Косовският премиер Албин Курти каза на пресконференция по повод срещата му с германския канцлер Ангела Меркел, че е изразил ясно своята позиция, а Меркел е изразила интерес към напредъка на диалога, който ще се проведе в Брюксел. Той подчерта обаче, че на срещата е имало разногласия, съобщава "Ора Нюз", предаде БГНЕС.

"Разбира се, има дълбоки разногласия. Когато има искания от косовските сърби, съм повече от готов да изслушам, но смятам оплакванията на Сърбия относно загубите, които е претърпяла като държава, за несправедливи", каза той.

Косовският премиер настоя, че Берлинският процес остава единственият вариант за страните от Западните Балкани пред членството в ЕС. Пред медиите той каза, че няма място за алтернативи като "Отворени Балкани", като същевременно поиска от ЕС средствата, които предоставя за региона, да бъдат свързани с европейските ценности.

"Днес на съвместния обяд, организиран от премиера Рама, а след това и на срещите, ръководени от канцлера Меркел, беше потвърдено, че Берлинският процес е както рамката, така и пътят за интеграция на 6-те държави от Западните Балкани в ЕС. Процесът е достатъчно широк, така че няма нужда от други алтернативни варианти. Подчертах, че не трябва да има европейски фондове без европейски ценности. Средствата за страните от Западните Балкани трябва да бъдат съобразени с ценностите на ЕС".

За страните от Западните Балкани според него има 4 основни елемента, които ще въдворят траен мир, дългосрочна стабилност и сигурност за всички по европейския път. Първо, върховенството на закона, което действа срещу корупцията и олигарсите; второ демократизацията, която дава възможност за свободни и независими медии и действа срещу автократите; трето конфронтацията с миналото, която не позволява на война да има военнопрестъпници и още по-малко да бъдат на власт; четвърто, взаимност, симетрия, баланс на правата на националните малцинства в противовес на националистическата хегемония на Балканите.

По отношение на статута на Косово, според Курти няма нищо спорно.

"По време на срещата подчертах, че Косово не може да се върне преди 2008 г., когато обяви независимост. В Косово имаме институционална стабилност, която се изразява в положителни икономически ефекти. През първите 7 месеца на тази година износът се е увеличил с 63% в сравнение с преди година, икономическият оборот с 30%, а бюджетните приходи с 28%. Ние прогнозираме икономически растеж за 2021 г. в размер на 7,9% от брутния вътрешен продукт", каза той.

Ръководителят на косовското правителство подчерта, че официална Прищина е за добри регионални и съседски отношения, но не може да компенсира Сърбия с държавност или територия за загубите като държава, причинени от режима на Милошевич тук преди две десетилетия.

"Престъпленията, извършени по време на войната, не само че никога не трябва да забравяме, но и никога няма да спрем да търсим справедливост за тях. Казвам това, като се има предвид, че на 25 август президентът на Сърбия отрече клането в Речак в Косово, извършено от сръбските сили на 15 януари 1999 г. Непризнаването на независимостта на Косово и отричането на престъпленията на Сърбия не са две различни неща", подчерта той.

"Задължение на албанците е да оказват натиск върху Сърбия, а не върху Косово". Това е посланието, което Албин Курти предаде чрез медиите на своя албански колега Еди Рама, след като последният в съвместната конференция с Меркел обвини Косово в разпространяване на конспиративни теории за "Отворени Балкани".

Курти подчерта, че трябва да се разбере веднъж завинаги, че "проблемът е Сърбия, а не Косово".

"Проблемът е Сърбия, а не албанците и Косово, разберете това", каза той. "Написах писмо до всички правителства на ЕС и не само, където изброих 11-те нарушения, които Сърбия извършва системно и спорадично. Чакам отговорите им. Реципрочност ще бъде установена. Нито едно предишно правителство не е прилагало реципрочност, ние, когато прилагаме реципрочност, не трябва да се проваляме".

Курти също призова за правилно третиране на малцинствата, отбелязвайки, че албанците са най-дискриминираните на Балканите.

"Знаете, че на Балканите има дисбаланс между правата на малцинствата, сърбите в Босна имат република, сърбите в Косово имат право да налагат вето на много неща, докато при албанците в Прешево и Буяновац има етническо административно прочистване", каза премиерът.

Курти се изясни също относно дебата за отварянето на архивите, като заяви, че всичко в Косово е прозрачно и че тази стъпка трябва да бъде предприета и от Белград.