Писатели и граждани отбелязаха 160-ата годишнина от рождението на големия писател Алеко Константинов при неговия паметник на столичния бул. „Витоша“.

По време на събитието актьорът Руси Чанев прочете откъси от „Бай Ганьо“ пред събралото се множество. Присъстващите в публиката също имаха възможност да прочетат свои любими цитати от автора, пише "Маргиналия".

На отбелязването на годишнината присъстваха писателите Здравка Евтимова, Михаил Неделчев, Алек Попов, Калин Терзийски и др.

Писателят Георги Господинов коментира, че Алеко Константинов е сред най-европейските български писатели. По думите му честването на рождението на автора на „До Чикаго и назад“ е „най-доброто начало на една година, която се очертава трудна“.

Писателката Здравка Евтимова подчерта: Романът „Бай Ганьо“ трябва да се разглежда като един световен роман, безсмъртен. Защото незнаещият човек, дали живее в България, дали в Шанхай, Калкута или Ню Йорк, винаги ще бъде един Бай Ганьо. Може да носи името Джак или някакво испанско или индийско име, но той ще носи тези характеристики – наглост, липса на знания, липса на умения. Стига до едно ниво и отвъд него заличава себе си.“

Проф. Александър Кьосев, един от организаторите на честването, отбеляза, че има истински и фалшив патриотизъм, а Алеко е образецът, по който се учим и различаваме кое е истинското и кое – фалшивото.

На въпрос кой патриотизъм преобладава в България – на Алеко или на Бай Ганьо, проф. Кьосев увери, че преобладава този на Алеко. „Но той е мълчалив, работен, той е практическа грижа за страната, а другият е креслив и много видим, и по тази причина създава усещането, че е повече, но това не е вярно“, повтори отдавнашна своя теза професорът.

 Според него най-важният завет е, че Алеко Константинов не мрази своя Бай Ганьо, не го презира, а го критикува, понякога му се присмива, но въпреки това изпитва дълбока емоционална връзка с него. „Те са в една общност, те са българи и Алеко Константинов иска да се грижи за своя Бай Ганьо, друг е въпросът дали обратното е вярно“, допълни проф. Кьосев.

„Събитието е и своеобразен протест срещу подмяната на родолюбието с неговите фалшиви двойници и изпразнени от съдържание символи. Убедени сме, че любовта към родината не е в празните приказки, излишните демонстрации и развяването на байраци, а в грижата и практическата работата за нея, в отговорността и спазването на законите ѝ, в отвореността към света. Недоволни сме, че този мълчалив граждански патриотизъм, следващ заветите на Алеко Константинов, не е представен в българския парламент и няма място в политическия живот“, написа проф. Кьосев преди няколко дни.

С изключение на Нова телевизия, обществените медии не изпратиха екипи.  Събитието бе отразено по БНР, Marginalia, площад „Славейков“, Mediapool, „Актуално“, „Фактор“, Deutsche Welle, портал „Култура“.

С изключение на Асоциацията на учителите по български език и литература и на българските училища в чужбина, повечето от граждански и политически организации, от които организаторите очакваха подкрепа не присъстваха.

Единствената политическа организация, която се включи е клуб 9.XII от Да, България.

Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863 г. в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва средно образование в град Николаев в Русия през 1881 г. и право в Новоросийския университет в Одеса през 1885 година. Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Двукратно е уволняван по политически причини. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет.

Член е на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Член на Демократическата партия на Петко Каравелов, в чиито печатни издания сътрудничи. Убит е на 11 май 1897 г. край с. Радилово.

Писателската си дейност започва с поезия. В „До Чикаго и назад“ (1894) описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики. Талантът му на хуморист и психолог проличава и в книгата „Бай Ганьо“. Автор е на пътеписи, разкази и фейлетони. Превежда от руски и френски език.