата Хари от Азърбейджан, с хореограми сякаш взаимствани от някогашното вариете “Астория”; 
Певец, номинално “Холандец’’, заедно с танцьори и с психомоторика, характерна за нашите предисторически предтечи от Южното Полукълбо и от Африка, пеещ днес на суринамски език; 
Датчани пеещи на италиански; 
Шведка, с меланинов статус, нехарактерен за Северна Европа, пееща по-скоро за Африка и за своя континент. 
Тя казва :We did it! 
Тоест, успяхме. 
В какво ли? 
Сан Марино също не успя да разграничи малкото си кралство от адреналина на Африка...

Всъщност:
Сърбия, Албания, България, Гърция, Португалия, донякъде Франция и Украйна, приличаха все пак на Европа и се опитаха да кажат нещо нормално с изкуството си, в което бяха вложили толкова много труд и талант. 
Много голямата част от онова, което се случи обаче не беше Евровизия, а представлява агресивно налаганият бъдещ културен Интернационал, където няма да се прави разлика между народите и континентите или културното им ниво и традиция.
В името на Световното добро! 
Freak show!
Welcome то the New World!