По време на първата си лекция в Колеж дьо Франс на 21 декември 2017 г. турският специалист Едхам Елдем изрази два неологизма, които измисли, за да опише отношението на Турция към историята: „клиомания“ и „клиопатия“. Това означава, че страната е в същото време „обсебена от историята и болна от нея“. Същото може с основание да се каже и за Русия, друга разпаднала се империя, която е обидена на историята и историците, коментира френското издание Le Monde, цитирано от "Фокус".

На Русия трябва да се отдаде дължимото: в малко други страни историята се възвеличава толкова. На малко места телевизията отделя толкова много време на историята и учениците знаят имената на генералите и имената на битките през годините толкова добре. Както и да е, тази любов граничи с мания и самият президент Владимир Путин е най-добрият пример. Трудно е да се даде различно определение на публичните изявления на руския лидер, които наскоро бяха посветени на Втората световна война.

Владимир Путин е роден през 1952 г. и е дете на този конфликт. По-големият му брат умира по време на обсадата на Ленинград. Въпреки това, неговата мания за „Великата отечествена война“ има повече политически, а не лични мотиви. Според Путин историята може да се разглежда единствено през призмата на националното величие и конфронтацията със Запада.

И двата елемента наскоро се появиха в спор, който засенчи церемонията по случай 75-годишнината от освобождението на Аушвиц. Дълго време руските власти отричаха изобщо съществуването на таен протокол към Пакта Молотов-Рибентроп за разделянето на Източна Европа през 1939 г. и сега се стремят да го реабилитират и да възстановят паметта на конфликта до първоначалната му чистота, разчитайки на героизма и жертвата на 27 млн. съветски граждани. Тя подчертава предполагаемата отговорност на Полша за започването на войната и използва историята в дипломатическата борба.

През 2011 г. министърът на културата на Русия Владимир Медински, чиято зона на отговорност включва политиката в областта на историята, ясно очерта своите цели:
„Претеглянето на кантара на националните интереси на Русия създава абсолютен стандарт за истинността и надеждността на историческата работа“.

Войната придобива статут на национален мит

Тази мания е свързана преди всичко с войната, която се превръща в национален мит и e един от малкото фактори за единство в Русия. В книгата „Безсмъртният полк“ френският историк Галя Акерман добре демонстрира как инициативите, насочени към запазване на паметта на жертвите от войната (често започвани от обикновените граждани), се превръщат в пропагандни инструменти, които се стремят да покажат, че съвременната Русия, наследница на борбата срещу фашизма, със сигурност е в лагера на „добрите“. За целта историята на сталинистките лагери и репресиите се заглажда или дори пренаписва.

Същата логика важи и за други епохи. Иван Грозни (първият руски цар, 1547-1584 г.) е реабилитиран от историците, а бурният му нрав е представено като изобретение на Запада, предназначено да омаловажи имиджа на Русия. Последният руски блокбастър „Съюз на спасението“ от своя страна говори за това как цар Николай I защитава Русия от хаос, като смазва въстанието на декабристите през 1825 г., което е представено в негативна светлина за първи път в историята на руското изкуство.