Тракийската изложба в "Лувър"-а развихри много български страсти и най-вече в посоката - как изкуството легитимира властта и как властта рекламира измислени, но удобни творци. Освен официалната държавна делегация и придворни творци и журналисти, в събитието се включиха и наши артисти, които живеят във френската столица.

Ето как известният модернист Николай Панайотов, който от години работи в Париж, видя българската суетня в коментар за Faktor.bg:

"Като ,,съпътстваща изложба,, на Тракийската, в същия ден се откри в Българския културен институт и ,,33 автопортрета на съвременни бг художници,, Основно участниците идваха от България, но към тях бяхме поканени и част от тук живеещите с български произход автори. Ето тук е и моята работа - Триптих-инсталация- ,,Розово-черен автопортрет,,.

Откриването стана с големи написани предварително речи, мисля, че пак на Св. Русев, Веждю Радишов, Ирина Бокова, Валерия Велева, Антон Дончев,,,,,,,и вероятно още. За моя изненада нашата изложба беше използвана и за представяне на книга на журналистка....явно приятелка с властта и беше безкрайно дълго и размито в общ политико-историко-художествено-личностно надскачане на взаимни възхвали и благодарности. Това ми заприлича на познато забъркан, постоянно претоплян, наш си много роден гювеч! Стоеше доста контрастно, още повече, че тук обикновено няма речи при откриванията в галериите.

Ние се изтеглихме с френски приятели на чист въздух на терасата в съседното кафене и 

чакахме със съчувствие и разбиране

Затова, може и като предчувствие, съм дал в изложбата тази плезеща се глава в центъра, обградена от плътно и безнадеждно черно, напръскано върху розовите наши рози......било е случайна моя интуиция, потвърдила се от бесните страсти, развихрили се у нас покрай изявата в Лувъра и нейното национално политическо поделяне.

Тези събития тук бяха ,,надминати,, от инвазията от София.....всички да се покажат, изявят и самоизтъкнат, но главно за пред нас си....така обикновено командированите журналисти снимат, вече сниманите.....по инерция и за ,,сигурност,,, И затова се създава привкус на тотална и тоталитарна непроменимост.

Но Париж е огромен и музейно безразличен ....може всеки да дойде и изяви, а и за да предизвика чужда завист и за собствено величие - тук е имало, и ще има място за всички!

Гледайки изложбата за Траките в Лувъра, ме обзе спокойно удоволствие, което само тук,  в съотношение на всички други постижения, може да бъде мирно осъзнато и освободено от съвременните провинциални страсти на онаследилите тези територии днес."