Отличието се дава за поредна година от Национален дарителски фонд "1300 години България"
Националеният дарителски фонд „13 века България” обяви книгата на Теодора Димова "Поразените" за "Роман на годината".
Творбата е посветена на годините непосредствено след 9 септември 1944 г. Три жени и едно дете разказват разтърсваща история за сблъсъка с овластеното зло. Изповедната форма и дълбоката емоция в романа са форма на съхраняване на паметта за едно все още неосмислено докрай време на издевателства и унижения.
Романът на Теодора Димова е деветият лауреат в конкурса, определен след гласуване на жури, в състав: проф. д.ф.н. Боян Биолчев (председател), проф. д.ф.н. Амелия Личева, Здравка Евтимова, Атанас Капралов и Светлозар Желев.
„Поразените” успя да се пребори за отличието в сериозна конкуренция с още пет номинации – „Балкански ритуал“ на Георги Тенев, „Странстващият албатрос“ на Деметра Дулева, „Хроники на неведомото“ на Николай Терзийски, „Чекмо“ на Момчил Николов и „Чудовището“ на Владимир Зарев.
Наградата ще бъде връчена на 15 юни в Национален дарителски фонд „13 века България”, а церемонията ще бъде показана във видеоизлъчване в сайта на фонда в рубриката „Неразказани истории”.
На 8 юни там ще бъде представена и видеосреща-разговор с журито за съвременните тенденции в българската литература и значението на наградата за развитието на модерната българска белетристика.
Още от Арт Фактор
Британският диджей Jax Jones направи ремикс на "Бангаранга" след размяна на предизвикателства с Дара (видео)
Jax Jones, който стои зад хитове като „I Got U“ и „You Don't Know Me“, сега добави и българска следа в дискографията си
Публикуват емблематичната биография на цар Борис III „Корона от тръни“ в нов превод
Авторът Стефан Груев е син на Павел Груев, дългогодишният началник на личния кабинет на царя, разстрелян от Народния съд. Книгата излиза на английски език през 1987 г. в САЩ под заглавието „Crown of Thorns“.
АСБ: Спрете поетичната награда на името на антибългарина Вапцаров - необходим е обществен дебат
Министерството на културата трябва да обясни как авторът на „Моторни песни“ може да бъде обявен за обединяващ патрон на българската поезия, докато политическите и литературните аспекти на биографията му служат за оспорване на българската историческа и културна принадлежност на хората от Пиринска Македония