Председателят на Общоруското  офицерско събрание  генерал-полковник Леонид Ивашов поиска оставката на президента  на Руската федерация Владимир Путин. Ген. Ивашов разпространи свое обръщение до военнослужещите и целия руски народ. Генералът пита: Кой и с какво днес застрашава съществуването на самата Русия и къде е заплахата?  Според Ивашов заплахата  за Руската федерация произтича от вътрешната природа, от държавния модел, от качеството на властта и състоянието на обществото. Той изтъква още: „….руското държавно ръководство разбира, че не е в състояние да изведе страната от системната криза, което би могло да доведе до народно въстание и смяна на властта. Ето защо с подкрепата на олигарси, на корумпирани чиновници, на продажни медии и на ръководители от силовите ведомства държавното ръководство на Руската федерация е решило да форсира политиката за окончателен разпад на руската държавност и за изтребление на коренното население“.

Ето и пълния текст на обръщението:

„В навечерието  на войната“

Обръщение на председателя на Общоруското офицерско събрание генерал-полковник о. з. Леонид Ивашов към президента 
и гражданите на Руската федерация

Генерал-полковник о. з. Леонид Ивашов

Днес човечеството живее в очакване на война. Войната означава неизбежни човешки жертви, унищожение и страдания за огромни маси от населението, унищожаване на обичайния бит и начин на живот, крах на жизненоважни дейности на държави и народи. Голямата война е огромна трагедия, но и нечие огромно престъпление. Стана така, че Русия се оказа в центъра на надвисналата катастрофа. Може би за първи път в историята си.
В миналото Русия (СССР) е била принудена да води справедливи отбранителни войни, когато е нямала друг избор, когато са били застрашени жизнените интереси на държавата и обществото.

Кой и с какво днес застрашава съществуването на самата Русия

и къде е заплахата? Можем да твърдим, че заплахите са очевидни, а  страната ни и пред ръба на края на историята си. Всички жизнени области, включително демографските показатели, постоянно деградират, а темпът, с който населението се смалява, бие световните рекорди. Влошаването носи системен характер, а ликвидирането на един от елементите във всяка сложна система може да доведе до колапс на цялата система.
Според нас, това е основната заплаха за Руската федерация. Заплаха, която произтича от вътрешната природа, от държавния модел, от качеството на властта и състоянието на обществото. Причините за нейното формиране са вътрешни: несъстоятелността на държавния модел, пълната неспособност и непрофесионализмът на властовата система и на управлението, пасивността и липсата на организация в обществото. В подобно положение която и да е страна не би могла да оцелее дълго време.
Що се отнася до външните заплахи, те определено съществуват. Но според нашата експертна оценка, те не носят критичен характер, не застрашават пряко съществуването на руската държавност и жизнените й интереси. Като цяло в момента е налице стратегическа стабилност, ядреното оръжие е под надежден контрол, групировките на НАТО не нарастват и не показват заплашващо активизиране. 

Следователно,

ситуацията около Украйна съзнателно се нагнетява и носи изкуствен, користен характер

В резултат на разпада на СССР, за който Русия (Елцин) имаше решаващо участие, Украйна стана независима държава, член на ООН и в съответствие с чл. 51 от Хартата на ООН имащ право на индивидуална и на колективна защита.
Ръководството на Руската федерация все още не е признало резултатите от референдума за независимост на ДНР и на ЛНР, а същевременно неведнъж на официално равнище, включително в преговорите по Минските споразумения, бе изтъквана принадлежността на тези територии и население към Украйна.
Също така на високо равнище бе потвърдено желание да се поддържат нормални отношения с Киев, без да се приоретизират специални отношения с ДНР и ЛНР.
Въпросът за вършения геноцид в югоизточните украински региони не е влязъл в дневния ред нито на ООН, нито на ОССЕ. Така че, за да остане Украйна приятелски настроен съсед на Русия, е необходимо руският модел на държавност и управление да демонстрира привлекателност.
Но Руската федерация не успя да се превърне в притегателен център, нейният модел за развитие, механизмът на външна политика и международно сътрудничество все повече отблъсква почти всички съседи и не само тях.

Присъединяването на Крим и Севастопол към Русия и непризнаването им за руски от международната общност (огромна част от света все още смята, че те принадлежат на Украйна) убедително показват неуспеха на руската външна политика и непривлекателността на вътрешната й политика.
Опитите чрез ултиматуми и заплахи страни и народи насила да бъдат принудени да „обичат“ Руската федерация и нейното ръководство са безсмислени и изключително опасни.
Използването на военна сила срещу Украйна, първо, ще постави под въпрос съществуването на самата Русия като държава; второ, завинаги ще превърне руснаците и украинците в смъртни врагове. Трето, ще донесе и на двете страни десетки хиляди убити, мъртви млади, здрави момчета, което със сигурност ще повлияе върху бъдещата демографска ситуация в нашите изчезващи страни. Ако се стигне дотам, на бойното поле руските войски ще се изправят не само срещу украински военнослужащи, сред които ще има много руски момчета, но и срещу военнослужещи и техника от редица натовски държави, а членовете на Алианса ще бъдат принудени да обявят война на Русия.
Президентът на Турската република Реджеб Ердоган ясно заяви на чия ще застане Турция. Имаме основание да предположим, че на двете полеви армии и на турския военен флот ще бъде разпоредено да „освободят“ Крим и Севастопол, а вероятно и да нахлуят в Кавказ.

Президентът, правителството и Министерството на отбраната не могат да не разбират последиците от политиката си. Възниква въпросът

какви са истинските цели на провокираното напрежение,

поставило страната ни на ръба на война, както и вероятността да бъде разпален широкомащабен военен конфликт? За мащабите на възможните военни действия красноречиво говорят числеността и качественият състав на войсковите групировки: най-малко по 100 000 военнослужещи от двете страни на границата. Като оголва източните си граници, Русия продължава да прехвърля войскови съединения към украинската граница.

Според нас, руското държавно ръководство разбира, че не е в състояние да изведе страната от системната криза, което би могло да доведе до народно въстание и смяна на властта. Ето защо с подкрепата на олигарси, на корумпирани чиновници, на продажни медии и на ръководители от силовите ведомства държавното ръководство на Руската федерация е решило да форсира политиката за окончателен разпад на руската държавност и за изтребление на коренното население.

Войната остава единственото средство, чрез което може да бъде задържана антинародната власт и да бъдат запазени заграбените богатства. Друго обяснение ние нямаме.
Ние, руските офицери, настояваме президентът на Руската федерация да се откаже от престъпната политика на военни провокации, в чийто резултат Русия ще се окаже сама срещу обединените сили на Запада. Настояваме президентът да реализира изискванията на чл. 3 от Конституцията на Руската федерация и

да подаде оставка

Обръщаме се към всички  воини от резерва и запаса, към всички руски граждани с призива да проявят бдителност и организираност, да подкрепят исканията на  Общоруското офицерско събрание, активно да се противопоставят срещу пропагандата и разпалването на война, като не допуснат граждански конфликти и употребата на въоръжени сили срещу мирни граждани.
                                               

Биографична справка

Потомък на декабристи, генерал-полковник Леонид Георгиевич Ивашов е доктор на историческите науки, виден руски и съветски специалист по геополитика, конфликтология, международни отношения и военна история.
От 1976 г. служи в Министерството на отбраната на СССР като ръководител на секретариата при министрите на отбраната на СССР маршалите Д. Ф. Устинова и С. Л. Соколов. Доктор на историческите науки. От 1987 до 1992 г. и от 1996 до 2001 г. е ръководител на отдел „Международно военно сътрудничество“ в Министерството на отбраната на СССР.
През 2001 г. е уволнен с указ на президента Путин заедно с 56 други висши офицери. В момента е председател и на неправителствената Академия по геополитически проблеми, преподава в МГИМО като професор в катедрата по международна журналистика и т. н.
Автор е на повече от 700 статии и на редица книги. Яростен противник на НАТО, великоруски шовинист с антисемитски оттенък, привърженик на „исконните“ национални и религиозни ценности от епохата на Руската империя.

Превод: Васил Данов