Александър Невзоров, руски журналист

И така, какво се случва днес?

След като Кремъл се убеди, че стандартният набор от криволичения вече е омръзнал на всички и потенциалът му е изчерпан, той все пак реши да внесе малко разнообразие в репертоара си и направи някои корекции в желанията си.

Путин схвана, че всички тези нахакани пози, наглостта и абсурдните аргументи за руската конституция започват да дразнят Жълтия Дони. А Жълтият Дони продължава да подкарва руското магаре в посоката, която му е нужна – и това е напълно очевидно. Магарето рита, зъби се, но е принудено да върви.

И затова днес сутринта, чрез своя специален пратеник, Русия със стиснати зъби съобщи, че е готова малко да се ограничи в канибализма си. Дори намекна, че може да си отнеме част от радостта от грабежи, убийства и геноцид. С други думи, Русия обеща на Украйна някакви гаранции за сигурност... от самата себе си.

Разбира се, реалността на тези уверения не е по-голяма от искреността на побесняло куче, което се заклева, че само ще си купи намордник и ще спре да точи лиги.

И все пак това беше казано. Това позволи на специалния пратеник във Вашингтон да смени плочата. Американците все още не са разбрали, че Путин е органично неспособен да не лъже, и се обнадеждиха от чутото, като дори обявиха "невероятен прогрес" в преговорите.

Но, разбира се, старият вампир побърза да заяви чрез своя пратеник, че членството на Украйна в НАТО остава неговата червена линия и по този въпрос няма да отстъпи. Защото за Путин влизането на Украйна в НАТО е като  кол от трепетлика в сърцето.

И това е много важен момент. Защото ако именно това е "ключът", който отключва ковчега на Путин, значи именно членството на Украйна в НАТО трябва да бъде главната цел.

Благодарим на вампира за тази подсказка!

Ако дори днес, въпреки всичко, Путин продължава да се зъби на тези четири букви – НАТО – със старата си злоба и ги поставя като основно условие, би било върховна глупост да игнорираме този сигнал. Това, от което Путин се бои най-много, е единственото, което може да бъде истинска гаранция за сигурност.

Всички останали линии на разграничение, договори, редкоземни метали – това са миражи, прах, дреболии.

Единственото доказателство, че Русия може да подвие опашка, е пяната от бяс по устните на Путин. А най-обилната пяна се появява при споменаването на възможното членство на Украйна в НАТО.

Защото какво е НАТО? НАТО е бронята на Европа. Ако Украйна се окаже в тази броня, тя наистина става неуязвима.

Сега, отново благодарение на Путин и неговите престъпления, НАТО – макар и още в нощница – вече тършува под леглото, опипвайки старата си ризница, шлема и ръкавиците си.

Разбира се, всичко това не е просто, но е ясно: рано или късно Русия ще трябва да бъде поставена на мястото ѝ.

Тя вече доказа, че за нея мирът е непоносим. Мирът за Русия е смъртоносен. Тя винаги ще търси и ще провокира война.

Що се отнася до пратеника Дмитриев – да, той е човек с определена западна закваска. Но физиономията му е такава, че дори дълбоко врязаното клеймо пак прозира – съветското в него не е изчезнало.

Въпреки това, за Запада той поне не е Лавров – с трамвайните си обноски, алкохолен дъх и поялник, който е готов да навре отзад на всеки несъгласен.

Но стреми ли се Путин към мир?

Разбира се, че да!

Стреми се към него с цялата си картонена душа и павианско сърце. Само че неговият "мир" не е това, което си мислите.

Путинският "мир" са красиви, опустошени от орките развалини на Киев, осеяни с трикольорни знамена.

Сега Путин е обречен на това  настъпление-месомелачка. Зад него стои заградителен батальон от демони на небитието, които никога няма да му позволят да спре войната.

Дори ако се стигне до някаква пауза, той ще започне войната отново – само че още по-подло.

Но освен тези преговорни събития, още едно събитие разтърсва света – и то е свързано с икономиката.

Тръмп, за разлика от милионите, които само говорят за пари, може да си позволи да ги гори на клади.

И така, по цялата планета бушува вещерски събор на икономистите. Всички анализират, спорят, пророкуват – но нищо конкретно не могат да кажат.

Дори самите архитекти на Тръмповата икономическа реформа не могат да обяснят нейната логика.

И тук идва най-важното: икономиката не е наука.

Ако тя беше наука, светът щеше да бъде населен само от милиардери.

Междувременно Русия става все по-уродлива

Симптомите на абсурда са все по-очевидни, язвите все по-видими.

Сега вече се налагат нови правила – жителите на Руската федерация са задължени да живеят единствено в онази фалшива реалност, която Кремъл грижливо им създава.